ЕЦБ се готви да пребори ръста на инфлацията с по-високи основни лихвени нива, но това е стратегия, която носи определен риск.

Ако разгледаме вторичните ефекти от инфлацията, при които увеличението на цените на храните и горивата ще се превърне в по-високи заплати и ще доведе до повишено потребление, за да се изпреварят растящите цени, което ще завърти спиралата, решението на ЕЦБ изглежда повече от добро.

То ще увеличи тежестта на кредитите и ще намали харчовете, но това ще стане във финансова система, която вече е силно засегната от криза на доверието.

Корпоративните кредити в еврозоната през април са се увеличили с 15%, при общ ръст на кредитите от 9.7%.

В момента ако фирмите бъдат принудени да затегнат кредитната си дисциплина, те ще трябва да увеличат цените, които и без това вече са достатъчно високи, а хората, чиито доходи и без това намаляват, няма да имат друг избор освен тегленето на още кредити, за да поддържат стандарта си на живот, като дългосрочните последствия от това могат да се окажат далеч по-лоши, отколкото, ако лихвените нива не се увеличават.

Истината е, че става въпрос за глобална криза, а не локален проблем на дадена страна или пазар.

От една страна през последните години в борсовата търговия навлизат все повече участници, заради развитието на технологиите и новите платформи, а от друга контролът върху транзакциите в глобалното село става все по труден.

Така пазарът вече е много по-податлив на слухове и в него има много по-силен спекулативен елемент, отколкото преди десетина години.

Пример за това е покачването на цените на петрола и храните, като реално огромното поскъпване не се дължи на огромен недостиг, а преди всичко на подсигуряването на инвеститорите на фючърсните пазари, след началото на кредитната криза в САЩ.

В момента слабият долар прави американската икономика по-конкурентноспособна, но за страните от еврозоната нещата стоят по съвсем различен начин и повишаването на лихвата ще подкрепи еврото и ще доведе до още по-голямо забавяне на растежа в тях.

В България централната банка също повиши основните лихви с над 1% до 4.96%, за да ограничи търсенето и да противодейства на драстичния ръст на инфлацията през април, която достигна 14.6%.

В същото време ще продължи да се увеличава търговският дефицит породен от притока на чужди капитали в икономиката.

През 2008 година ще се формира значителен фискален излишък. Прогнозата е за средно 3.2% от БВП. Правителството продължава да събира повече пари, отколкото са му нужни по закон, като аргументира това като политика срещу дефицита по текущата сметка.

Но на практика това ще значи по-бавно акумулиране на капитал в икономиката и съответно българският бизнес и през тази година ще бъде изправен пред слаб вътрешен пазар и увеличаване на междуфирмената задлъжнялост.

Освен това правителството ще бъде под натиск да изхарчи преизпълнението на данъчните приходи с предизборни цели, което ще наруши политическото обещание за таван на публичните разходи до 40% от БВП.

Големият въпрос е дали ще избере да ги даде за увеличаване на заплатите в публичния сектор или ще предпочете да ги инвестира в инфраструктурни проекти.

Като при втория, безспорно далеч по-разумен подход, изниква отново проблемният за България въпрос с прозрачността и обществения контрол.

Именно добавената стойност, създавана в икономиката, увеличава БВП. Като разходите за междинно потребление, свързано с производството на една стока освобождават ресурс за фактори за други производства, което пък води до ръст на крайното потребление и инвестициите в страната.

И именно това е големият проблем на българската икономика, в която с изключение на строителството, почти не функционират сектори с производства с висока добавена стойност.

Вносът би бил реабилитиран само ако води до модернизация на производството и създава конкурентни предимства, иначе той подтиска ръста на БВП и в България е знак за хронична неконкурентноспособност и единствена възможност за задоволяване на местното търсене

Съществуват сериозни опасения, че ако кризата на световните финансови пазари продължи по-дълго време, България може да бъде сполетяна от съдбата на балтийските икономики.

Само допреди година балтийското трио беше в челните редици на ЕС по ръст на БВП. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че през тази година икономиката на Естония ще се свие. За сметка на това обаче инфлацията продължава неудържимия си ръст и влошава още повече ситуацията.

През май Латвия съобщи, че инфлацията на годишна база в страната е достигнала 17.9%. Така вероятността от рецесия през следващите две години е съвсем реална и това се дължи преди всичко на срива на пазара на недвижими имоти.