Бюджет 2014 поне на книга дава една по-различна заявка. Едновременно с това има много предизвикателства, нека не ги наричаме рискове. Това споделя пред БГНЕС к икономистът Любомир Дацов, който е бил заместник-министър на финансите в периода 2003-2009 година.

Първо, бюджетът не може и не бива да бъде отделян от самата политическа обстановка, защото политиката директно влияе върху икономическите решения. Освен това в самия бюджет има заложени много предизвикателства - в приходната част, в оценката за развитието на икономиката. Знаем, че правителството е заложило един растеж, който може да бъде реализиран само при много благоприятно развитие на икономиката в Европейския съюз, защото нашето стопанство директно зависи от нея. Много по-реалистичният растеж е по-различен от заложения за следващата година - 1,8%. Нещо в порядъка между 1-1,3%.

Малко е несъстоятелно да се прави прогноза и да кажете точно растежът ще бъде еди-колко си процента. Винаги трябва да се прави прогноза в рамките на интервал. От тук нататък има няколко предизвикателства.

Например, в приходната част знаем, че от 1,5 милиарда лева повече приходи, предвидени за следващата година, над 800 милиона са свързани с очакванията за по-добра събираемост. В рамките на шегата по тази причина в момента МФ има трима заместник-министри, които са с бекграунд в приходната част. Но не смятам, че това ще даде резултат. По-скоро е въпрос на риск.

Другото нещо, което е с едно голямо ако и е въпрос на рискове, които е трудно да се предвидят в този момент, е една силно положителна заявка за правенето на реформи. От тук вече правенето на реформи има две страни - дали ще бъдат реализирани и какво се разбира под реформи. Има много въпросителни и рискове, които могат да бъдат положително решени, но които могат и да са само думи. Бюджетът на книга е добър. Нека да видим какво ще се случи.

Създаването на фонда за "Растеж и устойчиво развитие на регионите" в Бюджет 2014 само по себе си също е едно предизвикателство. Този фонд ще зависи от това какви административни мерки ще бъдат направени. В момента той не е осигурен административно. Няма структурите, които да направят ефективно използването му. Явно се работи в тази посока, за да бъдат създадени подобни структури. Ако не бъдат създадени структурите, които да гарантират едно по-добро управление не само на този фонд, а като цяло на националните инвестиции, този фонд няма да бъде нищо друго освен един буфер. Като цяло капиталовите инвестиции също служат за такъв буфер.

Бюджетът действително е на ръба, ако правителството не се справи дори заради политическата обстановка и процесите, които не може да управлява в чисто политически план. Той има и още един буфер освен 500 милиона лева, които са в капиталовата програма. Знаете, че има един текст в бюджета, който предвижда изпълнението и отпускането на парите да стане до 95% от предвидените средства. Т.е. към всички ведомства и трансакции има 5% предвиден буфер - средства, които да бъдат отпуснати, ако нещата се развият според сценария.

При БСП все още не сме видели изпълнението на един цял техен бюджет. Но при ГЕРБ едно нещо се залагаше, съвсем друго се получаваше. Работеше се на принципа не ме гледай какво върша, а ме слушай какво ти говоря.

При говоренето в началото нещата им изглеждаха нормално, макар и с предизвикателства, поне от гледна точка на пропорции. Друг е въпросът, че в последствие изпълнението нямаше нищо общо с това, което беше заложено.
Ако сравняваме това, което внасяха в парламента предишното правителство на Борисов, и сегашния бюджет те нямат съществена разлика като структура. Спрямо изпълнението на бюджетите на ГЕРБ този бюджет е по-десен. Ако трябва да го мерим дясно, ляво. При ГЕРБ основната част от разходите отиваха за заплати, субсидии и социални разходи, ако погледнете структурата на бюджета. Това се случваше поради неизпълнението на онези мерки, които трябваше да доведат до растеж.

Има едно важно правило, което често се забравя. Това, че някъде в бюджета има записани 1000 лева, не означава нищо. Но тези средства при различните хора и правителства могат да бъдат изразходвани по съвсем различен начин. Ние няма как да надникнем точно как министерствата ще направят нещата по-различни.

Социалният министър Хасан Адемов задава едно доста по-различна социална политика. Той се опитва да преструктурира нещата в момента. Адемов се опитва да не дава пари на калпак или да търси някакъв ефект от тези пари от гледна точка на създаването на по-голяма заетост. При всички положения това не е социален и ляв подход, той по-подхожда на някоя партия, която не говори толкова за социална политика. Това са същите пари дори увеличени, но сегашните управляващи търсят решение на проблема по съвсем друг начин.

Като всяко едно нещо в България нито лявото е ляво, нито дясното е дясно, нито социалното е социално. Това са категории, които се опитваме да лепим като марки.

Предизвикателството не е ляво или дясно, социален или не, а изпълним или неизпълним бюджет и дали ще има ефект върху растежа и, още по-важно, върху заетостта. Защото огромният проблем е, че ако продължим по тази линия при такава висока безработица и такова ниско ниво на заетите вече някои социални групи са преминали онази граница, която деформира нашето общество. Тези групи нямат елементарни възможности за издръжка на живота, не могат да си пращат децата на детска градина и училище. Когато повече от една година ти не си част от обществото и нямаш нормален живот, ти започваш да се превръщаш в нещо, което много трудно може да бъде върнато към нормалния живот. Всъщност това е най-голямото предизвикателство на политика, докато бюджетът в края на краищата е просто една финансова сметка, която се опитва да прави определена политика.