Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке, заедно с колегите си централни банкери от ЕЦБ, Британската и Канадската банка официално навлязоха в непозната до сега територия на монетарната политика.

За последните 25 години, американската централна банка си служеше със стари и изпитани средства за контрол на паричния поток в икономиката. Всичко беше написано в дебелите книги и изпитано многократно на практика, така че нямаше какво толкова да се обърка. Когато икономиката започваше да прегрява, монетарната комисия се събираше и определяше по-висока лихвена ставка, когато пък започваше да изостава се предприемаше обратното действие. Всичко беше точно и ясно.

Днес обаче, работата на Федералния резерв навлиза в съвсем ново измерение. Светът вече е различен, финансовите връзки между страните са по-силни от всякога, а монетарната политика има нужда от осъвременяване. През последния четвърт век, капиталовите пазари спряха да използват елементарни финансови активи в търговските си схеми, като вместо това всеки ден измисляха нови и по-сложни инструменти. Централните банки се опасяваха, че в един момент всичко това може да се обърне и световната икономика да пострада. Е, били са прави. Това вече се случва, а ситуацията изисква също толкова иновативни мерки за справяне с кризата.

Първото „оръжие" от новия арсенал на ФЕД бе организирането на редовни аукциони за разпределяне на краткосрочни кредити към търговските банки. Това позволи на институцията да налива пари във финансовата сфера, без да е нужно да промяна твърде агресивно лихвеното си ниво. Това беше страхотна идея, но не може да се справи изцяло с проблема.

Вчера, няколко световни централни банки начело с Федералния резерв решиха да не чакат повече и да предприемат по-решителни стъпки за възстановяване на световната икономика. Така се роди идеята за изкупуване на дългови книжа включително и такива финансирани с ипотеки от търговските банки, срещу първокласни U.S. Treasuries на обща стойност $200 млрд. Това е перфектна стъпка, която прицелва проблема точно в сърцето: изгубилите стойност ипотечни облигации, заради които банките по света непрекъснато отписваха активи.

Проблемът беше, че никой не знаеше колко точно струват тези сложни финансови активи, така че те задръстваха балансите на банковите институции и не позволяваха на парите да се движат свободно в икономиката. Без да навлизаме в технически подробности, новият план на Бернанке изключително прецизно ще елиминира проблема като прибере тези дългови книжа и ги замени с американски ДЦК. Резултатът е очевиден: повече кредитиране, от което се нуждае бизнесът и гражданите, а от там и рестартиране на икономическия ръст.

Всичко звучи много хубаво, особено след като пазарите направиха рекордни покачвания днес, но колко ефективна ще е тази стъпка в по-дългосрочен план все още не се знае. Важното в случая, е че г-н Бернанке и колегите му банкери излязоха от миналото и започнаха да разработват актуални монетарни лостове за справяне със кризите на новото време. Ако ФЕД, ЕЦБ, Британската и Канадската банка успяха съгласувано да работят до сега, със сигурност това ще продължи и занапред. Освен това, Федералният резерв вече разполага с цял нов отдел от надарени икономисти, които денонощно разработват нови стратегии за възстановяване на пазарите и ускоряване на икономическия ръст.

Неприятното в момента, е че световните пазари са станали прекалено хаотични и непредвидими, което ще продължи още известно време. Икономистите са наясно, как промяната в лихвената политика на ФЕД ще се отрази на икономиката. До сега историята показваше, че да подействат напълно пониженията или покачванията на лихвеното ниво са нужни между 12 и 18 месеца.

Новият план на Бернанке обаче, няма история и не можем да предвидим дългосрочните ефекти от него. Дали ще подейства веднага или ефектът му ще остане само на капиталовите пазари? Няма начин да го предскажем на този етап. Обаче има нещо, което всички вече знаем. Икономиката на 21 век се нуждае от решения създадени за 21 век, именно това прави Федералният резерв днес.