Гинка Чавдарова - изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, пред "Икономически живот" за реалното усвояване и проблемите на еврофондовете.

Г-жо, Чавдарова, акцент по време на годишната среща на общините са европейските фондове и тяхното усвояване. Какво ще кажете на вицепремиера Плугчиева, която е поканена да участва във вашия форум?

- Трудно е да се каже с едно изречение. Ние сме разделили проблемите в няколко групи. Вече е ясно, че общините могат да правят проекти, въпреки първоначалните оценки. Някои мерки дори бяха затворени поради изчерпване на ресурса.

Например мярката за пътищата в Оперативна програма "Регионално развитие" беше затворена предсрочно и останаха добри проекти за над 120 млн. лв. Сега акцентът няма да е толкова върху писането на проекти, а ще е върху самото изпълнение на проектите.

И първата група въпроси е свързана с процедурата по плащанията. Има много чисто технологични въпроси, които трябва да се решат между отделните оперативни програми, за да може и самата община да си направи добре сметката за финансовия ресурс, който ще й бъде необходим.

Има неясноти около авансовите плащания, сроковете, изискуемите документи, осигуряване на самото финансиране, отчетите и накрая възстановяване на разходите. Очакваме управляващите да ни дадат по-точни и конкретни отговори за фонда ФЛАГ и за групите общини, които той ще финансира.

Тази година не беше особено ползотворна на оперативните програми „Регионално развитие" и „Околна среда", а там общините са сериозни потенциални бенефициенти. Какво ще предложите да се промени?

- Има доста проблеми. Например няма логика да са толкова кратки сроковете от отварянето на мярката до затварянето й. Някои от оперативните програми като „Регионално развитие" и „Околна среда" са с твърде тежки мерки, които изискват много сериозна предварителна подготовка и анализи. А мерките се отварят за много кратък период - за 2-3 месеца.

Особено при инфраструктурните проекти е наложително сроковете да са по-дълги и съм сигурна, че много от кметовете ще поставят този въпрос. Второто предложение, което ще направим, е главно за селските райони. Спомняте си колко много общини пострадаха при програма САПАРД. Имаше проекти, оценявани по две години, и когато накрая беше одобрена стойността, се оказа далече под пазарните нива.

Общините обаче нямат право да обявяват поръчки над веднъж одобрената стойност. Това създаде безкрайни проблеми по изпълнението на вече одобрени проекти. Затова сега ще поискаме предварително да са ясни сроковете за оценка. Със сигурност малките общини ще повдигнат въпроса кой ще поеме разходите за техническото проектиране и за ДДС.

Представете си една малка община има проект за 2 млн. лв., понякога 20-те процента ДДС е повече от целия свободен ресурс в бюджета. Ако не се разреши този въпрос, мисля, че по-малките общини ще бъдат затруднени да участват с по-големи проекти.

Заради свиването на банковите кредити мислите ли, че общините ще имат проблем с авансовото финансиране на проектите?

- Не мисля, дори напротив - това финансиране е много сигурно. Има известен риск, че някои от разходите може да не бъдат одобрени от финансиращия орган, но банките добре знаят, че това са едни от най-сигурните заеми, защото парите се връщат след реализирането на проекта. Даже си мисля, че в бъдеще банките ще предпочитат да кредитират именно подобни общински проекти.

Когато се заговори за оперативните програми, имаше съмнения, че в общините няма експерти, които да изработват проектите. Съществува ли този проблем сега?

- Научихме общините да правят добри проекти и за това говорят и фактите. Някои други се упражняваха на наш гръб, като казваха, че нямаме нужния капацитет. Видя се, че общинските експерти не са проблемът.

Вече се отпушват програмите, все повече договори се сключват, показват отчетите на вицепремиера по управление на фондовете Меглена Плугчиева. Според вас може ли да се очаква 2009 г. да бъде силната и преломната година при усвояване на европейските средства, договорени за България?

- Имам надежда, но нямам сигурност.