Съгласно Конституцията на Република България тя е социална, правова и демократична държава, но логичен е въпросът:  дали тя се спазва по отношение на квалификацията „социална"?!

Едва ли - поне по отношение на стотиците хиляди безработни пълнолетни български граждани, на които не осигурено правото на труд и близо милион наши сънародници, които в последните 20 години вместо да се трудят за просперитета на българската икономика, работят и живеят в чужбина.

България през последната година излезе на второ място след изпадналата във финансов колапс Гърция в ЕС по ръст на безработицата, а нови 170 хиляди наши сънародници „останаха на улицата". Същевременно парите за подпомагане на безработните бяха орязани с около 70 % в бюджета за 2011 г. в сравнение с бюджета за 2008 година.

Правителството ни разчита главно на средставата от Оперативна програма „Човешки ресурси", но в нея парите също са малко, а процедурите за какндидатстване са доста тромави и затрудняват кандидатстването за тях представители  на бизнеса у нас. През пролетта на 2011 г. бе сменен без достатъчно ясни мотиви ресорния зам.-министър на еврофондовете в Министерството на труда и социалната политика и шеф на управляващия орган на тази програма, но съществен напредък в ускоряване на процедурите по нея и на темповете в оползотворяване на евросредствата - поне засега няма.

В проекта за Бюджет 2012 също въпросът за активни мерки на пазара на труда не е решен по адекватен начин. Ето защо крайно наложително е в оставащите дни до неговото депозиране в Народнто събрание  или между първо и второ четене, министърът на финансите да преработи проектобюджета в частта му за активни мерки на пазара на труда, както отчете препоръките на синдикатите и работодателите.

Резонни са в условията на тежка икономическа криза са исканията на работодателите за гъвкаво работно време при липса на достатъчно поръчки, за което следва да се промени законодателството у нас, но неясно защо - това не е сторено досега. По този начин ще бъдат спазени десетки хиляди работни места.

Учудващи са и изявленията на българския министър-председател и неговият вътрешен министър, че в близко бъдеще се очаква масово завръщане на българските емигранти. Засега обаче подобни процеси не се наблюдават. При представяне на правителствените стратегии за националната сигурност и за миграцията, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви на изпитващите носталгия българи в чужбина, че „ще се даде възможност да се върнат и работят" в страната, като това щяло да стане  „не само с административни актове, но и с политики".

Само, че макар и малкото изследвания на общественото мнение сред емигрантите, показват съвсем друго. През август, когато хиляди емигранти и гурбетчии са в отпуск и обикновено се завръщат за кратко по родните си места, Институтът за икономически изследвания на БАН в свое проучване, прави изводи, които драстично се различават от твърденията на вицепремиера.

Въпреки безработицата и сложното икономическо положение в Испания, където живеят най-много българи, едва 5 на сто от тях възнамеряват да се върнат постоянно в родината си, а близо 80 на сто от анкетираните почти 600 човека категорично отхвърлят подобна възможност. Във Великобритания, където освен няколко десетки преуспели българи, членуващи в Лондонския безнесклуб, които са се реализирали като банкери и чернорабтници за не повече от 1000 паунда на месец, повечето участници в допитването тврдят: „Дори без работа е по-добре да се живее в чужбина, отколкото в България".

От друга страна българи, живеещи в размирните в изминалите дни квартали на Лондон, споделиха неотдавна пред български медии, че каквото и да се случи при тях, не възнамеряват да се връщат в родината си, която, по думите им, отдавна нямало какво да им предложи. По подобен начин разсъждават още няколкостотин хиляди българи, които предпочетоха да останат в Гърция, която на практика е фалирала и почти всяка седмица има демонстрации със счупени витрини и коли и стачки (в нея живеят над 200 филяди българи) или в Сирия, където има вълнения и екцесии, и в други размирни места по света. Те не прояват желание засега да се завърнат в своята бедна родина, където ги очаква мизерия и убедено считат, че положението им у нас ще е по-тежко от емигрантския живот.

Необходимо е да се има предвид, че т.нар. емитрантски пари заемат значителен дял във вътрешното ни потребление и с тях се строят жилища, купуват се леки коли и т.нар. бяла и черна техника и най-вече се помага за оссигуряване на прехраната и лечението на техни бедни или възрастни родители и сродници.

На практика парите от българските гурбетчии формират най-големия паричен поток, който формира поне една трета от вътрешното ни потребление и представляват „отрасъл № 1" на българската икономика. Особено понастоящем, когато вътрешното ни потребление е намаляло през изтеклата 2010 г. с над 5 %, а на някои стоки с над 20 % емигрантските пари по всичко изглежда, че и през следващата 2012 г. ще запазят челно място по обем на закупени стоки и услуги с тях на вътрешния ни пазар.

По данни, цитирани от Радио „Дойче веле" за година паричните преводи на близо 2 милиона наши сънародници - икономически емигранти,  към роднини и близки у нас, възлизат над 2.5 милиарда евро, които  съставляват около 10 на сто от българския БВП?!

В България, която засега е най-бедната държава в ЕС според някои изследователи - финансисти, е формиран вече нов „гурбетчийски" отрасъл на националната ни икономика. Той достига внушителната сума от 5 милиарда лева (огромната сума представлява неофициално внесената валута у нас, която се носи на ръка от друти българи, дошли да видят близките си и тя не се отчита от статистиката на БНБ).

С антисоциалната си политика правителството на ГЕРБ, което и на власт повече от две години, замрази пенсиите, както и заплатите в публичния сектор и на практика то стимулира бягството им от тежките условия на живот в родината ни. Но на българските управници не им липсват  демагогски похвати към евигрантите и ги приканват за връщане у нас.

В заключение е необходимо да се направи още една препоръка към българското правителство по отношение на тези няколкостотин хиляди български граждани, които живеят и работят в чужбина, но с тяхна помощ се прехранват още поне три пъти по техния брой - роднини у нас. За българите - гурбетчии следва да се осигурят нормални условия за упражняване на право на глас по време на провеждане на президентски и парламентарни избори. По този начин те ще се чувстват съпричастни към проблемите на политическия живот у нас, тъй като техния глас ще се зачита и в известна степен, че не са забравени от Министерството на външните работи на родината им.

За съжаление на току що проведения първи тур от  президентските избори около три пъти се намали броят на секциите в редица страни със значителни емигрантски общности от българи, като най-фрапиращи бяха примерите в Германия, където бяха разкрити - едва три секции и в Испания. Очевидно е по-важно да не се разваля спокойствието на дипломатите от българските мисии зад граница, отколкото да се осигури правото на глас на българите - гурбетчии !