"Гурбетчиите ни няма да се върнат", пише в. "Стандарт"
Резултатът от референдума в Гърция показва, че гръцкият народ като цяло се поддаде на популизма и не осъзнава последиците от липсата на споразумение с международните финансови институции - ЕЦБ и ЕК. Реално в момента план "Б" за Гърция, който да не включва споразумение, няма. Едно или друго споразумение трябва да бъде подписано. Гърция е в ликвиден и фискален колапс, тъй като няма пари за заплати и пенсии. Затова тя има нужда от финансиране, за да продължи да съществува. Така че реално резултатът от референдума няма никакво значение.
Споразумение ще има, а вече под каква форма и с какви клаузи, как то ще бъде продадено на гръцкия народ, предстои да видим. Факт е, че Гърция е основна дестинация за български емигранти и то за няколко типа с много конкретен профил. Те са с основно или средно образование, и най-вече жени, които гледат възрастни хора и деца. Мъжете са предимно работници в селското стопанство и строителството. Дори през последните 5 г., през които Гърци постоянно беше в рецесия, българската имиграция към нея не секна.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Оставаме без лекари, пенсионери въртят скалпела" четем на първа страница във в. "Монитор"
Тотален дефицит на лекари има вече във всички специалности, съобщиха от Българския лекарски съюз за „Монитор" вчера. Цели области са останали без медици от възлови направления.
Докато в университетските и областните болници все още се намират специалисти, в общинските вече дори хирурзите са кът. Затова на много места там скалпела въртят пенсионирани лекари, установи репортерска проверка.
В цяла Североизточна България липсват ревматолози. От Русенска до Добричка област няма нито един такъв специалист. Общо 109 са тези доктори за цяла България, половината от тях са в предпенсионна възраст.
При 252 родилни отделения и болници в страната неонатолози има само в пет града. Това са София, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна, където са университетските болници. Общият им брой е 42.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Заложените сметки за ток - най-тежкият ангажимент към американските "Марици"", пише в. „24 часа"
В договора им пише, че дори НЕК да бъде приватизирана, частникът ще е длъжен да изкупува еленергията
Законопроект за прекратяване на договорите с американските централи "Ей И Ес 3С Марица-изток 1" и "Контур Глобал Марица-изток 3" ще внесе парламентарната група на Патриотичния фронт.
Лидерът на партията Валери Симеонов заявява, че този филм (с прекратяване на дългосрочни договори - б. р.) вече е прожектиран в Унгария и Полша. "Едната от тези централи - "Ей И Ес", била изхвърлена. Тези неща не ги измисляме ние в някакъв дилетантски кръжок, а проектът се изготвя съобразно европейските нормативи и изисквания", каква Симеонов.
Прочети още от в. „24 часа"

"Избират шеф на БНБ зад гърба на конституцията" е заглавиe от в. "Труд"
Властимащите бързат с избора на управител на Българската народна банка ( БНБ) преди Конституционният съд ( КС) да е казал дали правилата за него не нарушават основния закон. Това стана ясно вчера, след като КС образува дело срещу процедурата за избиране на нов гуверньор на Българската народна банка (БНБ).
Делото е по искане на 74 депутати от опозицията. Подписката беше започната от Емил Димитров-Ревизоро от Патриотичния фронт, но в нея парафи сложиха и от левицата, начело с лидера на БСП Михаил Миков, и от БДЦ. Избраниците твърдят, че правилата за номинация на нов гуверньор на централната банка, приети от Народното събрание, противоречат на конституцията.
Прочети още от в. "Труд"

"Въоръжената армия се връща на границата" е водещo заглавиe на в. "Сега"
При извънредни ситуации на границата служителите на "Гранична полиция" ще могат да бъдат подпомагани от въоръжени военни. Това ще гласи новият закон за управление при кризи, който МВР пише след месеци умуване как армията да бъде включена в справянето с бежанския проблем. Според Закона за отбраната сега сухопътната граница се пази от вътрешното ведомство в мирно време, а военновъздушните сили пазят небето. Изпращането на войска на границата е възможно само при учение или за логистична помощ на МВР.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Със звучно "Не" напред", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
С вчерашния референдум, на който гърците казаха гръмко "не" на условията по споразумението с международните кредитори, драмата на страната им съвсем не свършва. Напротив, макар така да направиха още една крачка към изхода от еврозоната, одисеята сега започва. И тя води Гърция и европейския валутен съюз в неизследвана територия.
Надеждите в Атина бяха, че след вота премиерът Алексис Ципрас ще отиде със силен мандат при кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ, за да настоява за по-малко икономии, и ще получи бързо по-добро споразумение. Те обаче бързо избледняват. Дори след оставката на изпилилия нервите на всички в Брюксел финансов министър Янис Варуфакис, изтълкувана като помирителен жест, изобщо не е ясно кога ще започне диалог с Атина и в каква посока ще бъде той.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Компромис или дълъг кошмар", пише в. "Стандарт"
Резултатът от референдума в Гърция е впечатляващ и същевременно изненадващ. Първо, защото толкова малко хора отидоха да гласуват. Това означава, че почти 40% от гърците не са наясно какво и как трябва да кажат. Втората изненада е, че толкова много гърци гласуваха с "да", тъй като прогнозите на повечето анализатори и социолози сочеха, че ще преобладава вотът с "не". Оттук нататък следва едно и то еднопосочно нещо - продължаване на разговорите с Евросъюза и Европeйската централна банка с много по-малко влияние на МВФ за постигане на допълнително компромисно споразумение, което веднъж завинаги да реши гръцкия проблем.
И то в обозрима перспектива от 10-15 г., а не 100-150 г.
Още повече че самият ЕС е силно заинтересован да се решат всички тези тлеещи огнища на финансово напрежение, като тук влизат също Испания, Португалия, Франция, Италия и Великобритания. Песимистичен, но допустим вариант е Гърция да напусне еврозоната. Това ще предизвика съществени сътресения в южната ни съседка - производствени, финансови, по линия на разплащанията. Но също така и сътресения в ЕС и в пряко свързаните с Гърция по линия на експорта и импорта страни като България.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Съдебните предизвикателства пред Uber по света", пише в. "Капитал Daily"
Комисията за защита на конкуренцията наложи 4 глоби за общо 200 хил. лв. на двете компании, които предлагат в България услугата за превози Uber. Санкционирани са Uber BV - Холандия, и Rasier Operations - Холандия. По думите на говорителя на комисията Марио Гаврилов предлаганата от компаниите услуга е идентична с таксиметровите превози, но доставчиците заобикалят данъчното законодателство, не плащат лицензи, не дават отчет за приходите си и така създават неконкурентна среда на пазара.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Атина върви към Луканов фалит плюс Виденова зима", пише в. "Сега"

СИРИЗА спечели! Гърция спечели! Демокрацията победи! Това са най-шумните и разпространени тълкувания на резултатите от референдума в южната ни съседка. По този повод веднага се сещам за фразата "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне". Мечтата на гърците се сбъдна - изправиха се и казаха "не" на кредиторите. "Не" на неизбежните реформи, "не" на бюджетната дисциплина, "не" на споразумението с тройката.

Мечтаният свят обаче, който мнозинството гърци (както се видя от референдума) си представяха, е утопия, а реалността е съвсем друга.
Прочети още от в. "Сега"

"Изпълнението на бюджета не носи добри новини" пише в. „Труд"

Приходите ще дадат повод на администрацията да настоява за повече разходи
За трети последователен месец консолидираният бюджет отчита растящо положително салдо, но за пореден път това се дължи в малка степен на по-високи приходи от данъци и в голяма степен на по-високите постъпления по европейските програми. Месечното изпълнение на бюджета показва, че през май са постъпили около 166 млн. лв. повече приходи в сравнение с май 2014 г., от които около 39 млн. лв. са данъчни приходи и около 98 млн. лв. са постъпления по европейски програми.
Консолидираните приходи с натрупване за първите пет месеца на годината са с над 2 млрд. лв. над нивата им за същия период на предходната година, като от тях 41,5% се дължат на по-високи данъчни приходи, и 49% - на по-високи постъпления от европейски програми. С други думи, ако се абстрахираме от европейските програми, по които разходите са почти непроменени в сравнение с предходната година, а трансферите към българския бюджет са с малко над 1 млрд. лв. повече, големият излишък ще спадне почти наполовина.
Прочети още от в. „Труд"

"Половината сделки с жилища до €50 000", четем във в. "Монитор"
Над половината от сделките с жилища в големите градове са до 50 000 евро, научи „Монитор".
Според Тихомир Цаков от „Аристо" около 50 на сто от пазара се пада на двустайните или по-малките и най-евтини апартаменти. „От известно време обаче се засилва търсенето на по-големи жилища с 2 или 3 спални", смята той. По думите му хората с финансови възможности над средните търсят трайни решения. Вместо първо да се купи неголям имот, се инвестира направо в по-просторен, който да реши проблемите на домакинството.
Добромир Ганев от „Форос" смята, че средните цени на сделките със жилища са се вдигнали през последната година до около 65 000 евро. „Нарастват покупките на по-просторни и скъпи имоти. Една от причините е и фалитът на КТБ. Най-много са сделките с апартаменти с по 2 спални", казва брокерът.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„4 въпроса, на които референдумът не отговаря", пише в. „24 часа"
Pеферендумът в Гърция от 5 юли всъщност е без никакво значение - и "не", и "да" не променя нищо. Банките са затворени, Атина дължи 340 млрд. евро, икономиката ѝ е спаднала с 25% и продължава отново надолу. Дори и да не дава една лепта към кредиторите, Гърция има нужда от нови заеми, за да балансира бюджета си. Наистина Армагедон. Първият, най-спешен въпрос, който виси, а отговор няма, е:
1. Как се връща доверието на банките? Всъщност гръцките банки не са виновни, разрушено е доверието към гръцките институции, които допуснаха и не се справят със ситуацията.
Прочети още от статията на в. „24 часа"