Храната - стратегически световен актив

Намирането на храна за хуманитарна помощ става все по-трудна задача, тъй като засиленото търсене на пшеница, царевица и ориз в последните години, вдигна цената стремително нагоре. Това накара всички държави, без значение бедни или богати, да се конкурират все повече на световните пазари.

Проблема с храната не е нов за страни преживели политическа нестабилност, суша или война. За първи път от 1970 г. обаче, този проблем започва сериозно да притеснява и по-развитите страни в света. „Всичко това ни кара да се замислим над въпроса, че с нарастващото население на Земята и промяната в климата, ще ставаме свидетели на все повече сблъсъциза храна и плодородна земя", коментира експерт по сигурността към ООН.

С изключително високата цена на селскостопанската продукция, идват и първите повишение на преработените хранителни продукти. Миналия месец, френската компания Danone, обяви че ще повиши цените на всичките си изделия средно с 10%. Това е тенденция, която неминуемо ще доведе до поставянето на един тежък за някой държави въпрос, а именно дали ще могат да си позволят да изхранват населението си в близко бъдеще?

Цените на пшеницата и млякото се изстреляха до рекордни върхове, докато тези на царевицата и соята засега поскъпват по-умерено, въпреки че отдавна надминаха стойностите си от 90-те години на миналия век. Оризът и кафето са се покачили до 10-годишен връх, а цената на месото в някой страни удари рекорден ръст от 50% през последната година.

„Забелязват се първи сигнали за нарастващо напрежение в световен мащаб", коментира експерт от ООН.

Една част от продуктите с повишена цена са в следствие на временни проблеми, като например сушата в Австралия или различни болести по животните. За съжаление има и по-фундаментални причини, като непрекъснато нарастващото търсене на храни от Азия, тъй като все по-замогващите се Китай и Индия се нуждаят от повече и по-богата храна за населението си. Не на последно място е и индустрията за биогорива, която се очаква да изземе около 30% от щатското производство на царевица през 2010 г.

Според ООН, заради гореизброените причини, цената на хранителните продукти ще се покачи с 20 до 50% през следващото десетилетия, без да броим инфлацията. Това ще засегна най-вече по-бедните страни с развиваща се икономика, които имат слабо развито земеделие и внасят голяма част от нужната им храна. Потърпевши в началото ще са почти всички африкански държави, голяма част от азиатските, особено Бангладеш и Китай, както и някой части от Близкия Изток.

В допълнителна тежест за по-бедните държави е обратната корелация между доходите и процента от тях, който се отделя за храна. Така например, храната представлява повече от 60%от потребителската кошница в страните от Централна Африка, в Китай тя е 30%, а в САЩ и Великобритания е по-малко от 10%, данните са на МВФ.

За страните, които изнасят зърно и други суровини каквито са САЩ, Канада или Австралия, а също така и Аржентина и Намибия, по-високата цена на храните стимулира икономиките им и в частност селското стопанство. Там обаче, потребителите също страдат. В Италия например, страна която внася почти 50% от пшеницата нужна за изхранване на населението си, в началото на годината имаше всеобщи протести срещу драстично завишените цени на „пастата" (спагети, макарони, талиатели и др.).

От друга страна, държавите които традиционно са износители на хранителни продукти и суровини, започнаха да ограничават търговията с чуждите си партньори, за да запазят вътрешния си пазар добре снабден и да неутрализират ефекта на инфлацията.

В Русия, която ще проведе парламентарните си избори през декември, вече са въведени по-тесни износни квоти за зърното, като са завишени и митата. Търговците в страната пък бяха задължени от Кремъл да не променят цената на продукцията си поне до края на годината, за да се избегнат политически стълкновения преди изборите. В съседна Украйна също се обмислят износни квоти за царевицата, ечемика и пшеницата.

В същото време, страните внасящи голям процент от храната си, започнаха да търсят начини за стимулиране на родното си земеделско производство, което да смекчи ценовия шок. Други като Пакистан например, планират да внасят много повече пшеница от нормално, за да е сигурно, че ще има достатъчно да се изхранва населението. Индия прави същото, като усилено пълни житните си резерви.

Анализаторите коментират, че фермерите ще се насочат повече към производство на зърнени култури, за сметка на техническите като памук, коноп и др. Това означава, че дори цената на пшеницата да падне на международните пазари следващата година, то тази на техническите култури ще отскочи рязко. 

В близко бъдеще, търсенето на селскостопанска продукция се очаква да продължи да расте стабилно, а в същото време редица държави, които до сега са успявали да задоволят нуждата на вътрешния си пазар само от родно производство, ще започнат да внасят все повече храни и суровини. Според анализатори, Индия ще внася повече фураж за изхранване на селскостопанските си животни през следващите години, докато Китай ще се насочи към вноса за изхранване на населението. 

Въпреки че в началото най-вече бедните страни ще бъдат потърпевши, развитите страни в никакъв случай не трябва да се чувстват спокойни за бъдещето си. Във Великобритания, държавната служба по околната среда и храните предупреждава, че „сигурността на храните" ще се превърне в топ-приоритет за правителството през следващите години. Политиците започват да разглеждат храната като „стратегически актив", който може да се превърне във фактор определящ външната политика на страните и отношенията им между тях.