Работещите в чужбина, които изпращат пари вкъщи, са се превърнали в един от най-големите източници на приходи за някои бедни европейски държави, съобщава Световната банка в изследване, цитирано от BBC.

В доклада си за страните от Европа и Централна Азия (ЕЦА) банката посочва, че паричните преводи понякога надвишават чуждестранните инвестиции, износа и помощта отвън. Официално регистрираните плащания за региона, който включва и страните от бившия СССР, надвишават $19 млрд.

Най-големите парични преводи, изчислени като част от БВП, в ЕЦА са насочени към Молдова. Изследването ползва данни от 2004. Установено е, че емигрантите са изпратили в Молдова $705 млн., или 27% от БВП.

Сред другите държави в класацията са Босна и Херцеговина (21% от БВП; $1.83 млрд.), Албания (16%; $1.16 млрд.) и Армения (9%; $336млн). Русия привлича мигранти от бившите съветски републики, а централно-азиатците са привлечени от страни богати на ресурси като Казахстан.

Паричните преводи са сърцевина на икономиката на тези страни; те служат като „въздушна възглавница" срещу икономическата и политическа неустойчивост там. „За много от най-бедните държави паричните преводи от чужбина са най-големия източник на външното финансиране", потвърдила е банката.

Част от парите се изпраща с официални трансферни услуги, друга част по приятели. Не всички гастарбайтери превеждат пари, особено ако остават за кратко.

Около 80% от българите и 62% от румънците заявяват, че не пращат пари у дома докато работят в чужбина.

Според изследването, Германия и Франция са единствените страни от челната десетка на икономиките в света, които приемат мигранти. От 2004 Британия изживя най-голямата вълна имигранти от времето на втората Световна война, които придойдоха от новите членки на ЕС като например Полша.

Макар че докладът се фокусира главно върху страните от ЕЦА, банката заявява, че Тонго е страната с най-голям дял на паричните преводи в БВП.

Световната банка посочва, че в абсолютна парична стойност по този показател води Индия с преводи от чужбина за около $ 22 млрд. Китай и Мексико също са напред.

За 2006 съвкупния размер на преводите достига $230 млрд., от които за развиващите се страни са получили $167 млрд., над два пъти повече от помощите за развитие от всички възможни източници.

Списъкът на страните, които получават най-много помощи от „гурбетчии" като дял от БВП, е както следва: Тонго, Хаити, Молдова, Лесото, Ливан, Босна и Херцеговина, Ямайка, Ел Салвадор, Хондурас и Албания.

От изпратените пари към ЕЦА пари, 31% се използва за храна, 14% за образование, 13% за ремонт на домовете, 12% се спестяват, а със седем процента се купуват недвижими имоти. За лекарства и лечение се отделят 6%.

След което, надали тенденциозно, от петимата чужденци във Великобритания, които BBC допитва във връзка с изследването за изпращането на пари в родната страна, трима са българи, един от Полша (стюардеса) и един от Филипините (финансист).

Допитаните българки са мениджър по чистотата в сграда за апартаменти, студентка грижеща се за деца на непълен работен ден, и чистачка. Първата заедно със съпруга си изпраща на родителите си около 1% от полученото в Британия, за да могат пенсионерите да си купят „малко храна и да си платят сметките за електричество и вода".

През зимата и в критични ситуации помощите за родината се увеличават. „Не мислим, че ще помогнем за развитието на икономиката, защото пращаме малко, но то помага на нашите родители да оцелеят", е казала за BBC Ася Мирчева.

Според работещата по време на магистратурата си Росица Павлова, която изпраща в България около 10% от месечните си доходи, тази сума не значи нищо за икономиката, но подкрепя семейството.