„Близо 600 000 българи нямат достъп до личен лекар”, „Регистър с грешки спъва европроекти на бизнеса”, „Белезници за Килърите 3”

„Близо 600 000 българи нямат достъп до личен лекар", разкрива от първата си страница „Сега"
582 809 български граждани живеят на места, където няма лични лекари, сочи справка на Министерството на здравеопазването. Това е населението на градовете и селата, към които няма достатъчно интерес от страна на джипитата. Данните са събрани от МЗ във връзка с новата здравна карта на страната, в която пише и колко е минималният и максималният брой общопрактикуващи лекари, нужни за покриване на нуждите на населението.

Общо незаетите лекарски практики у нас са 424, но броят на населените места без лекар е по-голям, тъй като част от практиките обхващат по няколко села. Става дума за неатрактивни райони - слабо населени, планински и отдалечени. Най-много незаети практики има в област Кърджали - 51. Сериозен недостиг на лекари има и в областите Търговище и Силистра - по 27 незаети практики, Варна, Ловеч и Пловдив - по 26, Разград и Русе - по 25. Прави впечатление, че част от тях са и в по-малки градове, не само в села. Липса на лични лекари няма единствено в София-град, Габрово и Враца.

Няма обобщени справки за предишен брой на незаетите лекарски места. От десетилетия обаче редица малки населени места са без доктори, а тенденцията е джипитата в неатрактивните райони да намаляват все повече. В Ловеч например преди 3 години незаетите практики са били 24, а сега вече са 26. В Смолян обаче те изненадващо са нараснали - от 22 през 2009 г., незаети са вече само 14. В Добрич са били 5 и остават толкова, в Сливен от 5 незаетите практики намаляват на 1, в Търново обаче от 11 са вече 19.
Още от статията на „Сега"

„Регистър с грешки спъва европроекти на бизнеса", предупреждава от първата си страница „Дневник"
Сгрешени данни в регистъра на държавните помощи лишават фирмите от шанс да получат еврофинансиране. За проблема сигнализираха консултанти и компании, пострадали от несъответствието.

Въпросът се появи на дневен ред, след като голям процент проекти по няколко схеми на оперативната програма "Конкурентоспособност" отпаднаха заради разминавания между декларираните от компаниите данни и тези в регистъра. Според фирми и консултанти в регистъра понякога се вписват не реално изплатените суми по приключили проекти, а първоначално договорените.

Като бенефициенти попадали фирми подизпълнители. При повече от един ползвател на помощта в регистъра се записвала само водещата фирма, въпреки че не получава цялата сума. Имало и случаи, при които бенефициенти са служителите на фирмата, но тя е записана като получател.

Регистърът се администрира от Министерството на финансите. В него се записват минималните помощи (до 200 хил. евро), които според правилата на Брюксел не влияят на конкуренцията, но и които кандидатите за еврофинансиране трябва да декларират.

В този обхват обичайно се движи размерът на финансиране по "Конкурентоспособност" и "Човешки ресурси", основни програми за бизнеса. В регистъра се включват и участия във финансирани от държавата или общините изложения. Данните се вписват от съответните министерства, агенции и общини, а информацията не е публична.
Още от статията на „Сега"

„Белезници за Килърите 3", четем от първа страница на „Стандарт"
Трета банда за поръчкови убийства ще бъде арестувана всеки момент. Това разкри пред "Стандарт" вътрешният министър Цветан Цветанов. Групата на Килърите 3 е от трима души. Около 2000 година те са ликвидирали криминално проявен мъж, след което са хвърлили трупа в язовир. "Същата банда е отговорна и за опит за убийство на известен подземен бос преди няколко години", допълни Цветанов. Според запознати става въпрос за един от тарторите на наркомафията. Първата група за мокри поръчки бе разбита през лятото на миналата година. За неин лидер е сочен шефът на федерацията по сумо Петър Стоянов. Той и аверите му са обвинени за 2 убийства и две неуспешни покушения. Бандата на Килърите 2 се води от Йосиф Йосифов-Йоско Безденеца, а в списъка им за набелязани жертви са били Христо Върбанов-Ицо Папата и ромският лидер Цветелин Кънчев.
Още по темата - интервю с вицепремиера Цветан Цветанов

„Вкарват черните списъци на застрахователите в обща система", съобщава от първата си страница „Класа"
Черните списъци на застрахователните компании влизат в обща система. Т. нар. система ЗИОР - застрахователна история и оценка на риска, е разработена от Асоциацията за застрахователна сигурност (АЗС) и ще включи имената на лица, увредили икономическия интерес на застрахователя или предявили неоснователни искове, съобщи за „Класа" Юрий Тодоров, председател на АЗС и преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси.

Системата вече е готова, в момента е на етап сключване на договори с компании, които искат да я ползват. „Ще се включат и обектите, по които са възникнали странни/повтарящи се застрахователни събития, с щети на голяма стойност. Досега всеки отделен застраховател си водеше свой списък. Целта на системата е цялата информация да е налична за всички компании", обясни Тодоров и предупреди, че в ЗИОР няма да влизат списъци с имена на доказани измамници или крадци, защото при доказана вина измамата минава в съда, а ще бъдат отбелязани само „рисковите" клиенти. „В България има хора, на които са им открадвани по 10-15 автомобила или са направили по 10-15 катастрофи „тотална щета". При друг случай лице е завело иск в няколко различни компании за застраховка „Злополука". При проверката се оказва, че всички документи на ищеца са подправени, не е лежал в болница, травмата му е била стара. Без такава система няма как бързо и лесно застрахователите да разменят информация за такива случаи", даде примери Тодоров.
Още от статията на „Класа"

„Липса на eксперти блокира делата срещу мафията", информира от първата си страница „Монитор"
Знакови дела срещу организираната престъпност и известни политици са блокирани заради липса на вещи лица. Все повече експерти отказват да дават становищата си по шумни процеси, защото се страхуват от саморазправа, не получават защита от закона, а хонорарите им са ниски и се бавят с години, научи „Монитор".

Последното дело, за което не могат да се намерят вещи лица, е срещу бившия военен министър Николай Цонев, обвинен в предлагане на крупен подкуп на следовател, съобщиха източници на вестника. Един по един експертите от Софийския градски съд отказват да изследват събраните веществени доказателства от съображения за сигурност.

„Ако едно лице е успяло да извърши злоупотреби за милиони, едва ли ще го сбърка да даде 5-10 хиляди лева, за да въздейства на хората, от които зависи изходът от делото му", коментираха неофициално част от експертите. Други дела, които са били „спънати" от вещи лица, са процесите срещу несебърския наркотрафикант Димитър Желязков-Очите, бившия премиер Сергей Станишев, енергийния бос Христо Ковачки, както и срещу братята Красимир и Николай Маринови-Маргините. Част от лекарите, преглеждали аверите на двамата сикаджии в ареста, дори бяха разследвани за лъжесвидетелстване и издаване на фалшиви болнични.

Причина за това стана подсъдимият Иво Карагеоргиев, който блокира делото срещу Маргините заради тежко заболяване на сърцето. По-късно се оказа, че докато подсъдимият уж се бори за живота си, ходи вечер и точи крупни суми от банкомати с фалшиви кредитни карти. Когато се водеше разследването за пране на пари срещу Очите пък счетоводни експерти отказаха да направят експертиза на богатството му и се наложи да бъдат доведени вещи лица от страната.
Още от статията на „Монитор"

„Печката на 6, прозорецът отворен", е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
Една по една международните организации и креации бият тревога за очевидната нова световна заплаха: глада. Този път опасността се вижда отдалеч - поне няколко години ще минат, преди да стане наистина страшно. Проблемът се изостря постепенно, засега бавно. Гладният мор обикновено идва внезапно, поразява огромни региони, дори континенти, и се свързва с природни причини: урагани, наводнения, суша.

Днес причината е друга - чисто икономическа. Десетилетия наред, и то по целия свят, аграрният сектор е жертва на политиката за ниски цени на храните. Като притискат цените на най-масово потребяваните продукти, държавите преодоляват инфлационния натиск върху стопанството и опазват социалния мир - щом хлябът е евтин и достъпен, дори най-бедният е сит и не се страхува за оцеляването си. Всички средства се ползват: наука (високодобивни, например генномодифицирани сортове; торове, препарати), нова техника, технологии (производителна и евтина механизация, напояване), до чисто икономически - пазарни интервенции, буферни резерви, преки субсидии, с които хазната поема част от разходите за прехрана.

Не може да се отрече - целите са постигнати. В Европа до петдесетте години на ХХ век 30% от домакинския бюджет отива за прехрана, днес едва 17% от вредоносните странични ефекти имат тежки последствия. За мен най-тежкото, макар и най-малко видимо от тях, е икономическата деструкция на аграрния сектор. Днес селското стопанство в Европа е абсолютно непазарно. То е антипазарно. Ако премахнем мерките за изкуствено дишане, ще видим, че аграрните отрасли са не само неконкурентоспособни на индустрията и услугите. Те са нежизнеспособни.

Дълги години под похлупак са създали изкуствена среда, препятстваща инвестициите в сектора. Не че не влагат капитал в него - напротив, парите текат като из ведро. Луди пари се влагат. Точно луди, сиреч ментално недъгави пари, а не нормални инвестиции. В аграрния сектор влагаме пари, за да угодим на поредната бюрократична програма, от която да получим безвъзмездно една част обратно, а за продукта да вземем субсидии.
Още от статията на „Сега"

„Държавата трябва да остави големите проекти на бизнеса", съобщава „Сега"
Държавата трябва да остави големите енергийни и инфраструктурни проекти на бизнеса. Това обяви президентът на "Овергаз" Сашо Дончев в първото си интервю като председател на Българската стопанска камара. "Ако "Набуко", "Южен поток", АЕЦ "Белене" са ефективни, за тях ще се намерят инвеститори, а държавата просто не трябва да пречи на тяхната нормална, пазарна реализация. Аз съм против като данъкоплатец моите пари да се инвестират, пък дори било то и в газова инфраструктура", коментира Дончев пред Дарик радио.

Той обяви, че БСК подкрепя идеите на вицепремиера Симеон Дянков за по-малко държава в икономиката. "Непрекъснато говорим, че ни липсва достатъчно административен капацитет. Това означава, че някакви неспособни, некадърни хора управляват огромни публични финанси и ги управляват зле", подчерта Дончев. Той обясни, че във Франция, ако разходите по поръчки на публичната администрация са с 30% по-скъпи, отколкото в частния, сметната палата приема, че това са неефективни разходи. У нас такова правило няма. "Основните функции на държавата са съдебна система, вътрешен ред и охрана на границата. Всичко останало може да бъде свършено по-добре в условията на публично-частно партньорство.
Още от статията на „Сега"

„Тръгва финансова проверка на БТК", съобщава „Стандарт"
Финансова проверка на БТК ("Виваком") иска министърът на транспорта и съобщенията Александър Цветков. Още днес ще изпратя писмо до финансовия министър Симеон Дянков да назначи проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция заради нарушения, обяви той пред "Стандарт". До края на седмицата пък ще се проведе заседание на Надзорния съвет на телекома, в което ще участва и представителят на държавата. Той ще настоява в Управителния съвет на БТК да се назначи човек, който да защитава интересите на България. Причината е одит на компанията, който показва редица нарушения. Едно от тях е за възлагане на договори за милиони левове без одобрението на Управителния съвет, което е грубо нарушение на вътрешните правила, коментира Цветков. Според него държавата има право на свой представител в ръководството по силата на златната акция в телекома. БТК обаче обжалва в съда силата на специалната акция и вече година и половина отказва да назначи човек на правителството в управата. Сред спорните моменти е и продажбата на апетитни имоти на компанията. Някои от тях са продавани на безценица на близки до ръководството на компанията, твърдят запознати със сделките. Цветков настоява и за смяната на изп. директор на "Виваком" Бернар Москени.
Още от статията на „Стандарт"

„73 млн. лв. от такси прибрали пенсионните дружества", обобщава „Монитор"
Приходи от такси и удръжки в размер на 73,4 млн. лв. са реализирали деветте пенсионните компании, които работят на българския пазар и управляват фондовете за втора и трета пенсия. Това показват данните на Комисията за финансов надзор за миналата година.  Общо през 2010 г. те са реализирали приходи в размер на 86,6 млн. лв., което в сравнение с предходната година представлява ръст от 9,5%.

85 на сто от всички приходи, които имат управляващите пенсионните дружества през 2010 г., се падат точно на постъпленията от такси и удръжки, показва статистиката на финансовия надзор. Останалите постъпления са свързани с управление на собствени средства на компаниите.

Най-голямата част от приходите от такси естествено идват от универсалните пенсионни фондове, в които по последни данни се осигуряват малко над 3 млн. българи. От тях през 2010 г. дружествата са събрали 50,7 млн. лв. под формата на такси. Средно на осигурен в този тип фондове това прави по 17 лв. 8,6 млн. лв. са аналогичните приходи за професионалните фондове, а за доброволните те възлизат на 5 млн. лв.

От удръжките от осигурителната вноска през 2010 г. са събрани почти 37,5 млн. лв. Става въпрос за процента, който пенсионната компания задържа за себе си от всяка вноска. За втория стълб този процент е определен в размер на до 5 на сто и всички компании поддържат тавана. При доброволните фондове този праг е до 7%, но дружествата прилагат удръжка доста по-ниска от тавана.
Още от статията на „Монитор"

„След 10% хлътване на икономиката възстановяването ще отнеме повече време", казва в интервю за „Дневник" Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк
Началото на годината потвърждава ли сигналите за оптимизъм от последното тримесечие на миналата година за излизане от кризата? По предварителни данни за този период ръстът на БВП е 1.7%, а за цялата 2010 г. е 0.3%.
- Последните данни за ръста на БВП са относително добри. Сравнени с тези отпреди кризата или с резултатите на други страни, които излизат по-бързо от кризата, не са особено впечатляващи, но все пак са добри. И те не са единствените положителни сигнали.

Такива се зародиха още през миналата година, например данните за изпълнението на бюджета, текущата сметка, бързорастящият износ, по-активното предлагане на банково кредитиране, нивото на резервите на централната банка, стабилизирането на заетостта и данните за безработицата. Когато към тях се прибавят и данните за ускоряващ се ръст на БВП, сякаш няма причина да смятаме, че през второто тримесечие на тази година ще се наблюдава различно развитие.

Сигналите обаче не са еднопосочни и не са само оптимистични. Намираме се в коловоз на бавно, мъчително възстановяване. Но това е естествено. Според мен продължават да са тревожни данните за преките чуждестранни инвестиции. Това е индикатор от най-новата ни история, който показва мащабен алтернативен канал за финансиране на икономиката и неговото функциониране.

Намалението на обема им десет пъти означава и десет пъти по-малко финансиране на икономиката ни по този канал. Няма как да очакваме тя да започне да се възстановява по-бързо, ако финансирането отвън е намаляващо и банковото финансиране в страната тепърва започва да се разгръща.

Все пак като че ли има лек превес на положителните данни над негативните, но скоростта на движението е с много ниски темпове. Един от положителните или донякъде смесени сигнали е външната среда. Тя се успокоява или поне има такива индикации. За съжаление регионът на Балканите не се радва на равномерното възстановяване на икономическия климат в останалата част на Европа и по-скоро северната част на континента.

Тоест България все още е принудена да споделя негативното възприемане за целия регион. Това е и една от причините за ниското ниво на преки инвестиции. Страната ни се възприема "пакетно" с другите държави на Балканите. Инвеститорите гледат на региона като на едно общо петно, въпреки че по макроданни България в момента превъзхожда почти всички страни наоколо.

Но не успяваме да инкасираме това в ползи и предимства, от една страна, заради "пакетното" ни възприемане, а, от друга, заради собствената ни неспособност да насърчим появяващите се инвеститори. Единствената икономика около нас, която се представя по-добре, е турската. Но това не е достатъчно, за да се промени цялото възприятие за региона.

Освен преките инвестиции другият важен негативен фактор, от който все още не сме започнали да се освобождаваме, е стагнираното вътрешно потребление. То не дава никакво основание за цялостно бързо възстановяване на икономиката. Износът (външното потребление) наистина осигурява сериозни възможности за експортно ориентираните компании, но не е достатъчно, трябва да се комбинира с вътрешно потребление, а там сигналите не са положителни. Поне засега.

Кога може да се очакват положителни сигнали за вътрешното потребеление?
- Данните за банковата система през 2010 г. показаха безпрецедентен за последните 15 г. процес - кредитният портфейл от потребителски заеми през цялата година намаляваше. Тоест въпреки промоционалните предложения и усилията ни за активизиране на търсенето населението предпочита да погасява съществуващите си кредити.

Клиентите предплащат част от задълженията си, нежелаейки очевидно да потребяват и да се ангажират с изплащане на нови заеми. Предпочитат да ограничат потреблението си и да върнат заема, за да нямат зависимост от кредити.

Това е проблем в начина на мислене на хората и не може да се промени изведнъж. Намалението при използването на кредитни карти и овърдрафти по картови сметки е с 10%. Въпреки че този тип заеми са много по-лесни като начин на ползване, с много по-голяма свобода, хората старателно намаляват задълженията си. Просто не желаят да потребяват.

Именно намалението на чуждите инвестиции и стагнираното вътрешно потребление са най-неприятните негативни сигнали от икономиката.

За съжаление има и достатъчно много предприятия, които не са изживели проблемите си. Някои от тях тепърва ще минат през етапа "прекратяване на дейността" и "ликвидация". Това означава, че една голяма част от икономиката все още не е излекувана.
Още от интервюто на „Дневник"

„Срокът за наем на рекламни площи ще се увеличи", казва в интервю за „Класа" Петър Диков, главен архитект на София
Г-н Диков, наскоро беше отложен търгът за външната реклама в София. Кога ще има нов търг и какви са вашите очаквания за развитието на тази дейност в столицата?
- Моите очаквания са конкурсът да се проведе до края на месец март. Към настоящия момент сме съгласували изцяло нещата, включително с рекламните фирми и с юристите, които преценяват доколко законосъобразни са действията ни. Изчистили сме абсолютно всичко. Това, което на практика ще се случи в близките една-две седмици, е, че ще има промяна на срока за наем на рекламните площи. Той ще се се увеличи от 5 на 10 години. Това стана възможно благодарение на измененията на Закона за общинската собственост. Още когато подготвяхме този конкурс преди една година и половина абсолютно всички, подчертавам абсолютно всички, които се занимават с реклама, казваха, че срокът за наем трябва да е повече от 5 години. Това е необходимо, защото според новите ни изисквания, рекламата е свързана и с доста инвестиции. Всички твърдяха, че след като искаме читави рекламни елементи, които са направени в съответствие с общинските типови проекти, това са доста пари, които в днешно време трудно могат да се изплатят за 5 години. Затова очакванията ми са условията в конкурса да се променят в тази насока и той много скоро да стартира.

Доколкото знам, самите фирми също поеха ангажимент да следят за незаконни реклами на територията на София.
- В момента, в който се проведат търговете и рекламните фирми вземат пакетите на едни цени, които са доста по-високи от това, което се плаща в момента, никое от спечелилите дружества няма да има интерес от незаконни реклами, от шум в пазара. Затова и аз лично разчитам много на вътрешния контрол между фирмите, както е по цял свят, между другото. Когато един играч на пазара спазва нормите, това е най-сигурната гаранция, че той ще реагира много остро срещу този, който не спазва нормите. Затова и колкото повече се налагат правилата, толкова по-ефективен ще бъде самоконтролът.

Колко са опасните сгради в момента в София и какви са възможностите на общината да ги премахва или да задължава собствениците им да ги обезопасяват? - Опасните сгради в столицата от известно време са изцяло в ресора на заместник-кмета по строителството г-жа Ирина Савина. Чрез Дирекцията за контрол на строителството ние обаче също правим проверки и съответно даваме предписания. Проблемът с опасните сгради в София е в две посоки. Първо, контролът, който ние упражняваме, няма особено ефикасни механизми за принуда на частните собственици, които притежават опасни сгради. Процедурите са много тромави, има възможност за обжалване, има възможност за протакане, има възможност за неизпълнение на предписанията, без да се понасят тежки санкции. Това ни пречи. Имаме например случай с един балкон, на който вероятно много хора не са обърнали внимание, но мен лично той ме притеснява изключително много. Този балкон се намира точно на ъгъла на „Пиротска" и „Мария Луиза". Сградата е паметник на културата, вече многократно пускаме заповеди и предписания, но без ефект. Балконът е в много лошо състояние и всеки момент може да падне, а под него минават много хора, още повече че там тротоарът е стеснен. Вече година и половина не можем да се справим с този въпрос, а реално е възможно някой да пострада. В конкретния случай собствениците се оправдават с наемателите, наемателите се оправдават с дирекцията за паметници на културата, от паметниците на културата се оправдават с някой друг, а опасността си остава. Втората причина, която ни пречи по-ефективно да се справяме с опасните сгради, е липсата на пари. Този проблем се явява, когато говорим за общинските опасни сгради. За премахването на подобни сгради трябват немалко финанси.
Още от интервюто на „Класа"