Хедж-фондовете в момента генерират едни от най-големите печалби в цялата си история. Като най-видно доказателство можем да посочим заплащанията на топ-мениджърите на тези институции. Ето например Джим Саймънс, който е основател на фонда Renaissance Technologies е прибрал като заплащане, бонуси и компенсации космическите $1.7 млрд. за отчетната 2006 г. Кен Грифин от Citadel пък е забогатя с $1.4 млрд., а веднага след него е Ед Лампърт от ESL Investments с $1.3 млрд.

Но как го правят? Няма еднозначен отговор на този на пръв поглед елементарен въпрос, тъй като хедж-фондовете много приличат на снежинките. Отдалече всички си приличат, но когато се вгледаш, виждаш че няма два които да са еднакви.  

Стратегиите на Хедж-фондовете са най-разнообразни. Някои предпочитат да инвестират в перспективни тайландски акции, докато други търсят коя ще е следващата крупна сделка по поглъщане или сливане на две компании, а трети пък се съсредоточават над изкупуването на  корпоративния дълг на някоя фирма. Като извод може да кажем, че методите да се извличат огромни печалби или загуби са толкова много, колкото са и фондовете и управляващите ги мениджъри.

В момента само в САЩ са регистрирани над 8,000 хедж-фонда, които управляват почти $1.2 трлн., след като през 2005 г. тяхната обща активна стойност беше малко над $800 млрд. Хедж-фондовете са привилегирована зона за богати и малко на брой индивидуални инвеститори както и на институционални такива като пенсионни фондове и търговски банки.

Тези финансови институции не се регулират строго от финансовите регулаторни органи и предпочитат да инвестират в силно-рискови активи основно в страни от развиващите се пазари, където и условията за възвращаемост са почти без лимит, какъвто обаче е и риска. По принцип хедж-фондовете не допускат инвеститори с по-малко активи от $1 млн. долара и/или годишен доход от поне $200,000.

Добрата хедж-фонд стратегия може дори да взриви фондовите пазари. През първото тримесечие на 2007 г., широкият борсов индекс Standard & Poor's 500 отбеляза едва 0.64% ръст, докато възвращаемостта на шестте хиляди хедж-фонда, които обявяват печалби нарасна до средно 2.1% за същия период. Възвращаемостта от развиващите се пазари е скочила с 5.5%, благодарение на Китай.

Именно бурният напредък на развиващите се пазари им е спечелил отделна категория във финансовия жаргон. Те са познати като „алфа" пазари. Те не са никак лесни за печалба, тъй като имат нещо много сходно с обикновения счетоводен баланс-накрая винаги всичко е изравнено. За да се постигне това, когато един печели някой задължително губи от другата страна.

Тук ще приложим накратко част от печелившите стратегии, които докараха в последните години особена известност на хедж-фондовете.

Обикновените инвеститори в акции чисто и просто купуват дялове от компании или пък ако предпочитат да са кредитори-купуват облигационни книжа. Основната идея е да се купи нещо евтино, което след определен период ще може да се продаде по-скъпо с цел печалба. Рискът в този случай, е че може да не се уцели посоката на основния тренд и това да обезцени покупката.

Фондовете занимаващи се с дълго-къси позиции залагат на възможността дадена акция както да се понижи, така и да поскъпне. Комбинацията от двете реални възможности, намалява общия риск на инвестиционния портфейл, като същевременно увеличава неколкократно печалбата. Тези фондове са отбелязали ръст на печалбата от 3.5% през първото тримесечие на 2007 г.

Такъв фонд е SLS Capital Management, който се справя отлично в последно време. Този фонд инвестира около 8% от капитала си в дълга позиция на акции на SLM Corp., компанията занимаваща се с отпускане на студентски кредити на учащи се в САЩ по-известна като Sallie Mae. През април същата тази компания стана известна с получаването на оферта за покупка на стойност $25 млрд. от консорциума JC Flowers & Co. В следствие на тази новина, акциите на Sallie Mae се изстреляха от $40 на $56, което пък направи невероятни печалби за фонда SLS.

Пазарът на сливанията и поглъщания се разраства стремглаво, като печалбите от тези дейности се оценяват на милиарди и 27% доходност през 2006 г. Обратното изкупуване на акции, ръстът на дивидентите както и всякакви други корпоративни мероприятия, могат до доведат до съществени печалби.

Хедж-фондовете, които се специализират в инвестирането около такива динамични показатели се справят наистина отлично. Тук стратегията се препокрива малко с тази за дългите и късите позиции, тъй като сливанията и поглъщанията (M&A) и новините за компаниите са това, което движи цената на акциите.

Фондове, които се специализират в инвестирането около специални новини като обратно изкупуване на акции са с ръст на печалбата от 4.21% през първите три месеца на година, а тези които наблягат на M&A са с ръст от 2.9%. Фондовете занимаващи се с M&A могат да извличат печалби и в двете посоки на тренда, а именно да купуват акции на компании, които скоро ще бъдат придобити и съответно да продават акции на компании, които са техни купувачи. Дяловете на поглъщащите компании често губят от стойността си заради опасението на инвеститорите, че сделката може да увеличи дълговете и разходите им.

Фондът Sandell Asset Management, който е оценява на $7 млрд. се справя еднакво добре и с двете стратегии. Миналата година този фонд воден от ветерана от Bear Stearns Томас Сандел взема решение да инвестира в газовата компания Southern Union. След това той убеждава енергийния гигант да увеличи разпределяните дивиденти и да се продаде на по-голяма компания, като по този начин извлича над 15% възвращаемост върху инвестицията. Сандел издаде официално становище през март, че подкрепя напълно новия стратегически план на газовата компания Southern Union, която ще увеличи дивидентите си и така да подсили цената на акциите.

Да се печели от нещастието на другите е специалитет на Wall Street. Инвестирането в лош дълг на компании е винаги на мода. Докато в момента нивото на необслужвани кредити е с историческо дъно, техния процент се е покачил с 4.15% през първото тримесечие.

Инвеститорите в лоши кредити обикновено купуват облигации на компанията изпаднала в затруднение като се надяват да спечелят от преструктуриране или възстановяване на платежността на фирмата. Печалбите естествено са обвързани със задълбочени анализи и точни прогнози за това какъв е шанса дадената компания да „изплува".

Някои хедж-фондове предпочитат да поемат по-активна роля в преструктурирането на злощастните компании. Такива дружества купуват достатъчна част от дълга на компанията, за да си осигурят място в комитета по управляване на ликвидацията на същата компания, което им дава достъп до специална информация за фирмата. Този по-активен подход е най-добре да се практикува в случаи на големи фалити, където потенциалната възвращаемост е достатъчно голяма, за да покрие главоболията по трудоемката дейност.

Хедж-фондове като Appaloosa Management и Cerberus Capital Management направиха огромни печалби от изкупуване на дълга на фалиралата компания WorldCom. И двата фонда си имаха представител в борда, който съблюдаваше процеса по ликвидация и малко или много го насочваха в своя полза. В крайна сметка WorldCom беше продаден на Verizon Communications в сделка, която донесе невероятни печалби и за двата фонда. Когато WorldCom фалира през 2002 г., дългът и се търгуваше по 47 цента за всеки долар. Изкупуването й от Verizon гарантира изплащането на целия дълг и позволи на кредитните инвеститори да удвоят печалбите си буквално за една нощ.

Много хора коментират, че щатската икономика е прекалено затлачена от съдебни процеси, армии с адвокати и безкончаеми искове от кой ли не и за какво ли не. Защо мислете, че това е така? Ами много просто, защото е дяволски печелившо. Във фалита около бившата компания  Adelphia Cable, хедж-фондовете W. R. Huff Asset Management и Appaloosa закупиха нейни облигации с надеждата да върнат печалба от инвестицията си след спечелването на делото към одиторите  Deloitte & Touche, които движеха финансовите документи на Adelphia Cable.

Deloitte и консорциум от няколко банки се съгласиха да изплатят на Adelphia обезщетение от $455 млн., за да спрат съдебните дела. В частност одиторите от Deloitte платиха $210 млн. По този начин хедж-фондовете купили от облигациите, спечелиха от наистина рисковото си начинание.

Все пак Хедж-фондовете не винаги печелят. Тъжната статистика показва, че през 2006 г. 83 американски хедж-фонда са спрели да съществуват, като са елиминирали от пазара $35 млрд. активи. Все пак, за да спечелиш от свръх-рисковите операции, трябва да поемеш и отговорност за последствията.

По материали на сп. Businessweek