„Бойко вдига пенсиите за ЧРД", четем от първа страница на „Стандарт"
Бойко развързва кесията. Глътка въздух в кризата обеща премиерът. Сметките позволяват да вдигнем от 1 юли минималната работна заплата от 240 на 270 лева, съобщи Борисов. Решението ще бъде взето от кабинета в сряда.

"До 10 дни ще е ясно и с колко ще вдигнем пенсиите", каза още Генерала, който на 13 юни празнува ЧРД. "Увеличението им ще е постоянно, а не за изборите", подчерта Бойко. И допълни: "Правим го, когато икономиката започва да излиза от криза, за да не банкрутираме като съседите и да не действаме популистки като Станишев и компания". Два варианта за скок на пенсиите - с 5 или с 10%, обсъжда кабинетът със синдикатите. При първия минималните пари за старост ще се увеличат от 136 на 142,80 лв. При втория най-малката пенсия ще е 149,60 лв. Максималното увеличение ще е 35 лв.
Още по темата от „Стандарт"

„България иска от Еврокомисията 250 млн. евро за АЕЦ "Козлодуй", съобщава от първата си страница „Сега"
Нови 450 млн. евро за продължаване работата на Международен фонд "Козлодуй" е поискала България от Европейската комисия. Информацията на Mediapool бе потвърдена от министерството на икономиката, където по предварителни разчети се надяват 250 млн. евро от въпросната сума да отидат за извеждането от експлоатация на спрените четири реактора на АЕЦ "Козлодуй", а 200 млн. евро. - за енергийна ефективност.

При отказа си от първите 4 блока на АЕЦ-а България договори безвъзмездна помощ от 550 млн. евро, които пристигнаха на 4 транша през периода 2000-2009 г. В края на мандата си кабинетът "Станишев" започна преговори за допълнителни компенсации. В крайна сметка обаче ЕК одобри 300 млн. евро в началото на мандата на кабинета "Борисов", а първият транш от 75 млн. евро дойдоха през м.г.

За искането на нови компенсации загатна икономическият министър Трайчо Трайков преди седмица. Той уточни, че България ще поиска финансиране на фонда до 2020 г. с "неколкостотин милиона евро", без да конкретизира точната сума.
Още от статията на „Сега"

„Заразата засегна и българския бизнес - цените падат", обобщава от първата си страница „Дневник"
Разрастващата се криза със заразата от ешерихия коли в Германия започва да се усеща силно на българския пазар.

Производители на зеленчуци заявиха пред "Дневник", че търсенето на продукцията им намалява в цялата страна, изкупните цени също. Търговците засега държат цените, но споделят, че клиентите все по-често питат за произхода на стоката.

Засега са засегнати предимно собственици на оранжерии, но се очаква да има ефект и върху производството на открито, тъй като според бранша възстановяването на цените няма да се случи до излизането на първите полски зеленчуци на пазара.

Ефектът се усети в момент, когато германските власти обявиха, че най-вероятният източник на заразата е местна ферма за кълнове, а не някой от масовите зеленчуци като краставици, салати или домати. Това означава, че рисков става още един продукт, на също така и че първоначалните твърдения от Хамбург за заразени испански краставици или зеленчуци от чужбина може да се окажат напълно неверни.

Заради тях големи износители като Испания и Холандия изгубиха милиони евро от нереализирана продукция, а Русия спря вноса на всички пресни зеленчуци от всички държави в ЕС. Епидемията отне до вчера живота на 21 души, а заразените са над 2000, но всички случаи са в Германия или са свързани с пътуване до тази страна.
Още от статията на „Дневник"

„Две трети от българите искат АЕЦ "Белене", съобщава от първата си страница „Класа"
64%, или близо две трети, от българите са на мнение, че АЕЦ „Белене" трябва да бъде довършена. На противното мнение са 26% от анкетираните, сочи проучване на социологическата агенция „Афис", направено в началото на месец май 2011 г. сред 1010 български граждани. Според него делът на привържениците на АЕЦ "Белене" не е намалял значимо в сравнение с октомври миналата година. 72% от пълнолетните българи подкрепят идеята за референдум за строителството на АЕЦ „Белене". На другия полюс са близо 15%, а 13% нямат мнение по въпроса.

Две трети от деклариращите участие в референдум от този тип (или 66%) биха гласували „за" построяване на централата в Белене, ако се организира референдум по този въпрос. „Против" биха били 24%. Мненията в полза на „Белене" са отдавна установени и в значителна степен надскачат партийните разделителни линии. Затова във всяка от парламентарно представените електорални групи привържениците на „Белене" са повече от противниците. Дори сред симпатизантите на Синята коалиция тези, които са за проекта, са повече от онези, които са против, като съотношението е 45% спрямо 33%. Нещо повече, 50% от синия електорат биха гласували при евентуален референдум „за" Белене, а само 35% - „против".

Мнението на ориентираните към управляващата ГЕРБ е близко до това в обществото като цяло: 69% са „за", а 24% - „против". Най-голям скепсис се наблюдава сред привържениците на "Атака" (46% "против"), но и там преобладават съгласните (56%).
Още от статията на „Класа"

„Лекуват ни с безплатни стволови клетки", разкрива от първата си страница „Монитор"
Стволовите клетки стават безплатни от есента. С преливането им без пари ще могат да бъдат лекувани страдащи от 80 тежки болести, като левкемия, ревматоидни заболявания, диабет от втори тип и анемии. Това съобщиха от Александровска болница, където скоро ще заработи първата в страната държавна банка за съхраняване на животоспасяващия  биологичен материал.

Със създаването й ще бъдат спасявани стотици човешки животи всяка година, подчерта проф. Драган Бобев - директор на болницата по Детска онкохематология, която заедно с Александровска и Университетската акушеро-гинекологична „Майчин дом" в София я създадоха по съвместен проект.

България е от малкото страни, в която такава държавна структура нямаше. Малцина пациенти могат да си позволят сега да замразяват стволови клетки на частно. По тази причина хиляди българи си отиват всяка година от този свят, коментира той.
Още от статията на „Монитор"

„Държавата ще се опита да вземе максимален дивидент от "Булгартабак", информира „Дневник"
Държавата ще се опита да вземе максимална част от свободните парични средства от дружествата в структурата на "Булгартабак холдинг" преди планираната им приватизация. Това показват поканите за общите събрания на холдинга (на 23 юни) и на двете основни дружества в него (на 20 юни) - "Благоевград БТ" и "София БТ".

Първоначално предложенията на ръководствата бяха цигарените фабрики да разпределят само част от миналогодишната си печалба, но по настояване на икономическия министър Трайчо Трайков ще бъде подложено на гласуване и използването на част от печалбите за минали години.

Не е ясно точно колко може да получи правителството от трите дружества, тъй като материалите за дневния ред не посочват точно всички суми, които държавата иска да вземе от дела си в холдинга и дружествата му. Тя е основният акционер и в трите, така че има решаващия глас при гласуване в общите събрания.

"Булгартабак холдинг" е единственото дружество, чийто дивидент ще отиде директно към бюджета, тъй като в него министерството на икономиката е собственикът на държавния дял от 79.83%. При останалите самият холдинг държи контролните пакети, което означава, че дивидентът първо ще отиде в неговата каса под формата на печалба за 2011 година и чак след това - през 2012 година -  в тази на държавата.
Още от статията на „Дневник"

„Има опасност от задълбочаване на дефицита и стопяване на резерва", предупреждава „Класа"
Задават се избори, които ще увеличат натиска за повече текущи разходи. Затова все още не се изключва сценарий на задълбочаване на дефицита и оттам на стопяване на фискалния резерв, пише в непериодичен доклад на „Индъстри уоч" за макрорисковете в Европа и България до 2012 г. Експертите отчитат, че подобрението на бюджетната позиция в България е знак за възможна стабилизация на фискалната политика и ограничаване на политическия риск, както и риска от потенциална промяна на паричния режим. Въпреки това трябва да се има предвид, че правителството е твърде зависимо от инфлационната динамика, която е извън неговия контрол, за да осигури изпълнение на приходите си. До момента кабинетът реже основно капиталови разходи, но това е възможно да не е достатъчно, за да се постигне бюджетен баланс, категорични са от „Индъстри уоч".

Припомняме, че след години на излишъци България за първи път отчете дефицит, и то свръхдефицит, през 2009 г. Като причина за това от сегашното правителството посочиха наследените стари договори от кабинета на тройната коалиция. Според оценки на бизнеса от края на 2009 г. неплатените суми са били около 1,5 млрд. лв., а според други информации необезпечените договори са за 2,15 млрд. лв. Бюджетът за 2011 г. също се очаква да бъде с дефицит, който според плановете на правителството на ГЕРБ ще бъде 2,5% от БВП, или 1,963 млрд. лв. В същото време се залага ръст на БВП от 3,6%.

Междувременно от финансовото министерство публикуваха бюлетин „Балканските страни: Икономическа динамика и очаквания 2007-2012", според който в периода 2007-2010 г. отрицателното бюджетно салдо на балканските страни се е увеличило от едва 0,2% от БВП до -3,8% от БВП. За същия период дефицитът в ЕС нараства от 0,9% до 6,4% от БВП.
Още от статията на „Класа"

"В голф туризма не отстъпваме на Адриатика", информира „Монитор"
България вече не отстъпва на Адриатика с направените инвестиции и с новопостроените курортни селища. Това обяви премиерът Бойко Борисов при откриването на новото голф игрище Thracian Cliffs край Каварна. Инвеститор в проекта е Thracian Cliffs Golf Resort and Spa на бизнесмените Красимир Гергов и Георг Цветански. Това е третото подобно съоръжение в района между Балчик и Каварна, с което той се превръща в истинска голф зона.

Адриатическото крайбрежие на Хърватия е известно с луксозните си голф комплекси. Вилните селища там са проектирани от световноизвестни архитекти.

Над 160 милиона долара е вложила компанията инвеститор в изграждането на новия комплекс, каза още премиерът Борисов. Така са осигурени близо 300 работни места. В проектирането на самото игрище е участвала световната голф легенда Гари Плейър, който също присъстваше на откриването.

„Няма да намерите голф игрище като това никъде по света", заяви той по време на официалния старт на новото съоръжение. Според него чужденците, които ще посетят комплекса, няма как да не решат да инвестират в България. Инвеститорите се надяват голфът да помогне за създаването на нов облик на българския туризъм, така че да започне да привлича по-платежоспособни гости. Според тях туризмът ни в момента се свързва единствено с хотелите и ресторантите, а не с различните възможности за отдих.
Още от статията на „Монитор"

"Край на бумащината в европроектите", казва в интервю за „Стандарт" министърът по управление на евросредствата Томислав Дончев
Г-н Дончев, защо е по-лесно да се спечели проект в Брюксел, където има по-малко изисквания за бумащина и по-леки правила, отколкото в България?
- Всичко, което се организира от Европейската комисия, обикновено е много по-просто като бюрократични и административни изисквания. Но това не е разлика само между комисията в България, а и в която и да е държава членка. Ние нямаме свобода да определяме националните правила на 100% сами. По същество 2/3 от изискванията, които се спазват у нас, не са български. Допълнително в крачка се налагат да бъдат правени промени, които по същество увеличават бюрократичната тежест по препоръки на одиторите - наши и европейски. Има и една вътрешна склонност на администрациите за преосигуряване. Строгите правила обаче са причина за по-малко злоупотреби. България не е толкова далече от границата, до която може да опростява правилата. Близо сме до лимита.

Намаляха ли злоупотребите с еврофондове или все още се появяват нови номера в тази насока?
- След въвеждането и функционирането на методика за финансовите корекции всички са изключително предпазливи, когато възлагат проекти с европейски пари. И категорично броят на новите прояви на "творчество" в тази насока е намалял. Но излизат на светло много стари случаи на злоупотреби. Основно проблемите са с дискриминационни условия. В началото на голяма част от възложителите им беше трудно да разберат какво всъщност означава дискриминация. За много от тях да насочиш примерно поръчката към фирма от конкретна държава не беше проблем. А това е ограничение пред свободната конкуренция. Дисциплината при търговете с европейски пари е факт. Но има разлика при поръчките с пари от бюджета и това не е нещо добро. Разчитам, че по-добрият ред и по-висока прозрачност при европейските пари ще се прехвърлят и по отношение на националните пари.

Това трябва да стане със закона за обществените поръчки?
- Този закон описва само рамката, в която се развива средата. Който трябва и да следи как са похарчени парите. Законът не може да изчерпи всичко това. Нито Търговският закон ни учи как да правим бизнес, нито Семейният кодекс може да ни уреди моралното отношение в семейството. По същия начин законът за обществените поръчки не може да каже на кого какво да възлага. Това си е исконно право на възложителя. Аз не знам в общината "Х" какво имат нужда да им бъде възложено. Единственото, за което имам претенция, е по какъв начин методически да се възлага, така че да не се изкривява пазарът.

Кои нови текстове в закона работят за това?
- Имаше множество обществени обсъждания. Направихме максимално възможното и необходимо да се съобразим с препоръките на всички, доколкото те влизат в общата логика на промените. Приехме предложението на Строителната камара - да бъде ползван регистърът й, за да не се доказват повторно обстоятелства, описани в регистъра при всяка поръчка от всеки отделен кандидат. Когато други браншови организации достигнат същата зрелост и имат такъв регистър, това може да се случи и в други сектори. Голяма еволюция претърпя и грубият първоначален вариант на т.нар. инхаус, или вътрешно възлагане. Остават всички ограничителни условия за вид държавно дружество, на което да се възлагат поръчки без търг и начин на контрол върху него. Такива поръчки без конкурс ще могат да се възлагат само за комунални дейности свързани със снегопочистване, сметосъбиране, сметоизвозване, оползотворяване на отпадъците.

Държавата няма да може да възлага поръчки без конкурс на свои фирми в строителството, информационните технологии и по отношение сферата на доставки. Голямата придобивка на закона е централен орган за предварителен контрол, който се осъществява от Агенцията за обществени поръчки. Щом нещо е минало предварителен контрол, можем да бъдем спокойни, че няма дискриминационни условия в процедурата. И на второ място ще съкратим сроковете за предварителен контрол. Голямото предизвикателство е, че ще трябва да създадем допълнителен капацитет на агенцията. Мислим да го направим основно с европейски пари, ползвайки ОП "Техническа помощ и ОП "Административен капацитет". А 309 000 лв., които не са допустими от Брюксел, ще бъдат осигурени солидарно от всички министерства, които разходват европари.
Още от интервюто на „Стандарт"