Като пореден ход на Русия в отговор на „едностранните и често нелегитимни действия" на САЩ в последните години, вижда визитата на руския президент Владимир Путин в Техеран американското периодично списание Time. Две статии на изданието анализират изказванията на форума, състоял се в иранската столица и геополитическата ситуация, в която той се провежда.

На форума, събрал всички лидери на страни с излаз на Каспийско море, позициите против американската политика в региона, макар и изложени по индиректен начин, са основни.

Изказването на Путин, че нито една от терирториите на Прикаспийските държави не трябва да бъде използвана от външна държава за агресия срещу друга държава от региона, е очевиден отговор на неотдавнашни слухове, че Азарбейджан е възможно да бъде използван като плацдарм за евентуална бъдеща операция срещу Иран.

Всеки проект за енергиен коридор, пресичащ Каспийско море, трябва да се строи със съгласието на всички пет граничещи с него страни, смята още Путин. Обяснението е екологичното замърсяване, което един такъв ще донесе на всички тях. Причината обаче не е. Не е нужно да се визира конкретен проект - ясно е,  че изказването е насочено срещу подкрепян от Съединените Щати план да се построи петролопровод през Каспийско море, заобикалящ Русия.

Значещи за разбиране на целите на Русия при визитата са и ходовете и стратегическите цели на федерацята през последните години. А че Путин е разярен от действията на САЩ е повече от очевидно от известно време насам.

В отговор на ходове от страна на на западната суперсила за поставяне на антиракетна отбрана в близост до границите на РФ, Руският президент се оттегли от  договор от времето на Студената война, контролиращ размера на конвенционалното въоръжение и нареди ядрени бомбардировачи да извършват регулярни патрулни мисии по линните от времето на Студената война.

В историческа реч в, държана в Мюнхен през юли, той окачестви действията на САЩ като често нелегитимни и посочи, че последните са преминали националните си граници по всякакъв начин.

В международен план се наблюдава също парадоксално много по-голяма близост между Китай и Русия сега отколкото по времето на студената война, която би могла да бъде тълкувана на антиамериканска основа.

Стратигически интерес на Москва в Иран съществува. Тя продава оръжие за милиарди долари на Ислямската република. От друга страна Русия в момента конструира атомна електроцентрала в Бушер, която обаче не е готова и до днес, 12 години след подписването на договор за завършването й. Очевидно АЕЦ Бушер е предвидено да се използва като своеобразен лост за постигане на политически цели и че партньорството не е безпроблемно или приоритетно за Русия.

В създалия се контекст в Близкия Изток обаче позицията на Русия спрямо ядрената политика на Техеран е от изключително значение. Тя би могла да засили международния натиск срещу Техеран, оставяйки ислямската република в изолация или да й даде своеобразна подкрепа.

Русия изглежда избира една балансираща позиция, като подобно на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), настоява, че преки доказателства за опити на Иран да се сдобие с ядрено оръжие няма.

Въпреки че признава необходимостта Техеран да предостави на международната общност доказателства,че целта на ядрената му програма не е сдобиване с оръжие, Русия не подкрепя „хард лайнерските" методи за постигане на решение, отстоявани от САЩ и в последно време Франция. Заплахата няма да помогне срещу иранския народ и политически елит, заяви Путин в понеделник, по време на посещението си в Германия, сякаш потвърждавайки тази позиция.

Трябва да се отчете също, че дори и да приемем възможността, че съществува реална опасност Иран да стане поредната ядрена сила, Руската Федерация много по-лесно от САЩ би преживяла подобни геополитически реалности.

В така разгледания контекст, е много по-логично да се приеме, че с визитата си в Техеран, Руският президент преследва свои собствени стратегически цели и призивите да се действа „отговорно" от страна на западни лидери не биха повлияли на поведението му. А тези стратегически цели в глобален план очевидно са по-стабилен и уравновесен международен баланс, което автоматично изключва подкрепа на целите и плановете на единствената световна суперсила, каквато САЩ.