С една визита президентът на Руската федерация искаше да удари много зайци. Едноседмичното посещение на Владимир Путин в Средна Азия търсеше гаранция, от една страна, че няма да се даде ход на проекта за обиколен на Русия Транскаспийски газопровод. От друга страна президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев бе удържан от посещение на „антируската" среща по енергетиката в Краков.

При това бяха подписани две декларации - тристранна, руско-туркменско-казахска, и четиристранна, с участието и на Узбекистан. Става дума за два тръбопровода, единият от които е в проект и ще мине по територията на трите държави, а другият изисква радикални модернизации.

Не може да се каже, че на Путин му е зле в Средна Азия. Посрещат го като древен владетел, правят му хански подаръци: породист три-годишен жребец от прочутата туркменска конна раса. Преди това Путин заедно с тюркемнския си колега е трябвало да похвърля с лопати бетон при полагането основите на руското училище „А.С. Пушкин" в Ашхабад. Двамата президенти са зациментирали послание, предназначено за археолозите на бъдещето.

Вчера Путин е разговарял с президента на Туркмения Хурбунхула Бердимухамедов в град Ашхабад, в президентския дворец на белия площад до грандиозната, висока 250 метра позлатена и въртяща се статуя на бившия „баща на Туркмения" Сапармурат Ниязов. Всъщност, руските кореспонденти са забелязали, че портретите на Туркменбаши по стените на жилища и учреждения вече са подменени с лика на Бердимухамедов.

Путин се движи в свита, ако не интересна, то поне влиятелна, в която са и шефът на Газпром Алексей Миллер и министърът на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко.

Но зайците се броят на есен, ако продължим да използваме идиоми. Никак не е сигурно, че с едно свое посещение, пък било то с необичайната продължителност от цяла седмица, Путин ще може да гарантира, че Средна Азия ще играе единствено в угода на Кремъл. Напротив, прзидентът на Туркмения изрично е подчертал, че в газовите въпроси той гледа съвсем прагматично, от търговска гледна точка, и не сваля от дневния ред прокарването на тръбопровод под Каспийско море.

Разбира се, може би става дума и за политика от типа „сплашване на съюзника", защото на туркмените не може да не е ясно, че строителството на изцяло нов тръбопровод  изисква голямо проучване и инвестиране, докато руската система е вече налице, а политиците и особено енергетиците протягат ръка и показват уважение към новата държавност. Христенко е разпространил становището си, че от технологична, финансова и екологична гледна точка транскаспийския тръбопровод е провал.

Подписаното от не бе чак толкова много. Днес, 12ти май, в град Туркменбаши лидерите на Казахстан, Русия и Туркменистан приеха заключителната декларация, с която нареждат на правителствата на трите държави да разработят съглашение за сътрудничество при строителството на тръбопровода. В съглашението ще се определят сроковете за осъществяване на проекта, предвижда се разработка на технико-икономическа обосновка, а също и съвместните задължения на трите страни за създаване на благоприятни условия за реализация на проекта.

Газопроводът ще мине по крайбрежието на Каспийско море по територията на Туркмения и Казахстан и ще излезе на руска територия. Очаква се финалното съглашение да бъде подписано до септември 2007. Миллер е изпуснал, че подобен газопровод може да има пропусквателна способност десет милиарда кубични метра газ.

Следващите два дни Путин ще е на гости на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Ще се дикутира и върху развитието на атомната енергетика в Казахстан. Особеното в случая е, че посещението на Путин съвпадна с енергетическата среща на Полша, Украйна, Азербайджан, Грузия, Литва и Казахстан от 11 до 13 май, на която се договори новият нефтен маршрут Одеса-Гданск за заобикаляне на Русия, в който ще се използват вече готовите тръбопроводи Одеса-Броды (Украйна) и Плоцк-Гданск до 2011 година. И така президентът на Казахстан не можа да се присъедини към срещата на държавните глави, което внася несигурност във взетите в ущърб на Русия решения.

 

Кремъл обаче няма да отслаби вниманието си към Казахстан: очаква се към 2015 бившата съветска република да увеличи двукратно производството си на петрол, като още през 2012-2014 години Казахстан ще стане един от най-големите доставчици на нефт в света и ще са му нужни нови пътища за транспортиране, какъвто е например тръбопроводът Одеса-Гданск. Украйна също немирства. Президентът Виктор Ющенко по-рано посети Брюксел, за да търси финансиране. Сянка над синьото руско небе хвърля и газопроводът Nabucco с дължина 3,3 хил. км. и стойност €4,6 млрд. ЕС отдели на Киев €494 млн. до 2020 година (стойността на липсващия участък в тръбопровода се оценява на $500 млн). ЕС не бърза да решава за Nabucco, отлагайки окончателното решение по проекта за пролетта на 2008 година.Но подготовката за реализацията му практически вече е започнала. Евросъюзът предложи на Ашхабад €1,7 млн. само за изготвянето на техническа обосновка на проекта за транскаспийски тръбопровод за доставки на газ за Европа през Азербайджан, Грузия и Турция. А в региона думата трябва да си каже и Китай, Индия е близо ... Някак изведнъж бившите изостанали руски централноазиатски колонии станаха център на световното внимание.

И двата европейски проекта предполагают Казахстан и Туркмения като източници на енергията. До скоро Русия заемаше монополно положение на пазарите за пренос на нефт и газ, като експортът на казахските и туркменските енергоносители изцяло се контролираше от Москва. Преломът настъпи през 2004-2006 години, когато Русия започна да търси световни цени за енергията, доставяна за Беларус и Украйна. Съседите не й го простиха.