"Емил Хърсев: Държавата гледа да издои бизнеса" е заглавиe от в. "Труд"
- Господин Хърсев, как оценявате икономическите обещания на българските кандидати за Европейски парламент? Изпълними ли са?
- Общо взето съм свикнал преди избори да се отнасям "с голямо разбиране" към икономическия оптимизъм, който по принцип излъчват всички кандидати. Хубаво е преди всеки такъв акт на избор кандидатът да съобщи за възможностите, които мисли, че има, за своите намерения. Те винаги са по-позитивни от нормалното и това е обичайно за такъв тип говорене. Не мисля, че от това предизборно говорене трябва да се правят изводи. След като изборите минат, се търси реалното и възможното.
- Съветвате хората да не вярват на политиците преди избори, така ли?
- Защо? В края на краищата на света има много политически платформи, много идеи. Мисля, че кандидатите са честни - те реално си вярват, че могат да направят това, което обещават. Въпросът е доколко това е възможно за изпълнение. Просто преди избори възможностите винаги са малко преувеличени.
Прочети още от в. "Труд"

"Бареков и АБВ отчитат най-много дарения за изборите" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Любопитни данни излизат от регистъра на Сметната палата за дарителите на партиите и коалициите за евровота. От справката става ясно, че "България без цензура" е рекордьор по получени дарения, но парите не покриват и половината от разходите, направени в кампанията досега. Според регистъра на Сметната палата дарителите на ББЦ са 16. Повечето са внесли по сметките на коалицията максималната сума от 10 хил. лв., позволени от закона. Новият политик е декларирал малко над 113 хил. лв. от дарения.

С ББЦ може да си съперничи само АБВ на Георги Първанов с почти същата сума, но от 240 дарители, чиято най-сериозна вноска не надхвърля 1000 лв. Интересното при АБВ пък са многобройните дарители с мюсюлмански имена. "Коалиция за България" е декларирала скромните 39 500 хил. лв. от спонсори. Затова пък четирима привърженици на социалистите са сключили непаричен договор да помагат на митинги по случай 1 май.

Най-големият донор на Реформаторския блок, получил около 30 000 лв., е бившият депутат от СДС и след това бизнесмен Никола Джипов Николов, който се е отчел с 10 000 лв. ГЕРБ и ДПС официално обявиха, че няма да вземат дарения за изборите и ще разчитат само на държавната си субсидия.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Борсовият дебют на ЦСКА се провали", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Публичното предлагане на акции на футболен клуб ЦСКА се провали. Само любовта на феновете и на няколко по-големи инвеститори се оказа недостатъчна, за да бъдат продадени поне 1.4 млн. акции, което беше минимумът за успешно увеличение на капитала. Финансовите проблеми се оказаха решаващи за липсата на интерес от страна на повече инвеститори - клубът е силно задлъжнял и от години е на загуба. Така за почти два месеца бяха записани само около 359 хил акции по данни от инвестиционните посредници и водещия мениджър по емисията "Авал ин".
Първичното публично предлагане (IPO) на акции започна на 21 март и трябваше да приключи още през април, но срокът му бе допълнително удължен до 19 май заради слабия интерес. Предложени за записване бяха 3 млн. акции с емисионна цена 3 лв., което трябваше да донесе приход на клуба от 9 млн. лв. Желаещите да участват трябваше да купят пакет от минимум 10 акции, а поставеният праг, отвъд който IPO-то щеше да се счита за успешно, бе 1.4 млн. записани и платени акции. Въпреки призивите за участие, отправяни от ръководството на ЦСКА към феновете, и агитацията от страна на депутати от левицата, дали личен пример с покупки, професионални инвеститори не се включиха в предлагането и така предрешиха неуспеха му. Резултатът от него е записване на едва 12% от предложените акции.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Как богати държави 6 г. вземаха в пъти повече пари от ЕС на човек в сравнение с нас", пише в. „24 часа"
Всеки българин е получавал по 106 евро средногодишно нетна помощ от ЕС през първите 6 г. от началото на членството ни, след като се приспаднат вноските на България в общността.
По данни на Европейската комисия България реално е получавала европейска помощ за този период средно по 788 млн. евро на година, като се приспаднат членските ни вноски и без да се броят предприсъединителните фондове. Тази сума представлява почти точно 2% от БВП на България през 2011 г. Нека не забравяме, че парите от ЕС не са съвсем безплатни. Армия от служители обработва програмите, сумите трябва да се осигурят предварително от фирмите или от бюджета и т.н. Затова ще е по-точно реалният процент на помощта от ЕС да се определя спрямо брутния ни вътрешен продукт по съпоставими цени, т.е. по реалната покупателна способност. Ако се базираме на данните на ЦРУ (CIA World Factbook), то излиза, че нетната помощ от ЕС е почти точно 1% (1,04%) от БВП на България по съпоставими цени.
Добре, получаваме малко пари от ЕС. Ами нека видим колко получават други, по-развити държави в ЕС. Един бърз поглед показва шокиращи данни. За 6 г. далеч по-развити държави са получавали в пъти повече нетен приход на човек от населението в сравнение с България, след като се извадят вноските им в съюза. Литва е получила над 4 пъти повече, Гърция - почти 5 пъти повече, Естония - почти 3 пъти и половина повече, Унгария - над 2,7 пъти повече, Латвия - над 3 пъти повече, Португалия - 3 пъти повече, Чехия - над 1,5 пъти повече. Всички тези държави имат между 2 и 4 пъти по-висок БВП на човек в сравнение с България.
Прочети още от в. „24 часа"

"Опасно кюфте в чинията на властта" четем на първа страница във в. "Монитор"
Спряна е дейността на хранителния комплекс, който се грижи за прехраната на депутатите. Драстичната мярка се налага заради сериозни нарушения на условията за подготовка и кетъринга на храната, както и на системите за самоконтрол, съобщи вчера изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните проф. Пламен Моллов. Според него при тази ситуация няма гаранции за хората, които се хранят в заведенията, обслужвани от комплекса. При проверката е установено, че фаянсовите стени на помещенията, където се готви, са начупени, а над плочките има ронеща се боя и напластявания от изпарения. Освен това част от оборудването е корозирало. Електрическите скари и плоскостите около тях са с опадала боя и натрупани мазнини. Вратите на хладилниците пък са с разкъсани гумени уплътнители, а скарите, на които се пекат депутатските кюфтета, са ръждясали.
Инспекторите от БАБХ са установили още, че тръбите на вентилационната система, които са монтирани на тавана в кухнята, не са изолирани, а съединенията между тях са нарушени и там се образува теч. За капак част от тенджерите и тиганите са с начупен емайл, което е предпоставка за некачествено измиване и задържане на хранителни остатъци по съдовете.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Пак лесна тройка на матурите", извежда на първа страница в. "Стандарт"
23 точки спасяват от двойка, в Европа летвата е на 50
Нови учебници през четири години
Инструктират квесторите как изглежда преписвачът
Тройката на матурите и тази година може да се изкарва лесно. Въпреки че преди време просветният министър Анелия Клисарова намекна, че скалата на изпита ще се вдигне, вчера тя посочи, че най-вероятно "тройката ще остане както досега". Целта била да бъде съизмерима с досегашните резултати от изпитите. "Нека да изчакаме деня на изпита, когато всичко ще стане ясно", помоли тя. Клисарова посочи още, че не иска да предизвиква стрес в системата и затова при определянето на скалата екипът й ще вземе под внимание резултатите на матурите в последните шест години.
За първи път тази година МОН ще съобщи скалата, по която точките на теста се преобразуват в оценки, още в деня на изпита. Досега тя се оповестяваше едва когато стане ясно как са се представили абитуриентите. Ако тройката остане на старото си място, това означава, че тя ще се пише за 23 точки. Според езиковеди от университетите такъв резултат е твърдо доказателство за неграмотност. От миналата година те твърдят, че тройката трябва да бъде фиксирана поне на 50 точки. По техните думи в момента нашата петица на матура е равна на тройка в Европа.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Как Путин сложи ръка на залежи от нефт и газ за трилиони", пише в. "Капитал Daily"
С анексирането на Крим през март Русия придоби не само земята на полуострова, но и три пъти по-голямата зона от черноморския му шелф с подводни ресурси, чиято потенциална стойност е трилиони долари.

Така Русия разшири морските си граници, получавайки господство над петролни и газови резерви и същевременно нанасяйки силен удар по стремежа на Украйна за енергийна независимост. Според международното право държавите имат суверенитет върху зона от 230 мили отвъд бреговата линия.

"С анексирането на Крим Украйна беше лишена от възможността да развива тези ресурси. Те вече са на Русия, а нака страната става още по-уязвима от руски натиск", коментира Карол Сейвиц от Масачузетския технологичен институт. И Жил Реликоле от океанографския институт на Франция определя действията на руския президент като "толкова очевидна" игра за крайбрежните богатства на полуострова.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Цифровизацията уверено върви към фалит", пише в. "Сега"
Провалът на цифровизацията става все по-очевиден. След като преди седмици бТВ поиска да свали две от програмите си от безплатния цифров ефир по финансови причини, сега "Фърст Диджитъл", собственик на мултиплекса, който излъчва каналите на БНТ, предлага да бъде спасен чрез национализация.

В писмо становище до Органа по цифровизацията към Министерството на съобщенията компанията лансира идеята да продаде мултиплекса на държавната БНТ, разкри вестник "Капитал". Тъй като е всеизвестно, че БНТ се издържа от данъкоплатците и няма излишни милиони, очевидно очакването е бюджетът да финансира изкупуването. От "Фърст Диджитъл" се оплакват, че таксите, които събират от обществената телевизия, дори не покриват разходите им. Другият мултиплекс оператор - "НУРТС Диджитъл", лансира вариант собствениците на телевизии да бъдат поканени да станат акционери в мултиплексите.
Прочети още от в. "Сега"

"Имотите на правителството оценени на 593 966 000 лв." пише в. „Труд"
Имотите на правителството ни са оценени на 593 966 000 лв. Това е записано в графата "Дълготрайни материални активи" към финансовия отчет на правителството за 2013 г.
В тази сума влиза централната сграда на Министерския съвет, дворецът "Бистрица", цялата почивна дейност, дворците, резиденции и стопанства, Областните администрации, болница "Лозенец", агенциите, Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, Института по публична администрация и др. Като цяло администрацията на кабинета е оценена в размер на малко над 38 млн. лв. Само сградите на правителството струват 32 389 000 лв. Компютри, транспортните средства и оборудванията са оценени на 4 891 000 лв. Правителството има и стопански инвентар за 514 000 лв.
Прочети още от в. „Труд"

"Фермер брои 16 бона наем за нива в Добруджа", четем във в. "Монитор"
Фермер от Добричко ще плати 16 000 лева наем за сто декара нива в землището на Генерал Тошево. Това стана ясно, след като в добруджанския град се проведе конкурс за отдаване на земи от общинския поземлен фонд за стопанската 2014 - 2015 г. Постигнатата цена от 160 лева за декар е изключително висока, на практика това е най-скъпата площ от поземления фонд в България. Парцелът се намира в землището на с. Бежаново. В рамките на проведения търг са
предложени 28 оферти на земеделски производители
от района, които са наддавали за 13,5 декара общински земи. С постъпилите ценови предложения на първата процедура са договорени 12,3 дка при средна обща цена 112,78 лв. Между 125 и 128 лева са средните цени, дадени за декар, в землищата на селата Горица, Конаре, Рогозина и Сираково. Неотдадените на първия конкурс парцели ще бъдат договорени на втори, който ще се проведе на 18 юни.
Постъпленията в общинската хазна след първия конкурс за отдаване на земи от общински поземлен фонд възлизат на 1,4 млн. лева. Тази сума формира най-голямото перо от собствени приходи в общинския бюджет, като средно съставлява 12 ¬ 15% от неговата рамка.
Междувременно фермери от региона съобщиха, че състоянието на посевите с пшеница в региона е много добро
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Трябва ни внос на сервитьори", пише в. "Стандарт"
Заплащането не само в туристическия бранш, но и като цяло в България, е ниско. Причината е, че сме част от нисък икономически растеж, нисък БВП, почти липсват чужди инвестиции, няма добавена стойност и откъде да идват пари, които да се разпределят. Проблемът е много специфичен. На срещата с Министерството на социалните грижи и Министерството на образованието, под патронажа на вицепремиера Даниела Бобева, беше обещано заплащане от 480 лв. на студенти, които искат да стажуват в хотелите. Това все пак е глътка въздух. Ако и колегите ми решат да дадат възможност на тези младежи, мисля, че може да се спаси положението. Освен това моите колеги настояват за издаването на зелени карти на бесарабски българи от Украйна и Молдова, които искат да стажуват по нашето Черноморие. Новата стратегия за развитие на бранша цели основно да наблегне на резервите, които има в него. У нас водещи са летният и зимният туризъм - 70 спрямо 10 на сто. Но министерството вижда резерви в спа, културния, голф и ловния туризъм. Затова е много хубаво, че още отсега се залага на рекламата - всяка година да се завишава перото за маркетинг.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Бананите изчезват?", пише в. „24 часа"
Бананите изчезват, сполетени от страшен Бананагедон (съчетание от банан и армагедон - б.р.), пише британският в. "Индипендънт".
Милиони хора по света са изправени пред опасността да гладуват, защото смъртоносна болест поразява банановите плантации, посочва изданието, като се позовава на предупреждение на Организацията по прехрана и земеделие към ООН.
Банановата чума се нарича панамска болест от тропически вид и е известна със съкращението Foc-TR4. Причинява се от гъба. Tя унищожи голяма част от банановите плантации през 60-те години и сега се завръща.
Заплахата от нея нарасна напоследък, когато стана ясно, че е тръгнала от Индонезия и е опустошила разсадите за износ в Мозамбик и Йордания. Според ООН имало опасност гъбата, за която засега няма ефикасен унищожаващ препарат, да достигне и най-големите плантации за банани в Латинска Америка, където може да унищожи големи насаждения от вида "Кавендиш", с който се търгува по всички краища на света. Застрашени са такива големи държави износителки като Еквадор, Бразилия и Колумбия.
Този вид съставлява 95% от бананите, доставяни до експортните пазари. Смята се, че в развиващия се свят 410 млн. души разчитат на бананите, за да си осигурят една трета от дневния прием на калории. Банановите плантации дават хляб и на много хора именно в най-бедните райони на света. Общото производство на плода е около 100 млн. тона, по-голямата част от които се отглеждат за местна консумация. През 2012 г. обаче износът достигна рекордните 16,5 млн. тона.
Прочети още от статията на в. „24 часа"