"GSM операторите вече отчитат разговори до секунда" е заглавиe от в. "Труд"
От понеделник всеки клиент на мобилните оператори ще може да премине на тарифа, при която сметката му ще се изготвя с точност до секунда за всеки проведен разговор. И трите мобилни оператора са готови с новите тарифни планове за целта, но преминаването към тях трябва изрично да бъде поискано от клиента и той трябва да преподпише договора си, показа проучване на "Труд".
Досега мобилните оператори отчитаха времето на разговорите най-често на всеки 60 секунди. Така дори когато разговорът е примерно 61 секунди, той се калкулира като 2 минути.
В края на януари Комисията за регулиране на съобщенията прие нови Общи изисквания към мобилните оператори. Те предвиждат от 14 април редица облекчения за клиентите, едно от които е всеки телеком да има поне две тарифи с посекундно отчитане на разговорите след първите 30 секунди. Освен това се слага лимит от 50 лева за достъпа до мобилен интернет, след чието изчерпване връзката трябва да прекъсне. Идеята е да се предпазят потребителите от прекомерен трафик и високи сметки.
"Мтел" предлага общо 5 тарифи с посекундно отчитане - 3 за абонатите на договор и 2 за предплатените, казаха от оператора. Плановете за клиентите на договор са наречени "Класик" и са в три варианта: XS, S и M в зависимост от включените минути и брой SМS-и. Цените и другите условия ще бъдат публикувани днес на сайта на "Мтел".
Прочети още от в. "Труд"

"Кабинетът отлага реформите въпреки препоръките на ЕК" е водещo заглавиe на в. "Сега"
И тази година България ще бъде обект на остри критики от ЕК заради забавянето на реформи в ключови сектори. Въпреки препоръките на Брюксел правителството не само не бърза с преструктурирането на неработещите сфери, но и в част от тях върши точно обратното на съветите на комисията. Това личи от актуализираната национална програма за реформи за 2014 г. Документът, който се изготвя ежегодно и подлежи на оценка в Европейската комисия, бе публикуван за обществено обсъждане на сайта на финансовото министерство.

Националната програма за реформи за тази година отчита напредъка по 7 препоръки, отправени от Европейската комисия през 2013 г. Сред тях са подобряването на събираемостта на данъците и изсветляване на икономиката, реформите в пенсионната система, здравеопазването и образованието, качеството на бизнес средата, съдебната реформа и заздравяването на националните регулаторни органи. Вече стана традиция напредъкът по тях да се определя като скромен. На фона на поетите от кабинета ангажименти в препоръките на Европейската комисия тази година могат да се очакват и по-тежки квалификации.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Хлебари: Бойкот на веригите", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Хлебари обявяват бойкот на големите вериги. Те отказват да дават стоката си заради непосилните условия. "От хипермаркетите ни искат до 40% отстъпки, а ние работим за 5-10% печалба", обясни Димитър Людиев от Управителния съвет на Съюза на хлебопроизводителите. В Бургас фурните вече дават стоката си само на кварталните бакалии или продават в собствени магазини. Техни колеги в Кърджали се оплакаха, че оборотът им е паднал до 70 на сто заради дъмпинга на веригите. Междувременно депутатите също подхващат хипермаркетите. В парламента на първо четене утре влизат промените в закона за защита на конкуренцията. Според тях се въвежда понятието "значителна пазарна сила", което няма да позволява на търговските вериги да диктуват условията и цените на доставчиците.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Домати, банани и колбаси поскъпват преди Великден", пише в. „24 часа"
Леко поскъпване на основните храни у нас се отчита в седмицата преди Великден.
С по-високи цени на едро са доматите, бананите и колбасите, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси. Поевтиняване от 12,2 на сто обаче има на оранжерийните краставици, което е продължение на спада им отпреди седмица заради големи количества внос от Гърция.
При доматите е отчетено поскъпване на едро от 8,2% на българската продукция. Тя се продава по тържищата за средно 2,63 лв./кг. Вносните домати пък са с 3,7 процента по-високи цени, или 2,26 лв./кг на едро.
Бананите също леко поскъпват с около 3 на сто. Цената им по борсите е средно 2,37 лв./кг, а по пазарите стигат и до 3 лв.
Прочети още от в. „24 часа"

"Всяко второ българче скарано със спорта" четем на първа страница във в. "Монитор"
Българчетата са пълни или с наднормено тегло от обездвижване и нерационално хранене. Това пка第ва Национално проучване на храненето и хранителния статус на учениците в България, направено от водещи специалисти по диететика.
Повечето деца не спортуват извън задължителните часове по физическо в училище и рядко играят футбол или на площадката в кварталната градинка.
Само 20-36% от момичетата и 37-47 на сто от момчетата се движат по-интензивно или се занимават с някакъв спорт по един час всеки ден.
Средно 40% от децата обаче ежедневно стоят повече от 5 часа пред лаптопа или телевизора, като в тази сметка не влизат часовете по компютърна грамотност в училище.
Проучването сочи още, че едва 20,2% от подрастващите и непълнолетните на възраст между 7 и 18 г. консумират редовно - до 5 пъти седмично пълнозърнести храни и закуски. Същевременно едва около 50 на сто от тях ядат редовно плодове и зеленчуци
мляко и млечни продукти. Те обаче наблягат на сухите храни, пиците, чипса и сандвичите, преглъщани с обилно количество безалкохолни напитки вместо с чай или мляко. Това провокира наднормено тегло и затлъстяване, които впоследствие провокират редица заболявания, обясни доц. Веселка Дулева - национален консултант по хранене и диететика.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Износ на минус", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
По-малък, но все пак спад. Износът през февруари се свива за втори пореден месец, като така за първите два месеца на тази година е намалял с почти 6% на годишна база. Само за януари спадът беше с над 10%. Основният "виновник" за отрицателните данни, както и през първия месец на годината, отново е износът към страни извън Европейския съюз, накъдето са изтъргувани с 5% по-малко стоки в сравнение с февруари 2013 г. Експортно ориентираните компании обаче са успели да наваксат частично, като са изнасяли с 2.4% повече към страни от общността.

Повторното потъване на износа след резкия януарски спад може да е лош сигнал за българската икономика през тази година. Наистина очакванията на правителството, а и на Европейската комисия са той да се оттегли от ролята си на двигател на икономиката и да отстъпи място на вътрешното потребление. То обаче също, изглежда, не расте ускорено, дори напротив. През февруари вносът също е намалял с над 6% на годишна база, което може да е сигнал за по-слабо потребление на домакинствата.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Българското звено на Luxoft вече работи по първите си проекти", пише в. "Капитал Daily"
От началото на новата година две софтуерни компании, започнали дейността си в Източна Европа обявиха, че ще откриват свои развойни звена в България. Това са международната Luxoft (започнала дейността си в Русия) и украинската SoftServe. Първата вече отвори свой офис в София, а втората ще завърши центъра си към края на второто тримесечие на годината. Навлизането им на българския пазар повдигна опасения сред софтуерната индустрия в страната, че новодошлите ще се опитат да привлекат специалисти от други компании, което предвид сигналите за дефицит на кадри в сектора не се приема много равнодушно.

"Недостигът на кадри е наистина проблем за цялата индустрия, но по-добрият печели. Нямаме намерение да влизаме в конфликт с някого", коментира пред "Капитал Daily" Илияна Геошева, маркетинг директор на Luxoft в България.

Luxoft разполага със собствени звена в 20 държави от САЩ, през Европа до Виетнам. Компанията очаква приходи от 396 млн. долара през финансовата 2014 г. (която приключи в края на март). Софийският развоен център ще работи както с останалите офиси, така и по самостоятелни проекти.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Кабинетът трябва да пише план Б за бюджета", пише в. "Сега"
През първите два месеца на 2014 г. данъчните приходи в консолидирания държавен бюджет възлизат на 3.25 милиарда лева. Звучи внушително, но само на пръв поглед. Реално увеличението спрямо същия период на 2013 година е 3.4 милиона лева, тоест само 0.1%.

В гласувания от парламента държавен бюджет за 2014 г. се залага увеличение на данъчните приходи от приблизително 2 милиарда лева (от 22.37 на 24.33 милиарда лева за цялата година). От два милиарда планирано увеличение на приходите са събрани само малко над 3 милиона - а вече е минала една шеста от годината. Ако това темпо се запази, няма начин постъпленията да се съберат, както са заложени.
Всъщност ситуацията е дори по-сложна, защото в проекта на бюджета за 2014 г. беше заложено увеличение на данъчните приходи от 1.5 млрд. лв. Сам по себе си този лъвски скок е достатъчно труден и нереалистичен.
Прочети още от в. "Сега"

"Стойнев: Дело пречи на държавата да купи "Химко"" пише в. „Труд"
Държавата е възпрепятствана да участва във втория търг за врачанския торов завод "Химко" заради делото в Апелативния съд за оценката на активите на предприятието. Това заяви министърът на икономиката Драгомир Стойнев пред БНТ. Според него дружеството може да бъде спасено, защото "анализите показват, че за продукцията му има търсене".
Стойнев добави, че парите, които държавата планира да инвестира за възраждането на "Химко", ще се върнат в нея под формата на данъци и осигуровки към НАП и плащания към държавните компании НЕК и "Булгаргаз".
В началото на миналата седмица синдикът на "Химко" Росица Томова каза, че докато няма съдебно решение по жалбата на акционерите на "Ново Химко", вторият търг не може да бъде обявен. Дни по-рано Стойнев гарантира, че новосъздадената инвестиционна компания, която е дъщерна на Българския енергиен холдинг, ще участва във второто наддаване за покупката на химическото предприятие. Той обясни, че държавата не е участвала при първото наддаване, тъй като предложената цена е била много висока.
Прочети още от в. „Труд"

"Една десета от нивите в България пустеят", четем във в. "Монитор"
Пустеещите земеделски земи в страната са около 4,5 млн. дка, което представлява към една десета от обработваемите площи. Това смята Борислав Петков от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
„Най-често това са изоставени стари овощни градини, които изискват повече инвестиции, за да бъдат вкарани в сеитбооборота", смята той. „Във всяко землище в страната има пустеещи земи, но основно такива площи могат да се видят в пограничните райони с Турция и Гърция, а също и в Северозападна България. Проблем е и че не могат да се открият собствениците на тези имоти смята той.
Според него около 30 лв. на дка субсидия от еврофондовете не стига за прочистването на изоставените овощни масиви. „За да се направи това трябват от 150 до 300 лв. на декар", уточнява Петков.
По думите му това е и причината все повече изоставени овощни градини и друга земеделска земя да се покриват с храсти и така да се дава основание да бъдат причислявани към държавния горски фонд.
„Два са способите, чрез които може да се реши проблемът с пустеещите земеделски земи", смята Петков. „Единият е с данъчни рестрикции, а другият - с финансови стимули за собствениците. Не бива да забравяме, че те са хора, които изобщо не се интересуват от земята.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Левон Хампарцумян: Фиксирането на лихви със закон не е ефективно", пише в. „24 часа"
- Г-н Хампарцумян, изненадахте ли се от решението на парламента таксата за предсрочно погасяване да отпадне и за старите ипотечни кредити?
- Не виждам рационална причина да се правят свръхспешни промени в пленарната зала, използвайки тактика на градската партизанска война. По директивата за потребителските кредити на ЕС се работеше 4 г., а по тази за ипотечния кредит - 8 г. През това време се дискутираха варианти, взимаха се мнения на потребителски организации, на индустрията и регулаторите, защото материята е сложна.
Свръхоптимистично е да смятаме, че колективният интелект на българския парламент може да свърши същата работа за едно заседание от 1-2 ч. Отношенията между законодателите и банките не са отношения на война, банките спазват въведените от законодателите регулации.
Банките работят с парите на своите вложители и сме отговорни за тях.
Ние смеnфинансов посредник между вложители и кредитополучатели И балансирането на това е сложна професионална работа, която трудно се поддава на 5-минутна регулация, а е по-скоро обект на международни, местни закони, независим регулатор в лицето на БНБ и др. Банкирането е силно регулиран бизнес.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"4 начина да внесем данъците в хазната", пише в. "Стандарт"
Всички, които през 2013 г. са имали доходи извън работната си заплата, трябва да подадат годишна данъчна декларация, да изчислят дължимия налог и да го внесат в хазната до 30 април. Банковите сметки за внасяне на данъците в бюджета са качени на сайта на Националната агенция за приходи www.nap.bg. Има ги и в офисите на НАП.
1. Най-бързият начин за плащане на данъка върху доходите е през интернет. Като тук са възможни няколко подварианта. Най-лесният е, като се използва лично електронно банкиране. По този начин плащането може да се направи от дома или офиса и струва стотинки - според тарифата на съответната банка. Ако обаче нямате електронно банкиране, това не бива да ви отказва от плащане по интернет. Можете да използвате електронното банкиране на съпруг, колега или приятел. Просто му давате на ръка, колкото дължите на хазната (например 100 лв.), и го молите да преведе същата сума с неговото електронно банкиране. В платежното нареждане се пише името не само на наредителя, но и на данъчно задълженото лице и по този начин парите отиват за погасяване на дължимия данък. Ако не искате роднините или колегите да научат какви данъци плащате, за да внесете парите по интернет може да се ползва сайта на НАП. При този вариант за внасянето на парите трябва само да имате дебитна банкова карта и да я регистрирате в системата за електронни плащания на ePay.bg. Разбира се, банковата карта трябва да позволява с нея да се плаща през интернет. След това е необходима още една регистрация Ч в сайта на НАП.
Прочети още от в. "Стандарт"