На 18 януари 2008 г. се подписаха три договора на правителствено равнище между Република България и Руската федерация, които предвиждат строителство на три крупни енергийни обекти на българска територия на обща стойност 6.5 млрд. EUR. Строи­тел­ст­вото се предвижда да започне още от текущата година.

Месец по-рано НС прие Държавния бюджет за 2008 г.

Икономическата логика предполага, че стартът на такива мащабни програми е предвиден и инкорпориран в Държавния бюджет.

В контекста на приетите инвестиционни ангажименти на правителството заслу­жа­ва да се оцени доколко тяхната реализация е предвидена при проектирането на бюджетните структури.

В следващите 4-5 години се очаква сериозен приток на валутни средства в стра­на­та. Ще постъпят финансови ресурси по линия на структурните и кохезионния фонд на ЕС (7 млрд.EUR). Инвестициите по линия на договореностите по енергийни проекти с Русия са за около 6.5 млрд. EUR. Вероятно ще продължи нарастващият чуждестранен инвестиционен ин­терес по линия на ПЧИ. През 2007 г. например ПЧИ в България достигат 6 млрд.EUR, които са с една пета повече от предходната година. Такова развитие стана възможно (изненадващо?!) благодарение на членството ни в ЕС и премахването на всякакви административни ограничения пред преливането на капитали. Наблюдава се също чувствителен прираст на емитирания частен външен дълг. Съ­що през 2007 г. частният външен дълг нараства с повече от 7 млрд.EUR спрямо предходната година, т.е. от ПЧИ и емитиран частен външен дълг в страната са влезли близо 13 млрд.EUR. Няма основания да се предвижда промяна на (неочаквания?) тренд през текущата година. 

Лъвският пай от тази парична маса отново напуска страната за да финансира дефицита по текущата сметка, но примерно една пета остава в страната. Макроико­номическото управление няма инструменти за стерилизиране на постъпилата парична маса и тя директно се влива в паричното обращение.

Към края на 2007 г. парите в обращение са 4.3 млрд.EUR и за една година са се увеличили с 22% (близо 800 млн.EUR). Нарасналата парична маса, умножена по скоростта на парично обращение (velocity of money) обслужва притока на парична маса от чужбина. За текущата 2008 г. паричното обращение в страната ще нарасне поне с 30%. Съществена част от този прираст ще окаже инфлационен натиск и ще се трансформира в прираст на потребителските цени.

Междувременно НСИ публикува данните за инфлацията през 2007 г. Хармо­ни­зи­раният индекс на потребителските цени (декември спрямо декември - eoy) е 11.6%, а средногодишният (avg) - 7.6%. Правителствената прогноза от края на 2007 г., въплътена в гласувания от НС Държавен бюджет за 2008 г., е съответно 9.3% и 7.2%. Разликата между проекция и действителност ще рефлектира в дефлатора на БВП и в размера на БВП (базата), т.е. отново ще се окаже, че отчетеният номинален БВП превишава чувствително правителствената прогноза.

Предвижданията на правителството за 2008 г. са за хармонизиран индекс на потребител­ски­те цени eoy от 4.5% и avg от 6.9%. Сметките показват, че такова съотношение не би могло да се отчете дори и при най-идеализирани допускания. Ако например средномесечната инфлация през 2008 г. е 0.37% (което прави инфлация eoy от 4.5%, т.е. равна на заложената в Държавния бюджет), тогава avg ще достигне 8.5%. За сравнение средномесечната инфлация през 2007 г. е два и половина пъти по-висока от правителствената прогноза за 2008 г. При средномесечна инфлация от 0.6% (а не правителствената прогноза от 0.37%), инфлацията avg ще се установи на повече от 10% (вероятно близо до 11%). Тази логика може да се тества и върху наблюдавания инфлационен тренд през последните няколко години у нас (Фигура 1).

Последствията ще рефлектират върху номиналната величина на БВП и върху неравномерното разпределение на инфлационната тежест сред различните слоеве на населението. Предвиждането на нереалистични събития изкривява управленските въздействия и довежда като правило винаги до "неочаквани" и "непредвидени" развития - най-вече в социалната сфера.

Направената оценка илюстрира несъгласуваността на отделните правителствени решения дори и в рамките на недълъг период. Нито инфлацията, нито БВП, нито структурите в платежния баланс са обвързани с предприетите мащабни инвестиционни начи­на­ния на правителство. В добавка ангажирането със строителството на двата енергий­ни тръбопровода ще увеличи финансовите задължения на правителството, т.е. публичният дълг, което изисква санкцията на НС. В приетия бюджет се предвижда емисия на външ­на дър­жав­на гаранция от 600 млн.EUR за строителството на АЕЦ "Белене", но не се пред­вижда нищо за другите два крупни енергийни проекти, т.е. тях там ги няма. Видимо санкцията на НС не е проблем за правителството - мнозинството в НС е вперило очички и протегнало ръчичка към управленската върхушка в трепетно очаква­не на следващата изборна листа и всякакъв вид правителствени назначения.

Съпоставката на фактите и направените оценки водят до натрапчиво налагащото се чувство за хаотичност в действията на правителството. Възможно е дори някои макроикономически показатели да се представят в по-приемлив вид (например чрез нази­да­телно уволнение на неподчиняващия се Председател на НСИ), но бюджетните струк­тури (както и статистиката на БНБ) неизбежно ще отразят реалното парично обращение. Може би правителството трябва да смъмри подходящо и управата на БНБ (какво там означават някакви закони и мандати).

В крайна сметка всичко отново и отново ще рефлектира върху липсата на управленска хармония. Някои кръгове ще се облагодетелстват, други ще изнемогват. Докато се стигне до поредното социално сътресение.

Проявяваното правителствено късогледство след две десетилетия на сервирани наказателни уроци от практиката все пак изненадва. Ние сме правителството, ние решаваме и както решим така и ще бъде - това е до болка познато и изстрадано поведение. Поуките на историята остават загърбени и забравени. Остава омаята на властта.

ГМ/270108