Обективността изисква да се каже, че продължавщите учителски стачки и засилващият се натиск върху правителсвото крият опасност от политическа и икономическа криза. Такива извод би могъл да бъде изваден от обзорен материал на Oxford Business Group (OBG) за учителската стачка в България, в който се разглеждат възможните резултати за страната в икономически и политически аспект.

Вече около 50 хил. учители се включиха в масовите протести, които приключиха своята четвърта седмица. Числа, показващи разликите в заплащането им, което е ниско дори в сравнение с това, което се предлага в съседните държави, биха потвърдили тяхното искане. Обобщителни философски възгледи също. Но има и друга страна на монетата - обективността изисква да се погледне ситуацията, в която се намира управляващата коалиция и да се анализира в какви последствия би могъл да резултира общественият натиск върху правителството.

Правотата на исканията на учителите може да бъде подкрепена от цифри. Нека погледнем заплатите, които те получават в сравнение с колегите си от съседните страни. В България трудът на един учител се заплаща с $204 за млад учител, докато опитен такъв получава $285, сочат пресмятанията на OBG. В същото време неговите колеги в Гърция получават средно $1284, в Сърбия - $570, В Румъния - $485 , а в Македония - $430.

В това време страната ни отделя за образование едва три процента от своя БВП, при средна цифра за страните, членуващи в Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие от 5.7%.

Сякаш обобщавайки философски тези числа, професорът по културна антропология в Софийския университет Ивайло Дичев коментира, че изходът на стачката ще определи дали ще бъдем нация от сервитьори и чистачи, пазени от силна армия или европейска държава с образовано население.

Обективността обаче изключва вадене на заключеня, без да се отчита политическата ситуация в страната и конкретните възможни последици от крайни искания и позиции в този контекст.

От чисто икономическа гледна точка, мнението на Института за Пазарна Икономика, най-стария независим мозъчен тръст в страната както изтъкват OBG, е че 100% увеличение на учителските заплати ще доведе до годишна инфлация от около 35% и дефицит по текущата сметка от около 30% от БВП.

От друга страна ако „натискът от улицата" успее, той би могъл да доведе до ефект на доминото в други сфери от публичния (а, възможно е, дори частния) сектор. Като доказателство за това, лидерът на транспортните синдикати Павел Христов, на 14 октомври заяви, че транспортните работници са готови да прибегнат до стачни действия в израз на солидарност.

Ситуацията се усложнява, тъй като опозицията „заобикаля" потенциалните опасности от рязък скок в учителските заплати и използва ситуацията за оказване на политически натиск.Ярък пример е вотът на недоверие, който ще бъде гласуван утре (23 октомври).

Опасност се крие и в предстоящите общински избори и ефектите, които те биха могли да окажат върху политическото статукво и бъдещата посока на  българската икономика.

Водещ анализатор на валутния пазар, цитиран от OBG казва, че един от най-големите страхове в момента е, че ако дясната опозиция, водена от ГЕРБ, получи добри резултати в общинските избори, тя би могла да манипулира дебатът за учителските заплати и да се случи точно това, от което би трябвло да се страхуваме - той да се разпростре върху целия публичен сектор. В най-лошия случай, продлжаващите стачки ще резултират в отказ от плоския данък и призиви за плаваща валута. Последното означава отказ от валутния борд и опостушителни последици за икономиката, смята анализаторът.

В този контекст, можем да се надяваме изходът на преговорите, които в момента текат да е положителен, като и двете страни (в случая синдикати и правителство) застанат на умерени позиции и се постигне договореност, която да не изостря настроенията в обществото, в един период на бавен и несигурен, но все пак продължаващ икономически подем.

Без да искаме моментални резултати, нека се надяваме също така, че сигналът за реформа в образователната система в по-дългосрочен план е бил достатъчно ясен.