Европейската комисия (ЕК) препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит - само шест месеца след приемането на еврото. Решението се базира на прогнозата, че дефицитът се очаква да нарасне до 4,1% тази година и 4,3% догодина.

Окончателното решение се гласува от Съвета на ЕС.

В нашето положение от днес са също Германия, Естония, Латвия и Словения. При други 10 процедурата вече е задействана: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Румъния.

Защо сега

През 2025 г. България технически се вписваше в допустимите граници - но само заради изключението за отбранителни разходи. "Дефицитът миналата година не надвишаваше 3% от БВП, когато се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана по националната клауза за изключение. Но от тази година превишението над 3% вече не може да се обясни с тях", заяви еврокомисарят Валдис Домбровскис.

Без нарастването на отбранителните разходи спрямо 2024 г., дефицитът за 2025 г. би бил 2,9% - под прага. За 2026 г. обаче, дори след приспадане на отбраната, дефицитът се проектира на 3,5% - и така отклонението вече е структурно.

Гълъб Донев: Намираме се в деня след празненството - предстоят трудни решения

Финансовият министър: Намираме се в деня след празненството, предстоят трудни решения, а нов дълг е неизбежен

Финансовата реалност към настоящия момент е дефицит от 7,4%

Какво стои зад дефицита

ЕК очертава ясна картина в 142-страничния си доклад, цитиран от БТА: нарастващи разходи за заплати в публичния сектор, автоматични индексации на пенсии, повишение на минималната работна заплата и инвестиционни субсидии - всичко това без компенсаторни фискални мерки.

Нетните разходи на България са нараснали с 12,3% през 2025 г., надвишавайки препоръчания максимален темп с отклонение от 2,1% от БВП в годишно изражение.

Държавният дълг е скочил от 23,8% от БВП в края на 2024 г. до 29,9% в края на 2025 г. и се очаква да достигне 35,5% до края на 2027 г. Въпреки ускореното нарастване, дългът остава далеч под референтната стойност от 60% - което е смекчаващ фактор при оценката.

Икономистите от БАН: Извънпроизводствени фактори вдигат цените у нас

Икономистите от БАН: Извънпроизводствени фактори вдигат цените у нас

България изпреварва еврозоната по ръст на разходите за труд, но производителността се е вдигнала с под процент

Икономиката расте: БВП се е увеличил с 3,1% реално през 2025 г., а прогнозата за 2026 г. е 2,5%. Инфлацията обаче се ускорява - от 2,6% през 2024 г. до 3,5% миналата година, с очаквани 4,2% тази година, движени от цените на енергията и устойчивата инфлация в услугите.

Какво следва и какво може да се случи

Комисията ще предложи на Съвета на ЕС да открие процедурата. Засегнатата страна разполага с шест месеца за предприемане на коригиращи действия при особен мониторинг от страна на Брюксел. При липса на резултати Съветът може да наложи санкции, включително глоба от до 0,05% от БВП на шест месеца - мярка, приложима само за държави от еврозоната, каквато България вече е.

Брюксел може и да засили санкциите при неизпълнение.

ЕК отправя още пет препоръки към България: борба със сивата икономика и подобряване на данъчната събираемост; изпълнение на реформите по Плана за възстановяване и устойчивост преди крайния срок 31 август 2026 г.; цифровизация на публичната администрация и антикорупционни мерки; декарбонизация на енергийния сектор; и подобряване на образованието и здравеопазването.

България е минавала през подобна процедура преди - поставена е в нея през юли 2010 г., а през юни 2012 г. Съветът на ЕС констатира, че основанията са отпаднали. Тогава обаче страната не беше в еврозоната - и санкционният механизъм не се прилагаше.