„Кабинетът вече предлага промяна на няколко данъка”, „Дянков удари джакпота”, „Десятък за тото милионерите”

„Кабинетът вече предлага промяна на няколко данъка", съобщава от първата си страница „Сега"
Нови идеи за вдигане на данъците се появиха сред антикризисните мерки, които трети ден се обсъждат в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Вчера стана ясно, че ДДС може да се повиши до 24%. Обсъжда се още нормативно признатите разходи за различните видове труд да се намалят драстично, което ще намали доходите на всички свободни професии, адвокати, лекари, занаятчии и т.н. Освен това кабинетът предлага всички печалби от тото, лото и други хазартни игри да се облагат с данък от 10%, а застрахователните дружества да плащат налог върху оборота, а не върху печалбата.

По време на заседанието финансовото министерство представи разчети за различни варианти на увеличение на ДДС от 1 април - с 1 до 4%, съобщи вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров. Ефектът от най-драстичния скок на ДДС - до 24%, ще бъде около 700 млн. лв. до края на годината, ако промяната се осъществи още от следващия месец, показват сметките на Дянков. При 21% ДДС допълнителните приходи ще бъдат около 180 млн. лв. Работодателите са потвърдили позицията си, че при липса на друго решение това е най-малкото зло. Синдикатите пък са категорични, че няма да подпишат споразумение, в което присъства повишение на ДДС.

Експертите от НАП вече изчисляват и колко ще донесе в хазната намаляването на процентите нормативно признати разходи от различни видове доход, които сега са освободени от данък. Това автоматично ще повиши базата, която се облага с данък и ще удари сериозно доходите на голяма част от работещите в България - свободни професии, адвокати, занаятчии, лекари, творци. Ще натовари и наемодателите, и продавачите на имоти. Процентът е различен за отделните групи професии - варира от 25 до 40%. Хората с доходи от наеми или от продажба на апартаменти и къщи пък имат право да намалят налога, като приспадат 10% разходи от сумата преди облагането.
Още от статията на „Сега"

„Дянков удари джакпота", информира от първата си страница „Стандарт"
Финансовият министър Симеон Дянков посегна към джакпота, за да запълни дупките в хазната. Печалбите от игрите на щастието като тотото, държавната лотария, "Еврофутбол" и други да се облагат с 10% данък при изплащането им. Това е най-новата идея, предложена от кабинета за обсъждане със синдикати и работодатели.

В момента спечелените суми от тотото не се облагат. Очакваните евентуални приходи от данък "късмет" са до 50 милиона лева, сочат изчисленията на данъчните. За сметка на новия налог кабинетът даде отбой за повишаване на ДДС от 20 на 22%. Ако трябва да избираме между хазарта и реалната икономика, ясно е накъде ще наклонят везните, обясни икономическият министър Трайчо Трайков. От синдикатите обаче твърдят, че кабинетът е правил разчети и за 24% ДДС.
Още по темата от „Стандарт"

„Десятък за тото милионерите", съобщава от първата си страница „Монитор"
Всеки победител в игри като тотото и "Еврофутбол" да плаща налог при получаването на печалбата, обмислят правителство, работодатели и синдикати. Според предложението на финансовото министерство може да се начислява данък в размер на 10% върху печалбата от игрите при изплащането й. Новата идея в подкрепа на приходите в хазната вероятно ще бъде записана в антикризисния план, който ще продължава да се обсъжда от Националния съвет за тристранно сътрудничество и през следващите дни.  Все още не е ясно колко ще са приходите в бюджета с въвеждането на десятъка, коментират финансистите. През миналата година Българският спортен тотализатор е раздал печалби в размер на 55 млн. лева.

За тези суми не са плащани данъци, тъй като по закон в момента спечелените от държавната лотария пари не се облагат. Мотивът е, че така гражданите са стимулирани да пускат тото фишове, част от постъпленията от които отиват за развитието на спорта.

Представители на правителството, работодателите и синдикатите обсъждаха за четвърти ден антикризисния пакет вчера. Една от най-спорните мерки - увеличението на данъка добавена стойност с 2 процентни пункта, обаче не е била дискутирана.

Решение за скока на ДДС може да има утре или в понеделник, коментираха от работодателските организации. По думите на техни представители може да се стигне и до промяна на данъчното облагане за застрахователните дружества.

Тристранката обаче е разгледала предложението на бизнеса за т.нар. "ваканционен период", който ще обхване периода на издължаване от страна на държавата и предприятията с над 50 на сто държавно участие към фирмите.
Още от статията на „Монитор"

„Държавата измисли как да замрази цените на газа", разкрива „Стандарт"
Държавата измисли начин да осуети поскъпването на природния газ от 1 април, макар че няма да се стигне до пълно замразяване. Това се разбра след заседание на тристранния съвет за социално сътрудничество вчера. Министърът на енергетиката Трайчо Трайков е обещал на социалните партньори да забрани на "Булгаргаз" да се възползва изцяло от разрешеното от ДКЕВР за увеличение на цената на газа. Вместо с 10.23% поскъпване, колкото по думите на Трайков щяла да разреши комисията, "Булгаргаз" ще увеличи цените само с 5-6%, разказаха участници в тристранката.

Първоначално вицепремиерът Симеон Дянков решил ситуацията с още по-драстична мярка - обявил, че е разпоредил в "Булгаргаз" да влезе Агенцията за държавна финансова инспекция и да направи ревизия. Докато тя не излезе с някакви резултати, не е редно "Булгаргаз" да предприема каквито и да било промени в цената на газа, се разбрали Дянков и социалните партньори. Часове по-късно обаче се оказа, че е надделяло мнението на Трайков. Той обещал исканото от "Булгаргаз" сега увеличение с 26% да се компенсира през следващите тримесечия.

Законът не указва в какъв срок държавните инспектори трябва да направят проверката. "Зависи от конкретната задача, която ни е поставил министърът - какво точно иска да се провери и за какъв период от време. След това има две седмици за връчване на извода от проверката и две седмици за обжалване от страна на проверяваното дружество", коментираха от Агенцията за държавна финансова инспекция. До късния следобед вчера така и не се разбра какво точно иска да се провери вицепремиерът Дянков.
Още от статията на „Сега"

„Продаваме закрити посолства за €8 млн.", информира „Монитор"
Български имоти зад граница на стойност 8 000 000 евро трябва да бъдат продадени до края на тази календарна година. Това обяви вчера по време на парламентарния контрол министърът на външните работи Николай Младенов. Той обясни, че на този етап се планира продажбата на поне три имота но не уточни в кои страни са те.

Младенов посочи още, че ще се продават имоти, от които страната ни вече няма нужда, като например закрити посолства и други. Възможно е да бъдат закрити и посолства в определени държави, както и да бъде намален личният състав в някои мисии зад граница.

Той припомни, че Швеция закрива посолствата си в много страни от Европейския съюз, включително и в България, и затова трябва и ние да се замислим. Николай Младенов заяви, че заплатите в подопечното му ведомство са едни от най-ниските и той изпитва неудобство, когато възлага задачи на подчинените си.

Младенов съобщи, че МВнР вече е реализирало 15% съкращения в администрацията, но не изключи възможността редукцията да продължи. По думите на дипломат №1 около 65% от бюджета на МВнР отива за издръжка на българските мисии в света. Става дума за 80 млн. лева, уточни Младенов.
Още от статията на „Монитор"

„Честито, здравеопазването влиза в последния етап от хаоса", анализира „Сега"
Както са я подкарали от ГЕРБ, догодина България ще осъмне с приватизирано здравеопазване. В четвъртък правителството прехвърли поредния актив в полза на частната здравна услуга - кадрите. В същия ден шефът на здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов обяви, че е готов с черешката на мандата си - законопроект, който ще накара хората да се осигуряват задължително в частните здравни фондове, т.е. ще ги захрани с публичен ресурс.

Така вече всички нужни фактори за прехвърляне на здравната система в частни ръце са налице. Даром или срещу малки суми на фона на очертаващата се печалба властта осигури на бизнеса всичко - персонал, лечебна мрежа и финансиране.

Започна Симеон Дянков, като оряза парите на здравната каса с 40% и ги прати във фискалния резерв. НЗОК бе принудена да бави плащанията, а когато все пак преведе парите - те са по-малко от отчетената дейност. Лекарите не харесаха този метод на водене на бюджетна политика и заплашиха с протести, джипитата дори спряха работа за един ден. Дянков и премиерът Борисов тържествено обещаха още пари. След което се оказа, че няма откъде да ги намерят - нито посмяха да вдигнат здравната вноска, нито дори да вземат поне част от средствата от чиновници, армия и полиция. Естествено, за пипане на фискалния резерв и дума не може да става. А когато се оказа, че пари няма да има, съобщиха на обществото, че всъщност 40% от средствата на касата се източвали с кражби по болниците и отчитане на неизвършена дейност. Без данните да са особено обосновани. Премиерът започна да повтаря как лекари получават по 70 000 лв. заплата, а здравната каса - как 1 пациент е бил хоспитализиран 15 пъти миналата година. Посланието е ясно - докторите не заслужават повече пари и затова няма да ги получат.

Срещу това обаче никой не отваря и дума за реформа, която да свие тези течове. Което значи, че когато орежеш приходите на болниците с 40%, вместо да свиеш кражбата с толкова, просто ще фалираш болницата. Тя вече си има огромни дългове, натрупани и заради липса на приходи от касата. Кредиторите - основно търговци на лекарства, могат във всеки един момент да поискат от съда да я обяви в несъстоятелност и да започнат да получават активите й срещу дълга. А част от тях, както знаем, си имат и частни здравни фондове. Сега почти на тепсия ще получат и болници. А там, където тази схема не успее, си има частни болници - вече отворени или в процес на отваряне, при това във време на криза. Например Лом освен общинската скоро ще има и частна болница.

На частната ще й е далеч по-добре, ако общинската фалира - всички пациенти ще са за нея. В Пловдив, казват, се строи поредната кардиоболница. За да е още по-лесно, здравното министерство предложи поправки в Закона за лечебните заведения, които вече са приети на първо четене. Според тях почти всички пречки за откриване на болница отпадат, основното, което се иска, е да имаш пари. Няма акредитация, няма здравна карта, която да казва къде от какви медицински услуги има нужда. Единственото, което дели новата болница от договор със здравната каса и съответно - гарантирани приходи, са критериите за наличие на достатъчно специалисти и апаратура. Които е съвсем лесно да се напазаруват от държавните и общинските болници, особено в момента.
Още от статията на „Сега"

„Вдигат гаранционния капитал на застрахователите", информира „Монитор"
На 7 милиона лева ще бъде увеличен минималният гаранционен капитал на застрахователите, извършващи животозастраховане и общо застраховане - гражданска отговорност, застраховки при кредити, ипотеки и гаранции. Това предвиждат промени в Кодекса за застраховането, които бяха приети на първо четене от парламента. Измененията се налагат заради актуализираните изисквания на европейското законодателство за минималния размер на гаранционния капитал.

При останалите видове застраховки актуализираният размер на минималния гаранционен капитал за застрахователите се предвижда да бъде 4,6 милиона лева. Със законопроекта се предлага минималният размер на капитала за презастрахователите също да стане седем милиона лева, съобщи БТА.  35 застрахователни акционерни дружества извършват дейност на пазара у нас в момента. 12 от тях  би следвало да предприемат действия по увеличаване на гаранционния си капитал след влизането в сила на промените.
Още от статията на „Монитор"

„Таванът на заплатите ще върне рушветите", казва в интервю за „Стандарт" шефа на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" д-р Бойко Коруков
Цинично е по време на криза доктори да взимат по 20 и повече бона заплата. Този въпрос взриви последното заседание на Министерския съвет. Чувал съм, че лекари си докарват по 30-40 бона на месец, сипа сол в раната министърът на културата Вежди Рашидов. Каква заплата взима директорът в държавна болница, ще се стягат ли редиците в клиниките, добра ли е идеята на здравното министерство за единна методика на заплащането на медицинския труд и с какви проблеми се сблъскват лечебниците. За всичко това попитахме шефа на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" д-р Бойко Коруков.
Доц. Коруков, от здравното министерство обявиха, че заплатите на лекарите в болниците варират от 600 лв. до 20 000 лв. Министърът на културата Вежди Рашидов пък заяви на последното заседание на Министерския съвет, че има лекари, които вземат месечно по 30-40 000 лева. Наистина ли има такива месечни заплати?
- Мога да говоря за университетските болници, на които принципал е Министерството на здравеопазването. В тях заплатите на болничните мениджъри се формират от постъпленията от медицинските дейности и не могат да надхвърлят повече от 4 средни работни заплати на лекарите в съответното лечебно заведение, а тези в Борда на директорите - 2 работни заплати.

Колко е средната работна заплата в ИСУЛ?
- Варира между 820 и 840 лв.

Значи вашата заплата не бива да надхвърля 3360 лева?
- Точно така. Според клауза, поставена от министерството, директорите на университетски болници могат да оперират понякога, но нямат право да вземат пари за хирургическа дейност, избор на лекар или за извънреден труд. От 2008 г. при оценката на заплатите на ръководството важат и 6 медицински показатели, които също оказват влияние върху заплащането на ръководителите - използваемост на легловата база, качество на медицинските услуги, смъртност, финансова стабилност и др. Ако резултатите от предшестващата година са лоши, това рефлектира върху заплатите на Съвета на директорите. Не може едно предприятие да има лоши резултати и тези, които го управляват, да не понесат санкции.

Според премиера Бойко Борисов не е редно директорите на болници да получават по-високи заплати от здравния министър.
- Правилно е да има йерархия - премиерът да взема най-висока заплата, след това здравният министър, директорите на болници, началниците на клиники и нататък по редичката. В същото време болниците от 10 г. са търговски дружества и имат право да определят заплатите според постигнатите резултати. Президентът на САЩ взема десетки пъти по-малко, отколкото изпълнителният директор на някоя голяма корпорация. Смятам обаче, че в период на криза морално задължение на болничните шефове е да коригират и оптимизират разходите, в това число и възнагражденията. При нас се пенсионираха няколко души, но не назначаваме нови на тяхно място. Ръководството на ИСУЛ взе решение временно да се преустанови заплащането на извънреден труд. Би било добре обаче лекарите да имат възможност да работят на половин щат към друга клиника на болницата, вместо да тичат в частна клиника, за да изкарват допълнително пари.

Според лекарския съюз уравниловката на заплатите в държавните лечебници и поставянето на таван ще демотивира лекарите и те ще хукнат към частните лечебни заведения.
- И към чужбина. Би трябвало заплащането на медицинския труд да бъде обвързано с количеството и качеството на извършените медицински услуги. Не е редно лекари, които оперират по-малко, да вземат наравно със свои колеги, които, образно казано, не излизат от операционната.

От БЛС твърдят, че намаляването на заплащането ще доведе и до плащания под масата.
- Има такава опасност. Тези плащания обаче стават на 4 очи и трудно се регистрират. Трябва да има ясни правила, които да се спазват и от лекарите, и от пациентите. Всичко, за което се налага да плащат пациентите, трябва да минава през болничната каса. Фантастичните заплати, които се обсъждат в публичното пространство, не са реални. Публична тайна е, че само лекарите от една-две специалности в инвазивната кардиология вземат повече пари. Това се дължи на клиничните пътеки, които са най-добре финансирани от здравната каса.
Още от интервюто на „Стандарт"