Поредният международен семинар и изложба „Железопътен форум 2007", който се проведе на 11 и 12 октомври, е първото подобно мероприятие след приемането на страната ни в Европейския съюз. Неслучайно той се проведе под надслов „Българските железници в ЕС - съвместимост и инвестиции".
В двата дни на семинара, среща си дадоха както български така и представители на водещи западноевропейски компании и институции, включително и генералният секретар на UEEIV (Асоциация на Европейските съюзи на железопътните инженери) Петер Бринкман. Бяха дискутирани теми свързани със състоянието и възможностите за развитие на българските железници, съвместимостта им с тези на Обединена Европа и проекти за доизграждане и модернизация на съществуващата материално техническа база.
Според председателя на Научно-техническият съюз по транспорта Кирил Ерменков, една от целите на форума е била да се даде достоверна прогноза за сроковете, в които българските железници може да постигнат оперативна съвместимост с европейската ж.п. мрежа. Според заместник-министъра на транспорта Красимира Мартинова, реформата в българските железници засега протича успешно, а изграждането на модерна транспортна инфраструктура е от ключово значение за развитието на България.
От Секторната оперативна програма „Транспорт", около 30% от средствата са предназначени за ж.п. инфраструктурата (около 580 млн. евро), коментират от Министерството на транспорта. В момента министерството кандидатства за финансиране по линия на еврофондовете за закупуване на модерен симулатор за обучение на локомотивни машинисти.
Последици от либерализация на ж.п. пазара
От министерството на транспорта твърдят, че либерализацията на пазара ще засегне на-много международните и транзитните превози, като даде за пример ж.п. линията Драгоман-София-Свиленград, по която днес се движат седем чифта международни влакове. След отварянето на пазара, техният брой се очаква да се удвои. Тъй като професиите на машиниста и стрелочника например, влизат в европейския списък на т.нар. „регулирани професии", образованието което те получават, следва да е еднакво с това в останалите страни от ЕС.
Според международни и наши експерти, страната ни вече има висока степен на изграденост на транспортната система, синхронизация на българското с европейското транспортно законодателство, либерализиран транспортен пазар и високо професионално-кадрови потенциал. През последните години транспортното и финансовото министерство направиха крачка напред, към постигането на баланс между исканите от железниците и отпусканите от държавата средства, като „ножицата" между тях ще става все по-малка.
Основни приоритети за БДЖ в момента са формулирането на маркетинговата политика на товарните превози, внедряване на нови услуги, подобряване на международните и вътрешните пътнически превози, както и участие на международния пазар. Дружеството ще се стреми да внедрява блок-влакове, да увеличава комбинираните превози и да развива информационните системи. Националният ни превозвач има договор за доставка на 100 пътнически вагона, втора употреба, необходима е и доставка на 300-400 товарни вагона (плюс ремонт и модернизация на 1200 товарни вагона годишно), както и на локомотиви.
За съжаление, сред изказванията беше и това на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НК ЖИ) Тончо Караджов, според който програмите за модернизация на ж.п. инфраструктурата се обезпечават финансово едва през последните две-три години и определи състоянието й като „незадоволително". Намаленията на скоростите по ж.п. мрежата са средно с 25%, по 2 хил. км има просрочване на ремонтните дейности, а осигурителната и телекомуникационна техника са морално остарели.
Приоритетите за НК ЖИ са: изграждането на конкурентоспособна ж.п. инфраструктура, оперативно съвместима с европейската, включваща скоростни отсечки (за 160 км/ч и повече) и притежаване на високо ниво на безопасност. Приоритетните проекти финансирани от еврофондовете са електрификация на ж.п. линия Свиленград-турската граница, удвояване и електрифициране на линията Първомай-Ябълково, модернизация на участъците София-Видин, София-Пловдив, София-Драгоман, София-Радомир и обновяване на линията Пловдив-Бургас и Мездра-Горна Оряховица.
Форумът както вече споменахме, беше уважен от редица български и международни експерти в областта на железопътния транспорт. Бяха изказани редица мнения и съвети за подобряване структурата на този сектор в транспортта у нас, като ясно беше заявено желанието за пълна модернизация и преструктурирането му. Така форумът потвърди значението си като едно от най-важните събития в сферата на ж.п. транспорта у нас.