„Глобяват за спасен живот", четем от първа страница на „Стандарт"
Нова дилема стои пред лекарите - заплатата или пациентът. Ще има глоби, ако докторите превишат месечния лимит от здравната каса, закани се шефът на столичната клиника "Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев. Принуден съм да го направя, за да оцелеем, обясни той пред "Стандарт". Преди 10 дни касата обявила, че за септември и октомври ще плати на болницата едва 75% от сумата, която е получила миналата година. Това означава, че трябва да спрем плановите операции, за да не връщаме спешните пациенти,  посочи д-р Дечев. Други болнични шефове също искат да въведат драстичната мярка. Допълнителните 65 млн. лв. от финансовото министерство пък още не са стигнали до клиниките. Те обаче няма да решат проблемите, тъй като до момента борчовете на болниците са ударили половин милиард лева, твърдят лекарите.
Още по темата от „Стандарт"

„Полицаите плашат с протести въпреки рекордния бюджет на МВР", информира от първата си страница „Сега"
Въпреки че според проектобюджета за 2011 г. МВР ще получи най-много пари от държавните ведомства, полицейският синдикат заплаши правителството с "непрекъснати ефективни протестни действия". Профсъюзът даде две седмици срок на управляващите да започнат да решават проблемите, натрупани в системата.

Повод за поредния израз на недоволство са окаяната материална база, нередовното заплащане на извънреден труд, забраната за допълнителна работа извън МВР, забавеното с 2 години раздаване на зимни униформи, както и идеите за увеличаване на пенсионната възраст в системата с 3 години.

Полицаите обявиха протестна готовност точно преди да започне разглеждането на проектобюджета в парламента. В него издръжката на МВР за пръв път може да скочи над 1 млрд. лв., като парите през 2011 г. ще са с 50 млн. лв. повече в сравнение с тази година. По традиция 90% от тях отиват за заплати и осигуровки на служителите. Въпреки това силовото ведомство затъва в дългове към свои пенсионирани кадри. Цветанов призна, че МВР вече дължи 30 млн. лв. обезщетения на пенсионирани, напуснали или съкратени служители, което означава, че през т. г. системата се е разделила с около 5000 души. Основната причина за това са постоянните слухове, че скоро може да се отнеме привилегията на полицаите при пенсиониране да получават 20 работни заплати. Но и премиерът Бойко Борисов, и Цветанов не посмяха да посегнат на тази привилегия.

По последни данни щатът в министерството се е свил на 53 204 души. Едва 26 861 от тези бройки обаче са заети с полицаи. Сравнението показва, че по-голямата част от бюджета на МВР отива за заплати на чиновниците. Но Цветанов брани и тях от съкращения, заради което дори бе приет за почетен член на синдиката на гражданската администрация в министерството.

Първоначално синдикатите приеха идването на ГЕРБ и назначението на Цветанов с надежда, че като "човек от системата" той ще обърне повече внимание на битовите им проблеми и защитата им. И наистина той прокара няколко поправки в Закона за МВР и Наказателния кодекс, които предвиждат по-тежки наказания за посегателството над полицаи. Това обаче не успокои подчинените му, които престанаха да искат по-високи заплати, но настояват трудовите им права да се изравнят с тези на цивилните граждани.
Още от статията на „Сега"

„Бедни" милионери живеят в строежи", пише на първа страница на „Монитор"
„Бедни" милионери, които крият доходите си от държавата, живеят в строежи. По документи тези сгради се водят недовършени, но реално са готови луксозни палати, в които собствениците им живеят от години. Това е показала проверката от въздуха, която Националната агенция за приходите извърши преди няколко дни в столицата.

От седмица данъчните имат договорка с правителствения Авиоотряд 28 за съвместни проверки по градовете. По нареждане на премиера Бойко Борисов е договорено приходната агенция да ползва един от хеликоптерите. Първоначално бе направено заснемане на луксозните имоти в баровските квартали на столицата. След като бъдат идентифицирани адресите на къщите, инспекторите на НАП ще изяснят собствеността на имотите и ще извършат проверка на фирмите или гражданите, които ги притежават.

От въздуха данъчните служители засичат чрез GPS система точната квадратура и адрес на баровските имения. Това се налага, тъй като голяма част от собственици лъжат пред държавата колко голяма е къщата им. Други пък декларират, че изобщо няма къща в този парцел. Близо половината от луксозните къщи в полите на Витоша по документи пък все още се водят необитаеми строежи, показват още данните на служителите на НАП.

Пред „Монитор" запознати обясниха, че тузарите декларирали, че живеят в малки селски вили или в сгради, които се водят все още във фаза на строеж. Системата на хеликоптера обаче засича точните координати на постройките, както и големината им.
Още от статията на „Монитор"

„Лекарите искат подписа на Борисов и крилото на Цветанов", информира от първата си страница „Дневник"
Дали на 15 октомври ще започне безсрочен протест на медиците ще се реши днес, когато от Българския лекарски съюз (БЛС) очакват премиерът Бойко Борисов да отиде при тях на преговори.

Очакваме премиерът да подпише документ с конкретни ангажименти, каза вчера за "Дневник" главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков. Новото искане на лекарите е здравеопазването да бъде отнето като ресор от финансовия министър Симеон Дянков и да мине под крилото на другия вицепремиер - вътрешният министър Цветан Цветанов. Дянков доказа своята невъзможност да ръководи ресора, обясни Ленков.

Поне половината от болниците в страната са подали искове срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за средства, които самата тя е признала, че трябва да се платят, но не превежда сумите. Това обяви д-р Динчо Генев, председател на асоциацията на лекарите, работещи в болничната помощ.

Лечебните заведения, които съдят държавата, са предимно общински и частни. Засега от държавните болници само тези в Стара Загора и Ловеч са завели искове към касата. Обяснението на д-р Генев е, че държавните болници ще пасуват, защото знаят, че дълговете им все пак ще бъдат покрити в края на годината.
Още от статията на „Дневник" и още по темата от „Дневник"

„Търговските банки приемат проекти по две европрограми", съобщава от първата си страница „Класа"
Търговските банки да приемат проекти по ОП „Конкурентоспособност" и Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. Подобно предложение се обсъжда на работна група към министъра по еврофондовете Томислав Дончев. Групата, в която влизат представители на Асоциацията на банките, на ДФ „Земеделие" и на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, ще оповести решенията си в средата на октомври. „Включването на банките най-вероятно ще стане през следващия програмен период, който е за 2014-2020 г.", заяви Томислав Дончев. Според него е възможно пилотно включване още през този програмен период, който изтича в края на 2013 г. Дончев обоснова мярката с безспорния факт, че банките имат добра клонова мрежа, и с необходимостта да се усвояват активно евросредствата. „Обсъждали сме идеята всички търговски банки да бъдат междинни звена по усвояване на еврофондовете", потвърди пред „Класа" изпълнителният директор на Асоциацията на банките в България Виолина Маринова.

По „Конкурентоспособност", която е известна като програмата на бизнеса, предвидените средства за този програмен период са 1,1 млрд. евро. До момента реално са платени 430 млн. лв., от които 400 млн. лв. е траншът към Холдинговия фонд по програмата „Джереми". По ПРСР, която върви сравнително добре, средствата са 3,2 млрд. евро. До момента са изплатени около 1 млрд. лева. Проблемът при нея е, че засяга голям брой бенефициенти и администрацията среща сериозни затруднения с обработката на проектните предложения.

„Такава група има и към ЕК", каза пред „Класа" Меглена Плугчиева, бивш вицепремиер по еврофондовете, която участва в нея на ниво Брюксел. В работната група са включени ЕБВР, ЕИБ, Световната банка, МВФ. Плугчиева допълни, че работната група към Дончев е направена с нейно съдействие.
Още от статията на „Класа"

„МВФ препоръча на България да ореже 770 млн. лв. разходи", съобщава „Сега"
Сметките в бюджет 2011 са сбъркани със 770 млн. лв., което е около 1% от БВП, става ясно от изявлението на Международния валутен фонд (МВФ) след приключване на редовната му мисия у нас вчера. "Кабинетът ще трябва да ореже допълнително разходи, за да се вмести в заявката си за бюджетен дефицит до 2.5% от БВП, освен ако приходите не се подобрят по чудо", заяви Катрина Пърфийл, шеф на мисията.

Свиването на разходите, което вероятно ще се наложи, е в размер на 1% от БВП, съобщиха от фонда. Оттам не посочиха конкретна цифра и какво точно да се реже, но ако се вземат сметките на Дянков, сумата излиза 770 млн. лв. Ако кабинетът не направи нищо, ЕС ще наложи санкции на България, защото тя ще излезе от допустимите 3% дефицит.

"Стремим се да спазваме стриктна финансова дисциплина, поради което правителството понася много атаки", коментира премиерът Бойко Борисов.

В друг свой документ от последните дни - Световния икономически преглед, МВФ признава, че строгите фискални мерки водят до свиване на икономическата активност и увеличаване на безработицата в краткосрочен план. Намаляване на бюджетните разходи с 1% от БВП, колкото ни препоръчва МВФ за догодина, води до свиване на ръста на икономиката с 0.50%, сочат сметките на фонда. Освен това мярката намалява вътрешното търсене с 1% и увеличава безработицата с 0.30%, което в българския случай означава да стигне 9.1% вместо предвидените 8.8%. Фондът подчертава, че в дългосрочен план орязването на разходите е много полезно.
Още от статията на „Сега"

„Залагаме с ЕГН", информира „Стандарт"
Само с ЕГН ще можем да залагаме в интернет, а който спечели, ще трябва да се представи документ, потвърждаващ достоверността на данните. Това е единият от вариантите, който допуска Държавната комисия по хазарт. Целта е да се ограничи участието на непълнолетни в игрите на късмета. Подобен е принципът в "Игра за милиони", която вече е получила лиценз. Повечето sms игри обаче нямали издадени разрешителни. Копия от лични карти със сигурност няма да се предоставят за допускане до залагания в интернет. Това коментираха пред "Стандарт" от Държавната комисия по хазарта, като се аргументираха, че по този начин се защитават личните данни. Оставена е възможност на хазартните сайтове да използват и алтернативни системи за идентификация на играчите и тяхната възраст.

С новия закон за хазарта на пазара ще бъдат допуснати и чужди сайтове, като sportingbet.
Още от статията на „Стандарт"

„Всеки ден маршрутки до Витоша", прогнозира „Монитор"
Маршрутни линии да качват софиянци до високите части на Витоша обсъждаха вчера политици и експерти. На среща, организирана от  екоминистърката Нона Караджова, на която присъстваха главният архитект на София Петър Диков, областният управител Данаил Кирилов, шефовете на Агенция по горите инж. Бисер Дачев, на Националната служба за защита на природата Михаил Михайлов и на дирекцията на Природен парк „Витоша" Тома Белев, бяха приети пакет от мерки, които трябва да направят високите части на планината по-достъпни за хората.

Всяка година Витоша приема близо 4 млн. посетители, но повечето от тях се струпват в подножието й, понеже останалата част няма никаква връзка с градски транспорт, коментира Тома Белев. Сега до „Алеко" автобуси се качват само през уикенда, а до Златните мостове са достатъчно редки. Заради това Столична община ще преразгледа маршрутите на транспорта и ще предложи нови линии, които да осигурят бърз достъп до високото на повече хора. Паркинги в ниското пък ще спират личните автомобили, които увреждат твърде много защитената територия.

Според Тома Белев най-вероятно е в планината да ни качват маршрутки, понеже за обикновените градски линии маршрутите са неизгодни и те навъртат по 100 000 лв.  загуба на година.
Още от статията на „Монитор"

„Строги регулации чакат брокерите в застраховането", съобщава „Дневник"
Много по-строги изисквания към застрахователните брокери и таван за комисионите им - това предвижда програмата за развитието на бранша, която в края на миналата седмица беше обсъдена между ръководството на Комисията за финансов надзор и представители на Асоциацията на българските застрахователи.

Плановете включват да се въведе изискване за начален капитал от 100 хил. лв., минимум техническо оборудване, контрол върху квалификацията и обучението на служителите, които сключват застраховки, представяне на финансови отчети на всеки три месеца.

Освен това от надзора предлагат подобряване на механизма за санкции на брокерите, ако не отчетат полици и задържат премии.

Това е един от сериозните проблеми на бранша, най-вече по застраховката "Гражданска отговорност", където често се случва агентът да отчете сключена полица много късно и ако през това време е направена катастрофа, шофьорът има проблем с получаването на обезщетение. По данни на заместник-председателя на надзора Борислав Богоев за всяко тримесечие над 200 хил. полици не се отчитат навреме и тенденцията е те да се увеличават.

Проблемът с високите комисиони по "Гражданска отговорност" също трябва да бъде решен поне донякъде от предлаганите мерки - в проекта на КФН е записано, че ще се въведат регулации, определящи таван на възнагражденията.

Според протокола от срещата Борислав Богоев е отбелязал, че в момента комисионите са средно 26% от премиите. Изпълнителният директор на "Булстрад" Румен Янчев отбелязва, че трябва да се мисли за таван от 10-15%, защото при по-ниска граница от 7% "пазарът ще се срути". По думите на участници в срещата около този таван се е оформил консенсус.
Още от статията на „Дневник"

„$5 млрд. достига стокообменът между България и Турция", обобщава „Класа"
Много скоро стокообменът между между България и Турция ще надхвърли 5 млрд. долара, заяви турският министър-председател Реджеп Ердоган на съвместна пресконференция с българския премиер Бойко Борисов. Ердоган и водената от него делегация бяха вчера на еднодневно посещение в София.

„Турция инвестира сериозно в България. Над 1 млрд. долара е обемът на работа на фирмите от строителния бранш, които работят във вашата страна", отбеляза още Ердоган. Строителните дружества от южната ни съседка работели най-много в Китай, ние сме се оказали на второ място.

„Бъдещата интерконекторна връзка между България и Турция на практика ще е първият построен участък от газопровода „Набуко", заяви премиерът Бойко Борисов. Той посочи, че се обсъжда възможността да се ползва европейско финансиране за връзката, като енергийният еврокомисар Гюнтер Йотингер е проявил разбиране по въпроса.

Европейската комисия вече отдели 200 млн. евро за проекта. Съоръжението ще диверсифицира доставките на природен газ, аргументира се премиерът. Изграждането на връзката ще осигури възможност за доставки на синьо гориво за страната ни от Каспийския регион и Близкия изток.

„Готови сме да изградим газопровод за България и ще доставяме природен газ, както сега го правим за Гърция", каза още Ердоган. Той посочи още, че се надява София да продължи да подкрепя страната му по пътя на евроинтеграцията.

Запитан, дали в Турция ще има референдум за влизането в ЕС, както е имало в Норвегия, Ердоган заяви, че е твърде рано да се говори за референдум, тъй като засега има само отворени глави в преговорите с Брюксел.
Още от статията на „Класа"

„Само 9 от 500-те големи компании идват в България", разкрива „Сега", като се позовава на проучване на консултантската компания Cushman&Wakefield
Само 9 от 500-те най-големи компании в Европа се канят да стъпят на българския пазар през следващите 5 години. Това показва проучване на консултантската компания Cushman&Wakefield. От анализа става ясно, че страните от Централна и Източна Европа ще бъдат обект на засилен интерес от страна на фирмите, които планират да разширят бизнеса си, но най-силен е интересът към Москва, където са се устремили 49 фирми от топ 500. На второ място е полската столица Варшава.

Градовете, които предлагат най-добри условия за правене на бизнес, обаче остават съсредоточени в Западна Европа, показва изследването. Първенци за 2010 г. са Лондон, Париж и Франкфурт.
Още от статията на „Сега"

„България е малка държава, а постоянно някой иска някъде да проучва и добива", казва в интервю за „Дневник" Диана Янева, директор "Природни ресурси и концесии" в МИЕТ
Единен орган вече ще трябва да издава всички разрешителни за проучване или добив на различните подземни богатства. Това поне предвижда законопроектът за промени в Закона за подземните богатства, който беше приет на първо четене от парламента. Досега разрешенията се издаваха от три министерства - строителните материали бяха към регионалното министерство, екологичното и икономическото издаваха останалите. До последно екоминистерството и икономическото министерство спориха къде да се намира единният орган, който ще стопанисва баланса на запасите и националния геофонд. В крайна сметка надделя ведомството на Трайчо Трайков. За промените разговаряме с Диана Янева, директор на новата дирекция в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в която ще влиза цялата дейност по концесиите.
Г-жо Янева, към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще се прехвърли цялата концесионна дейност по подземните богатства. Разполагате ли с необходимия капацитет, за да управлявате и контролирате дейностите?
- Считаме, че имаме капацитет, но в момента е недостатъчен човешкият ни ресурс. Очакваме от останалите две министерства - на регионалното развитие и на околната среда и водите, към нас да дойдат много преписки - около 1000 по предварителни проучвания. В министерството на регионалното развитие в момента с концесии се занимават пет човека и не могат да се справят с огромния обем работа при тях.

Положението им се усложни допълнително през 2008 г., когато отпаднаха общинските концесии и се наложи те да бъдат прехвърлени към същото министерство. Допреди две години общините имаха право да дават концесии за добив на строителни материали до 10 000 куб.м. Така в регионалното министерство се струпаха много заявления за концесии по право, които се полагат на приватизирани дружества.

В Министерството на околната среда и водите също има много висящи преписки - очаква се оттам да дойдат около 500, но те са за проучване. Грешката, допусната при тях, е, че в един момент започнаха да дават много разрешения за проучване, които трябва да стигнат до геоложко, до търговско откритие или да бъдат прекратени.

Нашата дирекция е от 21 човека. Занимаваме се с около 120-130 концесионни договора, но техният брой непрекъснато се променя заради висящите преписки. Явно е, че когато преструктурирането стане факт, ще трябва да се направи инвентаризация, за да се види какво точно ще приемем като обем работа.

Твърде много разрешителни се издават, дори и в момента, когато се знае, че ще има преходен период на прехвърляне на дейности от едното ведомство в другото, което неминуемо ще забави част от концесионните процедури

Колко време продължава една процедура за възлагане на проучване и добив на подземни богатства?
- В случай че се обяви конкурс за търсене и проучване или за концесия за добив, процедурата продължава повече от половин година, а конкурсите за нефт и газ около година, тъй като решението на Министерския съвет за откриване на всеки конкурс трябва да бъде публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз. Процедурите са дълги, но сроковете са обичайни и за останалите държави в Европейския съюз.

В какъв срок може да бъде прехвърлена цялата дейност по предоставянето на концесии към икономическото министерство?
- Мога да направя единствено прогноза. В момента промените в проекта за изменение на Закона за подземните богатства се намират между първо и второ четене. Най-оптимистичните ми очаквания са, че до края на октомври законът ще мине. Основната идея беше именно създаването на единен орган за управление на подземните богатства.

Необходима е цялостна реформа в сектора, която сме планирали в два етапа - структуриране на единния орган и след това създаване на чисто нов закон за подземните богатства, чрез който да се решат натрупаните с години проблеми в сектора. Имаме готовност 80% с неговите текстове.  Подготвяме и проект на стратегия за развитие на минната индустрия.
Още от интервюто на „Дневник"

„Какъв патент за ракията, като тя е от арабите", казва в интервю за „Стандарт" шефът на агенцията по лозата и виното Красимир Коев
Има ли опасност някой да ни открадне ракията, г-н Коев?
- Малко се преекспонира темата, а и криво бе разбрана. При откриването на гроздобера министър Найденов обяви, че ми е възложил като изпълнителен директор на агенцията по лозата и виното да проуча възможностите за регистрацията на ракията за национален продукт, традиционен за България. Идеята е с това нещо ние да имаме основание да поискаме от Европейската комисия намаление с 50% на акциза на гроздовата ни ракия.

А защо се създадоха настроения в Македония и съседните страни?
- Става въпрос за грешно тълкуване, защото ние по никакъв начин не искаме ексклузивитет върху продукта за Балканския полуостров. Още повече, че подаваме документите си в комисията по акцизите на Европейския съюз. Т.е. ние искаме данъчна промяна, която предвижда по нашето законодателство да имаме по-нисък акциз за традиционната българска напитка гроздова ракия. По никакъв начин братята сърби или македонци да не се притесняват, защото ние не претендираме за патентни права върху марка, която само ние да можем да ползваме. В случая никого не ощетяваме, касае се единствено и само за данъчни облекчения. За да ги получим обаче, според изискванията ще трябва да докажем исторически, че тази напитка не се произвежда от вчера по нашите земи.

Има ли опасност някой от нашите съседи да си присвои ракията?
- Това няма как да стане. През 2004 година в преговорния процес за присъединяването ни към ЕС сме поискали да ни бъде признато, че едва ли не технологично сме уникални в производството на тази напитка. Но естествено това няма как да стане, защото всички знаем как навремето арабите са я донесли по нашите земи. Така че нито ние можем да искаме патент върху ракията, нито някой от съседите ни. През 1992 г. гърците и французите са доказали, че узо и ром традисионал се произвежда само при тях, но не на континента, а по полуостровите.

Ние можем ли да произвеждаме узо и какви по принцип са изискванията за регистрацията в Европа на един продукт като национален?
- Не можем да произвеждаме узо, но си имаме мастика. До момента сме регистрирали 14 български ракии. Така, като кажем сунгурларска, знаем, че тя може да се произвежда само в района на Сунгурларе и околните села. Това е защитена географски марка. А що касае данъчните облекчения за ракията, в момента трябва да докажем, че тази напитка традиционно се произвежда и консумира от българина от векове. Има си, разбира се, техническа процедура, която в момента още проучваме.

От колко време по нашите ширини се вари гроздов дестилат?
- Има арабски хроники, в които изрично се споменава за търговци, пренасящи тази напитка именно по българските земи.
Още от интервюто на „Стандарт"

„По-ниската безработица не ни успокоява, а мотивира", казва в интервю за „Монитор" Илиана Иванова, евродепутат от ГЕРБ
Г-жо Иванова, преди няколко дни Европейският парламент прие препоръки за изход от кризата. Как се стигна до изготвянето на тези мерки?
­ До изготвянето им се стигна след едногодишната работа на комисията. Тя беше с временен характер и целяхме изготвянето на доклад, който да анализира причините, последиците и ефектите от кризата и да препоръча съответни мерки. Документът се състои от две части ­ междинен и окончателен доклад. Вторият ще бъде гласуван през лятото на другата година. Междинният доклад обаче също е от изключително значение, тъй като дава оценка на националните спасителни планове и изложи конкретни мерки и препоръки към Комисията, които да са в отговор на кризата. Беше гласувано с много голямо мнозинство, което ме радва. Преди това имаше тежка процедура по преговорите между отделните парламентарни групи. Първоначалният вариант беше с 1600 поправки върху варианта на докладчика. Това са страшно много корекции от различни политически сили и затова беше прецедент в работата на Европарламента. Но все пак колегите проявиха разбиране и си свършихме работата в срок. Специалната група към председателя Херман ван Ромпой, която се занимава с препоръките, представи своята визия за проблема. Комисарят Оли Рен също излезе със своите предложения. Ако трябва с едно изречение да определя духа на доклада, той стои изцяло зад вижданията на Европейската комисия за повече Европа и за европейски координиран отговор на кризата. Противно на националистичните тенденции, които наблюдаваме в реакциите на Съвета, мисля, че постигнахме целта европейското измерение на кризата да е доминиращо.

Към какво Европейският съюз ще насочи усилията си за преодоляване на последиците от кризата?
­ Усилията трябва да са насочени най-вече към един по-координиран отговор. Това, което препоръчваме на Еврокомисията, е да анализира и да даде прецизна оценка на спасителните планове, които бяха направени към банките, към финансовата система от гледна точка на тяхната ефективност и полезност не само за краткосрочните, но и за дългосрочните цели на Съюза. Все пак финансовата система съществува за да обслужва реалната икономика и оттам да подпомага икономическия растеж. Когато финансовата система стане водеща, тогава нещата се изкривяват и виждаме какво се случва при кризи като сегашната. Основна препоръка е Комисията да направи проучване, с което да оцени доколко са били ефективни тези пакети и да стане ясно каква е полезността на всяко изразходвано евро. Време е да кажем на гражданите какъв е резултатът от предлагането на тези спасителни пакети. Друг много важен момент в препоръките е съществуването на независима европейска агенция за кредитния рейтинг.

С какво ще помогне създаването на такава агенция?
­ Знаете, че бяха приети не малко документи за подобряване контрола на агенции за кредитния рейтинг. Все пак съществуват въпросителни за данъкоплатците относно потенциалния конфликт, който може да възникне за оценяващата агенцията и хората, които є плащат. Един такъв независим орган ще допринесе за по-голяма прозрачност на процеса. Все пак ще има още един играч в групата на оценяващите кредитния риск. По време на дискусиите също така обърнахме специално внимание на икономиките в Централна и Източна Европа и на необходимостта от засилена европейска солидарност. Факт е, че реформите, които трябва да се извършат с нашите икономики, са наистина тежки. Обърнахме и специално внимание на въпроса за разширяването на Еврозоната. Визията на Европейския парламент беше много ясна, че този процес не бива да спира дотук, независимо от проблемите в момента. Това само по себе си ще гарантира устойчивостта на Еврозоната. Според мен, ако започне капсулиране, това не би било добър знак към пазарите и това беше прието в доклада.
Още от интервюто на „Монитор"