Представете си какво е да се живее без електричество в землянка, а готвенето и отоплението да стават на въглища: в китайските селски райони условията за живот са екстремално бедни. Спасението идва от мини инсталация за биогаз, захранвана с торта на единствената свиня на китайско семейство, за която пише кореспондент на Spiegel.

Жао Анженг търкаля нагоре буца въглища по песъчливата пътека към нейната землянка. Транспортът е труден, буцата тепърва ще трябва да се разтрошава на по-дребни парченца, въглищният прах влиза в очите и белите дробове. Друг изход обаче за 52 годишната госпожа няма - през зимата в изкопаното в льоса жилище става ледено студено, а печката се нуждае от огън през цялата година - обяснява Жао, смеейки се.

В северната част на Шаанхси, една от най-бедните провинции на Китай, по-голямата част от населението се отоплява и готви на въглища. По пътя, водещ към високото плато, няма бензиностанции, да не говорим за газификация. В момента Китайската народна република изгаря повече въглища, отколкото САЩ, Европа и Япония, взети заедно.

Филтри за изгорели газове тук не познават, така че във въздуха цари хапеща миризма. Макар че в селото от 120 жители никой да не може да си позволи автомобил, пушилката и серният диоксид царуват наоколо.

В това ветровито обиталище обаче има четири домакинства, които не мъкнат въглища. Те се отопляват, готвят и създават ток от биогаз в домашни инсталации. Това, което в Европа се изпипва до най-малките технически подробности, тук е сведено до основното: една свиня, казан за отпадъците, система за подаване на газ и генератор за електричество. Тези устройства са достатъчни на едно петчленно семейство. Възобновяема енергия за подобряване на жизнения стандарт, просто казано.

Селянката Шанг Жайфанг излиза да посрещне гостите. Тя живее малко настрана от другите къщи в селото, зад едно възвишение. Шанг е помела утъпканата глина пред къщата и води гостите към една каменна постройка - кочината на свинята. Свинята грухти бодро над вечерята си. Обелки от картофи, останки от царевични кочани, отпадъците от хората - има с какво да се преживее.

Свинската тор отива в казан под кочината, там се събират отпадъците още от кравата, седем кози, кокошките, клозета на хората. Шанг обяснява - даже само торта от свинята щеше да е достатъчна за енергийните нужди на семейството. Излишното може дори да се продава, както вече се прави в другите села, и да се осигури малък допълнителен приход.

На парите ще се намери веднага добро приложение - работата на полето не е доходоносна, повечето семейството веднага изяжда, за продан почти нищо не остава. Само че за да се правят пари с енергия, в селото трябва да се прокарат тръби за подаване на газа.

Принципът на съоръжението за биогаз, което може да проработи с една свиня, е същото както и в другите. Към свинските фекалии в казана под земята се добавят метанови бактерии, ускоряващи гниенето. Само след седмица вече има биогаз. „Влизат екскременти, излиза биогаз и тор. Всичко е много просто", обяснява Шанг.

Торът се пренася до нивата малко встрани от селото, обработвана от предприемчивото семейство. Торът излизащ от инсталацията за биогаз е по-концентриран и се усвоява по-лесно от растенията. Той не мирише, не привлича мухи и не съдържа болестотворни бактерии.

Само че селянката не се интересува толкова от тези странични ефекти, за нея много по-важно е новото отопление и печката на газ с две горелки, която сега стои в кухнята на землянката върху каменна плоча. Госпожа Шанг пали клеча кибрит и дърпа шалтера: „Виждате колко лесно става" - гордо казва тя. „Сега най-накрая мога без страх да отида на полето". По-рано тя постоянно се е страхувала, че въглен от огнището ще подпали всичко. Някой постоянно е трябвало да стои край печката, защото от друга страна въглищата не можели да се оставят да угаснат, тъй като разпалването им е много трудно.

Сега лошото вече е отминало. Времето, преди прекарвано над печката с въглища, сега се използва за грижа за животните, работа над полето, трупане на запаси за зимата.

За устройството и за свинята Шанг Жайфанг е теглила микрокредит от Plan International от 1500 юана, или около €150. Близо 100 евро се поемат от тази организация за помощ за развитие, която освен това е съдействала при строежа на инсталацията. Според служителите на китайския Plan, снабдяването с ток и газ е важна крачка към напредъка и повишава жизнения стандарт. Семействата стават по-независими и могат да се грижат за себе си. В Китай са построени вече 1369 миниинсталации с биогаз.

Не на последно място инсталацията за биогаз с една свиня играе роля за опазване на природата. Ако свинските фекалии гният на открито, газът метан се отделя директно в атмосферата. След процеса на ферментация в инсталацията, биогазът се изгаря и се отделя въглероден диоксид, който е с по-малък парников ефект от метана. При това се горят по-малко въглища, които сериозно увреждат човешкото здраве. Според експерти на ООН, пушекът в жилищата на бедните хора е четвърти по сериозност риск за предизвикване на заболяване в развиващите се страни. Риск, на който госпожа Шанг вече не е изложена.