Природата е пълна с изненади. Когато за пръв път бе доказано, че атомите съществуват (това бе едва преди столетие) се мислеше, че те са направени само от електрони и протони. Това обясняваше много неща, но не се покриваше изцяло с другите наблюдения. Тогава през 1932 Джеймс Чадуик откри неутрона. Изведнъж всичко стана ясно - толкова ясно, че трябваха само още 13 години да се направи атомна бомба.

Вероятно няма да е преувеличение да се каже, че биологията сега преживява „неутронния си момент". Повече от половин столетие фундаменталната истроия на живите същетсва се разказваше като приказка за игра между гени, във формата на ДНК, и протеини, които гените разкодират и които правят магарешката работа по поддържането на живите организми живи. В последните няколко години обаче видяхе възходът и възходът на трети вид молекула, наречена РНК.

Аналогията не е съвършена. За разлика от неутрона, за РНК се знаеше от много време. До преди няколко години обаче ролята й биваше ограничавана до пренос на ДНК и протеини. Сега РНК изглежда поне толкова важна колкото и първите две. Между другото тя може би е главния регулатор на това, което се случва сега в клетката - операционната система на клетката, ако прокараме аналогия с компютрите, както и автор на много други дейности. Толкова важна, че молекулярните биолози промениха мнението си, че в общи линии знаят какво се случва в техния предмет, на убеждението, че имат едва следа.

Може това да звучи стъпка назад; на практика така работи науката. Аналогията с физиката е по-дълбока отколкото просто между РНК и неутрона. В момента към биологията са отправени такива очаквания, които напомниха за физичните науки в началото на XX век. Това е чувството на напредък в неизвестното, и че този напредък ще ни доведе до нещо вълнуващо и тайнствено.

Знай врага си

Както така мъдро ни посъветва Самюел Голдуин, никога да не правим предположения - особено за бъдещето. Но все пак ето едно: аналогията между XX век на физиката и XXI век на биологията ще продължи, за добро или зло.

Физиката даде две неща на XX век. Най-очевидният й дар бе властта над природата. Тази власт не винаги бе блага, както показа атомната бомба. Но ако двадесетия век се различаваще по нещо от предхождащите го, това различие бе физичната технология, от автомобилите и самолетите до компютрите и интернет.

Твърде рано е да сме сигурни, че различието на двадесет и първия век ще бъде биологичната технология, но има голяма вероятност да е тъкмо така. Простото генно инженерство сега е рутинна работа; между другото наскоро бе регистриран първият патент за изкуствено създаден жив организъм. Както идеята за подобен организъм, така и идеята че някой може да има права над него бяха научна фантастика само допреди десетилетие. И не само че такива неща сега са възможни. Другата движеща сила на технологичната промяна - необходимостта - също е налице. Много от големите проблеми, с които сега се сблъсква човечеството, са от биологично естество или се поддават на биологична намеса. Въпросът как да се справим със застаряващото население е единия пример. Промяната в климата - също е свързана по много интимен начин с биологията, тъй като затоплянето е резултат от въглеродния диоксид, изпускан в атмосферата по-бързо, отколкото растенията могат да го преработят. А рискът от нова летална инфекция изведнъж превърнала се в епидемия в резултат на модерните транспортни връзки е съвсем биологичен. Дори фактът, че подобна инфекция може да бъде резултат от синтетичната биология, само още повече акцентира върху биологичната природа на бъдещите рискове.

В момета политиците разполгат с неадекватни технологични средства за справяне с тези въпроси. Но не е трудно да си преставим какви могат да са средствата. Остаряването е изцяло биологичен въпрос. Вероятно то не може да бъде спряно, но като знаем как клетките работят - наистина знаейки - ще можем да обърнем процеса към по-добро. Поне част от отговора на проблема за промяната в климата е гориво което пониква, вместо гориво което се изкопава. Само биотехнологията може да направи това. А инфекциите, епидемиите и други подобни се борят най-добре с ваксини, за които е нужно дълго време да бъдат разработени. Ако клетките бяха разбрани напълно, то процесът би могъл да се забърза до степен, че тези ваксини да са готови навреме за да свършат нещо полезно.

Но физиката даде на XX век по-изтънчено благодеяние отколкото просто сила. Тя донесе и разбирането за простора на вселената и незначителното място на човечеството в него. Тя позволи на хората, по думите на Уилям Блейк, да държат безкрая в дланта на ръцете си и вечността в един час.

Знай себе си

Биологията все пак прави повече отколкото да описва мястото на човечеството във вселената. Тя описва човечеството като такова. И тук, за учудване, възходът на РНК може да бъде важна част от описанието. Откакто проектът за човешкия геном бе завършен, биолозите си блъскаха главата защо животните, били те червеи бълхи или хора, изглежда имат еднакъв брой гени за протеини - близо 20,000. Бълхите са по-сложни от червеите и хората и от двете. Затова изглежда традиционните гени не определят в толкова голяма степен човешката природа както се смяташе, нито пък възпитанието е така определящо както някои се бояха. Напротив, решението на главоблъсканицата изглежда е в РНК операционната система на клетките. Тя става все по-голяма с всеки напредък в сложност. И е забележимо по-различима в човека отколкото в мозъка на шимпанзето.

Ако РНК контролира комплекса на целия организъм, това предполага, че операционната система на всяка клетка не просто управлява въпросната клетка, но се и свързва с тези в другите клетки когато създанието се развива. Да продължим аналогията, органи като мозъка са резултат на биологичен интернет. Ако това е вярно, търсенето на есенцията на човешкото досега е вървяло в грешна генетична насока.

Разбира се, подобни резултати са високо хипотетични и само първични. Но там е и работата. Лорд Ръдерфорд, който доказа че атомите съществуват, не знаеше нищо за неутроните. Чадуик не бе и чувал за кварки, да не говорим за суперсиметрия. Съвременните биолози са тъкмо толкова невежи. Обаче истината евентуално ще излезе наяве.