=Крещящата нужда на Индия от по-добър транспорт и енергийна инфраструктура отваря вратите на чуждестранните инвеститори за финансиране на проекти в страната. Дори ходят слухове,  че индийското правителство ще пренасочи внушителните си резерви от чуждестранна валута (сега те са над $200 млрд.) - в инфраструктурни инвестиции, възможно при съдействието на чужди фондове. Макар че съдбата на това необичайно предложение да остава неясна, тъй като първо Резервната банка на Индия (RBI, централната банка) трябва да се съгласи с плана, изглежда правителството признава инфраструктурния дефицит на Индия, откъсващ я от дългосрочния й потенциал за ръст, и е склонно да привлече чуждестранни инвестиции в този сектор.

Правителството на Индия изчислява, че до 2012 година са необходими инвестиции от $320 млрд. за подобряване на изронените пътища в страната, пристанищата и летищата. Три четвърти от тези пари ще се осигурят от държавата, останалото от частния сектор, сочат изчисленията на правителството. Като желаят да си осигурят предимство, много чуждестранни и национални финансови инвеститори вече започват  да формират фондовете, които в скоро време да финансират компаниите и проектите, работещи върху подобряването на инфраструктурата в Индия.

Британският частен инвестиционен фонд 3i обяви плановете си да събере $5 млрд. за инфраструктурни инвестиции. Първоначално 3i ще вкара във фонда $500 млн., ще го нарече 3i Infrastructure, ще се фокусира към Индия и ще формира стратегическо партньорство с държавната индийска India Infrastructure Finance Company (IIFC). 3i вече са правили инвестиции в индийски инфраструктурни проекти, включително и пристанището Гуджарат Адани.

Банката Citigroup и инвестиционният фонд Blackstone, и двете от САЩ, наскоро се съгласиха да формират фонд с капацитет $5 млрд. съвместно с India Infrastructure Development Finance Company (IDFC) и IIFC. Консорциумът планира да събере три милиарда на международните пазари и два милиарда предлагайки дялове, макар че индийските партньори тепърва трябва да получат разрешение от RBI да превишат правния лимит на чуждестранно търговско заемане, което сега е установено на $500 млн. за година. Когато този въпрос бъде разрешен, фондът ще се фокусира върху инфраструктурни проекти в транспорта, енергията и индустрията.

Взаимният фонд на State Bank of India (SBI), джойнт венчър между SBI и френската Société Générale, който управлява 200 милиарда рупии ($4.9 млрд.), откри набирането на средства във фонд, посветен на инфраструктурата, на 11 май. Фондът се стреми да събере около 18 млрд. рупии за инвестиции в инфраструктурни компании; близо 65% от средствата по фонда ще се съберат чрез подписка, която се прекратява на 8ми юни, и ще бъдат инвестирани в активи. След три години фондът ще бъде преобразуван от затворен в отворен.

Освен това SBI има намерение да формира нова бизнес група за частен и рисков капитал, който ще има на разположение за инвестиции около 42 млрд. рупии и също ще се фокусира в инфраструктурни проекти. Парите ще дойдат отчасти от планираното публично предлагане на SBI, първото от 1996, което може да достигне до 60 млрд. рупии. Така или иначе, публичното предлагане може да се осъществи само ако правителството промени закона, разпореждащ, че най-малко 55% от акциите на SBI трябва да са собственост на държавата.

Според съобщение във вестник Business Line, американският холдинг TransAsia Infrastructure ще формира фонд за Индия до края на 2007. Фондът ще стане инвестиционен източник за редица компании, сред които малайската IJM Corporation, индийската Larsen & Toubro и Pacific Alliance Group. Милиардният фонд ще се фокусира върху градски транспортни проекти в щата Западен Бенгал и също така в Северна Индия. Фондът ще кандидатства и за няколко проекта, запланувани за Калкута, включително и новата градска релсова система, летище и океанско пристанище.

Голям брой от последните инвестиции са се фокусирали върху разширяване и подобряване на индийските пристанища. Този знак е добре дошъл, тъй като неефективността на повечето индийски пристанища води до спад на конкурентната способност на страната за износ и действа като данък за външната търговия. Главната причина е слабата транспортна достъпност до пристанищата - само 38% от населението живее в 100 - километрова дистанция от брега или от проходими водни пътища, докато същия показател в Китай е 45%, а в Япония и ЕС цели 90%. От онези 75 града на Индия, които до 2050 ще имат население над 1 млн. души, голямото мнозинство нямат директен излаз на море.

В опитите си да се пребори с неблагоприятната ситуация, правителството предвижда изграждането на три пристанища като част от голяма промишлена зона около транспортния коридор Делхи - Мумбай. Промишленият коридор Делхи - Мумбай ще минава през пет индийски щата (Утар Прадеш, Харяна, Раджастан, Гуджарат и Махараштра). В добавка към новите пристанища, инфраструктурата в тези зони ще включва пътища, електроцентрали, промишлени зони и специални икономически зони. Индустриалният коридор се очаква да струва $50 млрд., работата по него трябва да започне през януари 2008 и се очаква да трае седем години. Мегапроектът е разработен по подобие на японския индустриален коридор Токио - Осака и отчасти ще се финансира от помощи и кредити от Япония.