Държавните ни болници все повече затъват. Тово става ясно от доклад на Министерството на здравеопазването, представен на депутатите от здравната комисия. За периода 2012-2014 г. задължениета им за лекарства са нараснали с близо 14 млн. лв. и са вече близо 119 млн. лв. Просрочените им задължения за медикаменти са скочили три пъти достигайки 65.685 млн. лв. в края на 2014 г.

Не по-различно е положението със задълженията за медицински консумативи, които от 37.7 млн. лв. са вече 57.3 млн. лв. в края на горепосочения период, уведомавят от в. Преса. Според дослада 9.1 млн. лв. са просрочените.

Общо болниците дължат 10.5 млн. лв. за ток парно и храна и над 16 млн. лв. за апаратура и материали. До края на април 20015 г. общо дълговете са 413 млн. лв., като 356.8 млн. лв. са задълженията на държавните.
През първите четири месеца на 2015 г. година натрупаните от подчинените на МЗ болници са 14 млн. лв., а на общинските 2.2 млн. лв.

В доклада се казва, че при 22 от държавните болници натрупаните дългове надхвърлят половината от капитала им. Те са в дълбок процес на декапитализация. Сериозна загуба за последната година отчитат от старозагорската болница "Проф. д-р Ст. Киркович" - от 1.38 млн. лв. през 2013 г. на 3.72 млн. лв. година по-късно. Дълговете на пловдивската многопрофилна болница са нараснали от 1.69 млн. лв. на 1.95 млн. лв.

Състоянието на държавните здравни заведения потвърждава съмненията на някои депутати, че при този растеж на дълговете води към леснотото им поглъщане от частни фармацевтични фирми, които са най-големите кредитори.

Около 80% от просрочените задължения на болниците са за лекарства и консумативи. Като една от причините за трупането на дълг от МЗ сочи поправка в нормативната уредба с цел облекчаване на бизнеса. Тя влезе в сила на 16 март 2013 г. и ограничи времето на договаряне на отложените плащания до 60 дни.

Другият акцент на доклада е, че болниците дължат 537 хил. лв. на персонала си и 399 хил. лв. заосигуровки. Неплатените данъчни задължения пък са 727 хил. лв.

Въпреки че многократно бяха питани от депутатите как ще решат въпроса с дълговете, двамата заместници на здравния министър - д-р Бойко Пенков и д-р Ваньо Шарков, обясниха, че няма друг начин освен икономии и продажба на обособени части и терени от дворовете на лечебните заведения.

Те са поискали оздравителни програми от шефовете на 30 здравни заведения, които не са рентабилни и продължават да трупат дългове. Сред тях са големите болници като "Пирогов", "Александровска", "Св. Екатерина", "Царица Йоана-ИСУЛ", "СБАЛ по онкология" и болниците в Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Кюстендил, Пловдив, Ловеч, Перник, Стара Загора, Ямбол.

МБАЛ "Св. Марина"-Варна има разходи за 97.068 млн. лв., което е с 5.757 млн. лв. повече от приходите й. Сходно е положението с "Пирогов", който има приход от 66.1 млн. лв., а разходи за 71.9 млн. лв. Многопрофилната болница в Стара Загора "Проф. д-р Ст. Киркович", която е дадена като лош пример за мениджмънт, има разминаване между приходи и разходи с 3.72 млн. лв. На минус с 2.6 млн. лв. е "Св. Екатерина" и с минус 2.5 млн. лв. - "Александровска".

Всички тези болници са предложени от министър Москов да бъдат извадени от забранителния списък за приватизация. И макар че министърът обеща да оттегли проекта за промяна на закона за лечебните заведения, до този момент той не е оттеглен от парламента. В доклада на МЗ не са включени болници като ВМА, МВР и Транспортна.