Европа се изправя пред несигурността за енергийните си доставки от Русия, след като руското производство може да съкрати рязко обемите си през следващите години, заради слабите инвестиции в сектора. Това пише в доклада си, германският институт за икономически изследвания (DIW).

Германските изследователи, поставят под сериозен въпрос, бъдещите възможности на Русия, да запази първото си място на енергиен доставчик за Европа. Съществуващите запаси от газ и петрол в страната, ще привършат в близките десетилетия, ако сегашното темпо на производство се запази.

„Въпреки, че руската страна е вторият по големина производител на петрол в света, тя заема чак седмо място по обем на доказани петролни запаси", коментират експерти. „Ако изпомпването на природните ресурси продължи със сегашните темпове, смятаме че най-късно до 22 години, Русия ще остане почти без нефт", продължават те.

Подобна, но малко по-стабилна е картината в газовия сектор, където се очаква природният газ да свърши чак след 75 години. Износът на газ, расте по-слабо през последните години, което е обнадеждаващо.

„Фактът, че износът на руски газ, се увеличава по-слабо от очакваното, почти няма да се отрази на европейските доставки в краткосрочен и средносрочен план. Ако обаче погледнем в по-далечно бъдеще, спокойно можем да прогнозираме сериозен енергиен недостиг за Европа, която по това време ще се конкурира за доставките си с Китай", коментират в доклада икономистите.

Според DIW, проблемите на Русия с осигуряването на по-големи доставки, са в следствие на малките инвестиции за подобряване материалната база в енергийния сектор. Чуждите инвестиции пък, намаляват през последните години, вместо да се увеличават. От друга страна, Москва стимулира разхищението на енергия „у дома", като субсидира цената на енергийните ресурси и ги прави широко достъпни за населението.

Германският доклад идва в момент, в който ЕС се опитва да диверсифицира енергийната си политика и да прекрати тежката си зависимост от руски енергийни ресурси. В последните години, се забелязва особено силно стимулиране работата по нефтопровода Набуко, който трябва да свързва европейския енергиен пазар с централно-азаитските петролно производители.

В момента Европейският съюз внася 29% от петрола и една трета от нужния природен газ именно от Русия.