„Тази криза бележи края на консервативната ера на лошо регулираните пазари. Консерваторите вярват в пазарното общество и позволяват на богатите да станат по-богати, в ущърб на всички останали. Ние вярваме в социалната пазарна икономика ..."

Ето как финансовата криза и икономическата рецесия преобразуват европейската политика - чуди се Тони Барбър, блогер към „Файненшъл Таймс". Горните думи са манифеста на социалистите, който те са подготвили за изборите за европарламент през следващия юни.

Когато социалистите са ковали стратегията си, те са сметнали, че най-добрият начин за реторична атака е да обрисуват противниците си като беогледни привърженици на политиката на неограничения от нищо пазар - счита Барбър.

„Консерваторите говорят за икономическите и социалните кризи като за нещо неизбежно, природен закон ... Консерваторите следваха политика на сляпа вяра в пазара - служейки на интересите на малцинството, вместо на обществото като цяло".

Манифестът бе изготвен на срещата на партията на европейските социалисти в Мадрид, където присъства и българският премиер Сергей Станишев. Освен него и домакина Сапатеро, там бяха новият лидер на социалистите във Франция Мартин Обри и напускащият поста си премиер на Литва Гедиминас Киркилас.

За европейските финансови институции манифестът предвижда „сурови капиталови изисквания", граници на отпускането на кредити и лошите кредити, за да се предотврати прекомерното поемане на риск, граници в заплащането и бонусите на директорите, забрана за продажбите на къси позиции, по-силна регулация за хедж фондовете и фондовете за дялови инвестиции, край на „данъчните убежища и избягването на данъци".

Върху някои от тези мерки вече се работи на равнище Европейски съюз. Авторът на FT твърди, че е разочароваща тази липса на въображение от социалистите, които моеха да предложат по-творчески стъпки за по-добра регулация, като също така възприемат иновацията като част от финансовия живот.

Социалистите отиват и по-далеч, като настояват всеки нормативен акт в ЕС да включва и клауза за „социален прогрес" - поставяне на цели и стандарти в социалната политика, здравеопазването и образованието. Доста скъп ще е този „пакт за европейски социален прогрес" - констатира Барбър.

Освен това социалистите предлагат европейски договор за заплатите и приемливи минимални работни заплати за всички страни членки. Дали авторът на британския либерален вестник знае, че докато е на власт, воденото от социалиста Сергей Станишев правителство не е направило почти нищо за въвеждането на приемливи минимални заплати в България? Може би не, защото не би пропуснал да го отбележи с нужната ирония.

Социалистите са уязвими и в сферата на опазването на климата: те настояват за своеобразен търговски протекционизъм, за да не се допусне тежки и енергоемки индустрии от Европа да се прехвърлят в местата „с по-малко стриктни политики по опазването на климата", разбирай Китай и Азия.

Значението на Европарламента във формиране на общо европейско законодателство неспирно нараства. В момента социалистите имат 215 места сравнено с 288 за дясноцентристите и 101 за либералите.

Почти със сигурност трябва да очакваме по-силно представяне на социалистическите партии в Европарламента. Дали социалисти няма да са тези, които ще определят дейността на следващата Европейска комисия? Ако е така, жителите на западна Европа ще се сблъскат с едно наистина ново за тях усещане.