„Броят палати на съдии”, „Цигарите победиха в битката със здравето”, „Правителството решава за ДДС на 5 май”, „Иранец снабдявал мафията с автомати”

„Броят палати на съдии", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Взеха и Темида на мушката. Агенти на ДАНС в комбина с бирниците ще броят палатите на съдии и прокурори. Под лупа ще гледат и сметките им. Това предвижда Стратегията за реформа на съдебната система, изготвена от правосъдното министерство. Проверките ще разкриват опасните връзки на магистратите с клиентите им, обясниха от екипа на Маргарита Попова.

Капани за рушвети ще дебнат на всяка крачка Темида, предвижда още стратегията. Според нея обаче магистратите с повече и по-тежки дела може да получават по-високи заплати.

Проверките ще засегнат членовете на Висшия съдебен съвет, върховните съдии и прокурори. Агентите ще душат и около роднините на магистратите. Целта е да се пресекат схемите "Батко и братко" и "Красьо Черничкия".
Още от статията на „Стандарт" и Още по темата от „Стандарт"

"Цигарите победиха в битката със здравето", обобщава от първата си страница „Сега"
Цигареното лоби в парламента спечели първия рунд в битката за пушенето на обществени места. Вчера депутати от всички партии подкрепиха на първо четене поправките на ГЕРБ в закона за здравето, отменящи пълната забрана за пушене. Новият здравен министър Анна-Мария Борисова пък преглътна категоричната си позиция срещу вредния навик и обясни, че "социалнополитическият момент налага отстъпление за тютюнопушенето". "Медицината казва "не", но явно трябва да се направи компромис в тази насока", обясни тя.

За пръв път двама депутати на "Атака" - Николай Пехливанов и Петър Хлебаров, изневериха на партньора от ГЕРБ и отказаха да гласуват за прокарването на лобистката поправка. БСП, ДПС и сините пък оформиха тематична коалиция срещу измененията.

Победата на цигареното лоби стана факт само два месеца, след като депутати на Бойко Борисов предложиха отмяна на пълната забрана за пушене на обществени места, която по закон трябваше да влезе в сила от 1 юни т.г. Идеята бе в заведения до 100 кв. м собственикът сам да определя дали да се дими, а в такива над тази площ - да се обособят изолирани помещения за пушачи. Аргументът бе, че забраната така или иначе няма да се спазва, а и в условия на криза ще удари ресторантьорите.

Протестите на неправителствения сектор обаче принудиха управляващите да потърсят компромис. Вчера от ГЕРБ обявиха, че до второто четене ще внесат поправки, които да ограничат пушенето поне в заведенията за хранене. Екзотика в темата внесе Петър Петров от ГЕРБ. Той настоява заведенията, които не забранят тютюневия дим, да плащат по-високи данъци. Никой от колегите му не успя да каже коя ставка ще се пипа. Тепърва щяло да се мисли и как ще бъде определена тя, тъй като имало съмнения дали изобщо мярката ще проработи. Самият Петров е в чужбина и не бе открит за коментар.
Още от статията на „Сега"

„Правителството решава за ДДС на 5 май", съобщава от първата си страница „Дневник"
Точно след седмица - на 5 май, правителството ще реши дали ДДС ще се повишава, съобщи Бойко Борисов в сряда. "Още от първия ден казах, че ако не сработят мерките (пакетът с 60 антикризисни действия, одобрен миналия месец - бел. авт.), ДДС ще се вдигне, няма да допусна държавата да отиде във вариант Гърция или подобни държави в Европа", заяви премиерът.

Крайния срок за решението Борисов даде, докато инспектираше строящата се спортна зала на София. За нея кабинетът наскоро отдели 108 млн. лв. от фискалния резерв. До стъпката, която трябва да се одобри от парламента, може да се стигне заради срива в събираемостта на приходите от началото на годината и очертаващия се сериозен бюджетен дефицит, който трябва да се преодолее с антикризисния пакет.

Пред БНТ изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов съобщи, че спадът в приходите продължава и през този месец. От началото на годината до 17 април НАП е събрала 900 млн. лв. по-малко, отколкото за същия период на миналата година.

За две седмици разликата се е увеличила с 57 млн. лв., след като към 31 март агенцията отчете минус 843 млн. лв. Най-сериозно е понижението именно при ДДС - с 600 млн. лв. Приходите от корпоративен данък са намалели с 240 млн. лв. и то без да се отчита надвнесеният авансово данък, който държавата тепърва трябва да възстанови на компаниите.

Пред "Нова тв" финансовият министър Симеон Дянков обаче заяви, че вдигане на ДДС ще засегне крайното потребление, а това сега е големият проблем на икономиката. "Повишаването на ДДС не е прокризисна мярка, но е тежка мярка, която ще удари вътрешното потребление, и затова я избягваме", обясни Дянков и каза, че преди да се вземе решението, ще се оцени развитието на икономиката и дали има оживление.
Още от статията на „Дневник"

„Иранец снабдявал мафията с автомати", информира от първата си страница „Монитор"
Иранец с разрешение за постоянно пребиваване у нас бе задържан като един от основните доставчици на оръжие за българската мафия. 42-годишният арабин Л. С. бе спипан при спецоперация с кодово име „Терористите". Акцията е била проведена под ръководството на заместник градския прокурор на София Роман Василев.

Сецченгетата са иззели 5 автомата „Калашников" и няколко пистолета „Макаров". У 42-годишния чужденец са намерени и 7500 лв., с които е трябвало да бъдат заплатени оръжията. Заедно с иранеца зад решетките са вкарани и шестима български граждани. Седмината са задържани за 24 часа в районните полицейски управления в Казанлък и Стара Загора.

От МВР съобщиха, че сделката за калашниците се е провела в гориста местност западно от Казанлък, в района на язовир "Копринка". Автоматите били 7,62-милиметрови със сгъваем приклад. При претърсванията в района на село Енина и в работилница са намерени шест заглушители за автомат "Калашников" и пистолет "Макаров". Открита е и заготовка за производство на оръжията, обясниха разследващите. "Фактът, че предмет на продажба са били автомати "Калашников", говори, че последиците са непредвидими и оръжията не са за лов, коментира вчера вътрешният министър Цветан Цветанов. Според информация на разследващите пушкалата са били използвани за поръчковите убийства в престъпния свят. Разследващите имат подозрения, че на пунктовете Л. С. е имал съучастници, които са осигурявали безпрепятственото преминаване на стоката.
Още от статията на „Монитор"

„Натрупаните отпуски се взимат до края на 2011 г.", информира от първата си страница „Класа"
Всички натрупани отпуски да се изчистят до 31 декември 2011 г., реши правителството вчера. Промяната ще бъде записана в Кодекса на труда. Последният вариант на кабинета, внесен в Министерския съвет за обсъждане преди ден, гласеше, че неизползваните почивни дни трябва да се ликвидират до края на тази година. В окончателния си проект обаче правителството се е съобразило с договорката, постигната със социалните партньори, които настояваха срокът да е по-дълъг.

Изчистването на отпуските ще става по график, изготвен от работодателя, обясни механизма социалният министър Тотю Младенов. Работодателят е длъжен да подготви годишен план в предприятието, като не може да откаже на работника отпуск в периода, посочен в него. В случай че началникът не пусне подчинения си, той трябва да потърси правата си в Главната инспекция по труда. Ако обаче в посочения период служителят е бил в друг вид отпуск, има право да поиска платената си почивка в друго време на годината. Тогава работодателят може и да откаже ползването й. Ако работник бъде уволнен по средата на времето, дадено за изчистване на почивните дни, той трябва да получи финансово обезщетение за натрупаната неползвана отпуска, обяви Младенов и добави, че „ година и осем месеца са напълно достатъчен период да се реши проблемът".

Служителите ще имат право да прехвърлят само 10 дни от текущата към следващата година, гласи още промяната. „Отпуската се дава на човек, за да я ползва в съответната година и да си възстанови силите", обясни министърът. Той дори съзря връзка между трудовите злополуки и неизползваните отпуски. Една от причините са трудовите злополуки. За 2008 г. завършилите със смърт са били 179, което се дължало на невъзстановяване на силите чрез излизане в отпуск.
Още от статията на „Класа"

„Бизнесът се събуди", обобщава „Стандарт"
Бизнесът се събуди и оптимизмът се завръща сред мениджърите. През април бизнес климатът се покачва, обявиха от НСИ. Подобрението се дължи на по-благоприятните очаквания за бъдещето сред шефовете на фирми от всички отрасли - търговия на дребно, промишленост, строителство и услуги.

Тези данни са дългоочаквана новина, макар и с мъничко се отдалечаваме от дъното, коментира министърът на финансите Симеон Дянков. Част от това се дължи на стъпките за ударно разплащане на дълговете ни към бизнеса и на решението да запазим ниските данъци, допълни той.

Април е първият месец от годината, в който ще стигнем до балансиран бюджет, каза Дянков по НТВ. Още през октомври 2009 г. той предупреди, че от януари до март ще има дефицит в бюджета. Но ако през април хазната се пребори с дефицита, значи, че бюджетът върви добре.

С изключение на Естония България е единствената страна от ЕС, която ще има балансиран бюджет за април, каза Дянков. За първи път в историята България вече има по-добър кредитен рейтинг от Гърция и Португалия, допълни той. Това са оценки и на "Стандарт енд пуърс" и на "Мудис". Значи имаме стабилни финанси, каза Дянков. Сега искаме да видим как и икономиката излиза нагоре, за да го почувстват хората по джобовете си, допълни той.
Още от статията на „Стандарт"

"Фалитите на фирми се удвоили за три години", съобщава „Сега"
Два пъти са се увеличили образуваните дела за несъстоятелност на фирми за три години - от 2007 до 2009-а. Ръст се очаква и през тази година, още повече че изтича срокът за пререгистрация на търговците в Агенцията по вписванията, обяви вчера Нели Маданска от министерството на правосъдието.

През 2007 г. са били образувани 477 дела, през 2008 г. - 509, а м.г. - 790. Отчетът на Софийския градски съд за м.г. показва, че в него са постъпили 242 молби за откриване на производство по несъстоятелност, а други 267 такива дела са заварени от 2008 г.

От Министерството на правосъдието споделиха наблюдения, че голяма част от търговците вече не разполагат с имущество, когато се открие процедурата по несъстоятелност. Затова специален проект, финансиран от ЕС, предвижда да се изградят механизми за обявяване навреме.
Още от статията на „Сега"

„Станишев с обвинение след Гергьовден", прогнозира „Монитор"
Бившият премиер Сергей Станишев ще се сдобие с обвинение за неправилно съхранение на класифицирана информация след Гергьовден. Разследването срещу него вече е приключило и прокуратурата го е призовала да се яви в Националната следствена служба след празниците. След разпита ще му бъде повдигнато обвинение за това, че от секретното деловодство на Министерски съвет са изчезнали 10 доклада. Документите са изготвени от ДАНС и представляват класифицирана информация. Тяхната липса лъсна след ревизия на документацията в МС, поискана от премиера Бойко Борисов. Срещу бившия премиер ще се води и наказателно преследване. за това, че по непредпазливост е станал причина да бъде разкрита информация, представляваща държавна тайна. Разследван бе и бившият шеф на ДАНС Петко Сертов.

Прокуратурата подхвана експремиера, след като Алексей Петров предаде на Бойко Борисов секретна справка на родното ФБР. Тя е изготвена от бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков за "действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация". Според запознати Алексей Петров откраднал голяма част от секретните папки, докато работел в родното ФБР. Ако проверката на прокуратурата докаже, че Станишев е предал на ръка „оня доклад" на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, но Петров е откраднал документите от агенцията, експремиерът може да отърве част от  обвиненията.
Още от статията на „Монитор"

„Да срещнеш данък "Криза", анализира „Дневник"
Как бързо и накуп да намерим 50 млн. лв. в условията на криза? Това уравнение се опитва да реши държавата, след като изневиделица предложи в тристранния съвет за национално сътрудничество премиите на застрахователите да се облагат с данък.

Предложението стана решение на правителството и само парламентарно гласуване го дели от превръщането му в ново задължение. Така ще се върне моделът на облагане на застрахователи отпреди 2004 г. - вместо данък печалба ще плащат такъв върху премиите.

За общото застраховане той ще е 3.5%, а за животозастрахователите - 1 на сто. Облагани ще бъдат всички приходи на застрахователите без премиите, които са презастраховани. Все пак решението не е окончателно - днес бюджетната парламентарна комисия трябва да обсъжда ще има ли промяна в облагането.
Защо точно нас
От финансовото министерство не дадоха конкретен отговор на въпроса на "Дневник" каква е причината да се наложи данък върху оборота точно на този бранш. Засега единственият аргумент дойде от НАП, които обявиха, че след отмяната на данъка върху премиите преди пет години постъпленията от сектора са намалели.

Освен това при обсъждането на антикризисните мерки в съвета е било посочено, че за миналата година застрахователите са платили едва около 5 млн. лв. данък печалба при премийни приходи от 1.68 млрд. лв. Докато с облагането на премиите се очаква да постъпят десет пъти повече - 50 млн. лв.

Едната причина за тези резултати, която неофициално признават от сектора, е, че някои компании укриват печалба. Тъй като справянето с този проблем изисква по-сериозни мерки и време, просто се приема нов данък за всички. Другата причина може да се намери в желанието на ГЕРБ да угоди на общественото мнение - много малко са българите, които биха казали нещо добро за застрахователите.

"Достатъчно си спечелихме лоша слава с проверки на "Бул инс" и "Лев инс", така че в момента към нас има нулево обществено съчувствие", коментира пред "Дневник" представител на голям европейски застраховател. Според него с нежеланието си да провери всички капитали и да се наложи ред в бранша правителството слага всички под един знаменател.
Още от статията на „Дневник"

„За еврото ни пречи не дефицитът, а липсата на реформи", анализира „Сега"
Около въвеждането на еврото в България има множество заблуди, но вероятно най-голямата е, че то може да замени лева по-рано от 2014-2015 г. Това едва ли ще стане въпреки силното желание на правителството и на финансовия министър Симеон Дянков, който със сигурност иска да остане в историята като министъра, който въведе еврото в България. За да се ускори процесът обаче, кабинетът трябва да проумее няколко прости неща. Най-важното е, че еврото не е цел, а средство и въвеждането му не е лек за българската икономика, защото тя трябва да е здрава, за да го приеме. В този смисъл най-голямата пречка пред влизането на България в еврозоната не е фактът, че дефицитът за 2009 г. е 3.7% вместо 3%, а това, че България е най-бедната и неконкурентоспособна страна в ЕС, в която все още не са проведени основни реформи.

Симеон Дянков обяви, че "влизането в еврозоната е основната външнополитическа цел на България". При въвеждането на еврото ще се намали рискът, ще се увеличи сигурността, ще се улесни кредитирането, ще се успокои инфлацията, ще се облекчи търговията. Но към въвеждането на единната европейска валута не трябва да има свръхочаквания.

Еврото не може нито да ни направи по-богати, нито да повиши производителността на труда, нито да оптимизира разходите в бюджета. Няма да реформира администрацията, нито ще накара съдебната система да заработи в полза на обществото. А без всичко това не може да има устойчиво развитие на икономиката.

Т.е. основната цел на България би трябвало да бъде засилването на икономиката. Така че вместо да хаби пари, време и усилия да обикаля из Европа, за да обяснява на Жан-Клод Юнкер (председател на еврогрупата) или на Волфганг Шойбле (министър на финансите на Германия) колко симпатични сме българите и какви хубави реформи планираме, Дянков би трябвало да запретне ръкави и най-после да започне да прилага непопулярните мерки, които нито един министър преди него не дръзна да направи. Реалните промени ще направят много по-силно впечатление на европейските лидери, отколкото празните декларации. В Европа няма някакъв таен план да се пречи на България по пътя й към еврозоната, нито пък може да се очаква, че страната ни ще получи "подарък" заради смяната на властта. Просто в момента нито Брюксел, нито София имат интерес паричният съюз да се разшири с една неконкурентоспособна и слаба икономика.
Още от статията на „Сега"

„Премиерът действа със замах, спря кранчето на безразборното харчене", казва в интервю за „Монитор" Димитър Николов, кмет на Бургас
Г-н Николов, готов ли е Бургас за предстоящия летен сезон? С какво ще привличате туристи именно тук?
- Вече трета година упорито налагаме Бургас като фестивален център. Като че ли доскоро градът ни повече беше гара разпределителна за туристи, които отсядаха на юг или на север от Бургас. Сега се опитваме да ги задържим тук. В света фестивалният туризъм вече доказано е печеливша форма. За трета година организираме Spirit of Burgas, който през 2009-а влезе в десетката на най-добрите световни и европейски музикални фестивали. Бургас вече не е неизвестен град за световните музикални продуценти. Те знаят за фестивала благодарение на участието на световноизвестни изпълнители в него, както и на масираната рекламна кампания, която имахме по МТВ и VH1.

Нашият град е домакин и на уникалния за България Фестивал на пясъчните скулптури. Както миналото лято, така и сега очакваме туроператорите да водят туристи на този пясъчен град. Понеже сега приключваме с пролетното почистване, ми се иска да спомена, че за да е посещаван градът ни от повече туристи, а и за да ни е приятно на самите нас, полагаме големи усилия да го поддържаме чист. Винаги си спомням с удоволствие как миналата година Райна Кабаиванска се завърна да пее в родния Бургас и каза, че е впечатлена от неговата чистота.

Ще развивате ли и културно-историческия туризъм?
- Благодарение на археологическите разкопки, проведени през последните години, с подкрепата на община Бургас градът вече може да покаже на туристите част от скритото досега свое историческо наследство. Разкрити бяха крепостните съоръжения с кулите, които са сред символите на Бургас, древните терми при Минералните бани - едно от най-големите подобни съоръжения, откривани в Европа. Миналата година отбелязахме ръст на туристите. Вярвам, че и тази година ще е така.

Каква ще е съдбата на Централния плаж в града, след като правителството развали концесията?
- За съжаление нямаме предвидени средства в бюджет 2010-а за неговото стопанисване, но ще търсим варианти да го почистваме и обезопасим. Най-добрият вариант е бързо да се намери нов концесионер, като той задължително трябва да има капацитет да се справи качествено с поддръжката на такъв голям обект. Резервен вариант е общината да се заеме с тази задача. Никак няма да ни е лесно, но ако се наложи, ще действаме.

Само преди броени дни Министерският съвет гласува историческото ядро на Морската градина да бъде безвъзмездно прехвърлено за стопанисване от община Бургас. Какво ще се промени в този район, който включва и мостика?
- Ние и досега харчехме средства за поддръжката на Историческото ядро, но в противоречие със закона, тъй като този район се водеше държавна собственост. Сега това недоразумение е поправено със съдействието на правителството и бургаските депутати. Оттук нататък имаме вече спокойствието, че можем да работим по цялостен проект за благоустрояване на Морската градина, защото в нея има много занемарени участъци. Някои алеи вече сме преасфалтирали, сложихме и стотина нови пейки, но в целия парк има доста работа. Не сме забравили и Мостика, който бургазлии избраха за най-разпознаваемия символ на града. За него направихме конкурс за идеен проект. Част от тях ще залегнат в работния проект за реконструкцията му, който готвим. Разчитаме много на средства по оперативните програми на ЕС за облагородяването на Морската градина. Вече сме кандидатствали с такъв проект и се надяваме да го спечелим.
Още от статията на „Монитор"

„Бавният растеж в Европа ще засегне и българския туризъм", казва в интервю за „Класа" Талеб Рифай, генерален секретар на Световната организация по туризъм
Г-н Рифай, вие сте в България за 51-вата сесия на Комисията за Европа на Световната организация по туризъм. Какво знаете за страната ни като дестинация?
- България има потенциал да предложи много на всички туристи и е една от най-интересните туристически дестинации в момента - с огромно разнообразие на изключително историческо и културно наследство. Природната красота също привлича различни пазарни сегменти. България успешно развива продуктите си - както морския, така и зимен, планински туризъм, екотуризма, спортния, СПА и уелнес туризъм и най-важно културния туризъм.

Това разнообразие е много положително за дългосрочното развитие и ръст на индустрията в България. Страната е една от най-силно развиващите се дестинации в Европа. Тя вече се нарежда измежду топ 20 на дестинациите в Европа по темпото на международните пътувания и резултатите през последните години са много впечатляващи. Посещенията са нараснали средно с 8% на година, изключителен резултат в сравнение с 3% годишен ръст на световния туризъм през последните 10 години.

Основната тема на срещата са мерките срещу кризата. Какви са най-важните предизвикателства за индустрията през 2010 г.?
- Както доказват последните глобални кризи, световният туризъм е много повлиян от скоростта на развитие на икономиката. Докато основните икономически показатели за 2010 г. дават основание за оптимизъм за изкачване от най-тежките икономически кризи от последните години, ние все още не сме вън от опасност. Възстановяването е все още слабо и непостоянно. Съществува риск от низходяща тенденция. Безработицата е едно от най-големите предизвикателства, особено в най-развитите икономики. Няма истинско възстановяване без стабилизиране на пазара на труда. Същата политика, която спаси банките и икономиката, трябва да създаде работни места. И туризмът като един от най-големите сектори, който генерира свободни позиции, може да допринесе за решаващото възстановяване на световната икономика.

Второ, икономическият растеж сам по себе си е все още нестабилен, по-специално в по-големите пазари, генериращи пътувания в Европа. Още повече че правителствата под бюджетен и публичен натиск може да вземат стимулиращи мерки, които да доведат до увеличаване на данъците, налагайки допълнителен натиск върху много домакинства и бюджетите на компаниите.

Допълнително, икономическите последици от скорошното вулканично изригване и последващото затваряне на европейското въздушно пространство върху нашата индустрия може да се оценят грубо на 1,6 млрд. евро за петте дни. Но общият ефект няма да бъде значителен - около 0,3% от цялостната прогноза за растеж.

Какво може да очакваме в сферата на международните пътувания и приходите за туризма през 2010 г.? Как ще бъде засегнат туризмът в България?
- Резултатите от последните месеци на 2009 г. подсказват, че възстановяване вече се забелязва и дори по-рано, с по-бързи темпове от очакваното. Регистрираният ръст от 2% в международните пътувания през последното тримесечие на 2009 г. смени посоката след 14 месеца на негативен растеж и резултатите за първите месеци на 2010 г., изглежда, потвърждават тази тенденция. На фона на тези данни и подобряващата се икономическа ситуация прогнозите на Световната организация по туризъм са, че ръстът на световните туристически посещения ще бъде между 3 и 4% през 2010 г. В Европа, където икономиката се подобрява по-бавно, отколкото в други региони в света, ръстът на международния туризъм се очаква да бъде сравнително по-слаб - от 1 до 3%. В Азия и Тихия океан, където икономиките започнаха да се възстановяват по-рано, ще е по-силен.

България може да бъде засегната от ниския темп на възстановяване на някои европейски пазари. Ще спечели обаче от други фактори като близостта с важен пазар като германския, тъй като потребителите ще пътуват по-близо до дома. Нашата информация показва, че има значително връщане на ръста в пътуванията за България спрямо първите месеци на тази година.
Още от интервюто на „Класа"

„Насред криза никой не напира за болнични", казва в интервю за „Стандарт" председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров
Д-р Киров, новите предложения за изплащане на болничните  събудиха недоволството на мнозина ваши колеги. Правителството предложи първите  два дни да се заплащат от работодателя, а третият - от пациента. От НОИ пък  поискаха първият ден да бъде за сметка на работещия, а вторият и третият - на  работодателя. Мотивът и на двете предложения бе да се дисциплинира системата, а  държавата да спестява около 50 млн. лв. годишно.
- Тази мярка ми прилича на следната ситуация: къщата гори от  четирите края, а стопаните гасят огъня в огнището. Има много по-значими дефицити  от финансова гледна точка, чиято компенсация ще има десетки пъти по-голям ефект.  Например, ако се съберат дължимите здравни вноски от над 1 милион души, които са  извън системата. Броят на неосигурените нарасна лавинообразно след въведената  промяна в Закона за здравното осигуряване всеки да има не повече от 3 неплатени  здравни вноски през последните 3 години. Броят на нередовните в пациентските ни  листи се увеличи от 100 до 500 души, според големината на практиката. Това  естествено намалява приходите и затруднява работата ни.

От здравната каса неспирно алармират за изтичане на средства  - предписване на ненужно много лекарства за домашно лечение, чести необосновани  хоспитализации. Социалният министър Тотю Младенов заяви на висок глас, че всеки  трети болничен лист е фалшив. Така ли е?
- Не приемам подхода към хората и колегите: "Вие сте измамници  и крадете държавата". Не може постоянно да търсиш лошото у хората. Правилният  път е да оцениш доброто и да създаваш такива правила, които да го поощряват.  Мобилизацията на армия от чиновници, която да се рови из бумагите, за да търси  доказателства за недоказуеми неща, в повечето случаи е загуба на време, пари на  данъкоплатците и демонстрация "на властови мускули". Като практикуващ лекар  твърдя, че хората са достатъчно притеснени и се стараят в условията на  нарастваща безработица да запазят работните си места, за да прибягват към  нестандартния отпуск чрез болничен лист.

Синдикатите отхвърлиха въвеждането на новата система за  болничните листове на последното заседание на тристранната комисия. Семейни  лекари обаче продължават да се притесняват, че може да се наложи да си плащат  болничните.
- Да, така е и това се отнася за всички, които се  самоосигуряват. Ние, лекарите, си плащаме данъците, за да бъдем обезпечени и да  получим грижа от държавата тогава, когато от работещи хора се превръщаме в  боледуващи и не можем за определен период да заработваме прехраната си. Още  повече че всеки ден се срещаме с пациенти с различни заболявания. Не ми е  известно медицински специалист да е получил обезщетение на основание трудова  злополука. Има колеги, които се заразяват не само от грип, но и от по-сериозни  болести като хепатит например. Лекарите имат застраховки срещу лекарска грешка,  но не и за обезщетение в случай, че се заразят от тежка болест по време на  работа.

Как се коментира във вашите среди предложението на НОИ от  здравната каса всеки месец да предоставят списък с издадените болнични листове.  Това няма ли да накара семейните лекари да се въздържат да дават болнични. 
- Основанието за издаване на болничен лист не е елементарна  дейност и е резултат от анализ и синтез на данните за болния. Например, ако  пациент с дископатия има професия, свързана със седене на стол зад бюро и липса  на много движение, може да се лекува и докато е на работа, макар че не е за  предпочитане. Ако обаче пациент със същото заболяване е хамалин, то той  задължително трябва да преустанови работа. Когато има грипна епидемия, пациентът  може да е с по-лека форма на заболяването и да не се налага да отсъства от  работа, но ние му даваме болничен, за да го изведем от колектива, в който  работи. В противен случай той ще зарази останалите и по "ефекта на доминото" ще  се наложи да се издадат още болнични листове, което виждаме как се отразява  върху служителите в някои държавни институции.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Държавите, а не авиокомпаниите, трябва да се грижат за пътниците при кризи", казва в интервю за „Дневник" Фабио Гамба, зам. генерален секретар на Асоциацията на европейските авиолинии
Освен че блокира безпрецедентно въздушния трафик над Европа, вулканичният облак от изригването на вулкана Ейафятлайокутл в Исландия в средата на април нанесе огромни щети на авиокомпаниите. Във вторник европейският комисар по транспорта Сим Калас оцени загубите на индустрията, включително летищата и  туроператорите, на 1.5 до 2.5 млрд. евро. По темата разговаряме с Фабио Гамба, зам. генерален секретар на Асоциацията на европейските авиолинии, в която членуват 36 превозвача. Гамба е работил на ръководни позиции в "Боинг" и в Международната организация за навигационни услуги в гражданската навигация.
След края на въздушната блокада какъв етикет слага европейската авиоиндустрия за цената на загубите, които понесе вследствие на изригването на исландския вулкан?
- Вече имаме оценка, формирана от пропуснатите ползи и извънредните разходи. Нашите членове от европейската авиоиндустрия не реализираха 850 млн. евро приходи за петте дни на въздушната блокада. Имахме и разходи, свързани с пасажерите - хотели, храна и други, на обща стойност почти 200 млн. евро.

Още 2 млн. евро са разходите за екипажите, блокирани в една или друга точка. Тези разходи ще трябва да ги платим от джоба си. Като цяло загубите възлизат на повече от милиард евро. Засегнати са и други свързани индустрии като кетъринга, безмитните магазини, летищата и доставчиците на навигационни услуги. Трудно ми е да преценя размера на техните загуби, защото са различен тип бизнес. Това е само първата линия на засегнатите. Вече се консултирахме с тези фирми, както и с чартърните компании, нискобюджетните превозвачи и заедно ще търсим решения.

Освен финансови какви други предизвикателства ви донесе вулканичният облак?
- Основният ни проблем в момента е свързан с европейското право - дали то трябва да важи в пълна сила при подобни необичайни обстоятелства. Ако отговорът е не, тогава авиоиндустрията трябва да бъде компенсирана за разходите, които беше длъжна да направи.

В нормални обстоятелства европейският регламент за правата на пътниците задължава авиокомпаниите да компенсират клиентите си, ако полетът им е забавен с повече от три часа по вина на превозвача. Тогава всичко е ясно. Но сега имахме безпрецедентна ситуация и би трябвало да се отклоним, да облекчим тези задължения, вменени на авиокомпаниите. Можем ли да натоварим превозвачите с разходите на пътниците им в пет последователни дни? Това не е ясно от регламента. Сега търсим отговори на много въпроси.

Опитваме се да кажем на Европейската комисия и страните членки, че ни е нужна компенсация за загубите. Все още пресмятаме в какъв размер да я поискаме, но няма начин да оставим нещата така - индустрията беше блокирана пет дни, и то при положение че рискът от вулканичния облак беше по-малък, отколкото се смяташе в началото. Ситуацията е изключително трудна за индустрията предвид рецесията, което не трябва да е аргумент за това дали да получим компенсации. Но е факт, че въздушната блокада дойде в особено болезнен за нас момент.

Изглежда, имате две цели - първо, искането ви за компенсации и второ, промяна в европейските правила така, че в бъдеще да е по-ясно какви са задълженията на превозвачите спрямо пътниците. Как виждате компенсациите, за които се борите, и как ще избегнете държавна помощ само за определени превозвачи, която да ощети конкурентите им?
- Точно тук е проблемът. Ние няма да искаме държавна помощ. Искаме компенсации за обхвата на решението за затваряне на въздушното пространство, което ни лиши от възможност да работим. Това решение не беше аргументирано с факти. Няколко авиокомпании направиха тестови полети, които доказаха, че няма риск. Въпреки това въздушното пространство беше затворено в голямата си част в продължение на пет дни. За това искаме компенсации - не за отделни авиокомпании, а за сектора.
Още от интервюто на „Дневник"