Най-сигурното средство за понижаване на потреблението на горива е повишаването на акцизите и данъците, които потребителите трябва да плащат. Това автоматично ще вдигне цената на 1 км. пробег и пред потребителите и производителите ще изникне важен въпрос. Потребителите ще започнат да търсят все по-икономични автомобили, а производителите ще са принудени да им ги предоставят.

Това се получава в Европа, където данъците върху автомобилните горива са доста високи, за разлика от САЩ, където процентът за държавата от цената на галон бензин е доста нисък. Взето средно, около 60% от цената на автомобилното гориво продавано в Европа влиза в държавната хазна.

Във Великобритания, правителството прибира около 75%, като се стреми да покачва данъците с 5% над инфлацията всяка година. Тази година за щастие на шофьорите от Острова, правителството няма да увеличава данъка върху горивата, заради бясно изстрелялата се цена на петрола. Във Франция пък от министерството на финансите обещаха да връщат част от данъците на шофьорите на таксита и камиони, риболовци и всички останали икономически субекти, които са изцяло зависими от моторни горива.

В контраст на европейското данъчно регулиране идва това в САЩ, където шофьорите заплащат едва около 15-20% данъци върху горивата, които потребяват. Процентите варират, тъй като там се налагат федерални и щатски данъци, които са различни в отделните щати. За сравнение, през август тази година, когато петролът беше рекордно скъп, в САЩ шофьорите заплащаха цена за галон бензин от $2.58 ($2.17 без данъци), докато във Великобритания, собствениците на автомобили бяха принудени да плащат по $6.06 за галон ($1.97 без данъци). Един галон (американски) е 3.80 литра.

Според петролните експерти, по-високите цени на горивата допринасят за по-малко задръствания и по-малко потребление на петрол в световен мащаб. Има правило, според което покачване на цените на горивата с 10% води до 7% по-ниско потребление. Просто тогава хората започват да се замислят как карат и къде обикалят с автомобилите си. Много от тях вземат решение да си купят по-икономичен автомобил или да се комбинират по пътя за работното място с някой колега. Променя се изцяло поведението на хората.

Американското правителство изглежда не желае да използва ценовите лостове, за да намали потреблението на петрол и горива в страната. Потребителите в САЩ традиционно търсят коли с големи двигатели, а производителите от своя страна се оправдават, че произвеждат това, което се търси от пазара. Правителството пък защитава правото на свобода на гражданите си и се опитва да не ги ограничава по никакъв начин, като така само стимулира все по-неефективното потребление на горива. Образува се омагьосан кръг.

От друга страна, европейците може да карат доста по-малки автомобили, но това не означава, че изминават по-малко километри.

Германците, които живеят близо до границата с Чехия, често отскачат до новата евро-членка, за да пълнят резервоарите на автомобилите си. Това обаче са единици. Повечето хора нямат такава „вратичка" и се налага да отделят по-голяма част от бюджета си за гориво. Много от жителите на европейски държави живеят на 30, 40 или дори 50 км. от работните си места и нямат друг избор да стигат сутрин до тях, освен с личните си автомобили.

Къде сме ние?

Според днешната (10 януари) търговска информация от сайта на Лукойл, цената за горивата, които плаща българинът се формират от производствена цена, държавен акциз и разбира се ДДС. За най-масовия бензин А-95H, ценообразуването е следното:

Цена за 1000 л. бензин А-95Н

  1.  Производствена цена - 675.00 лв.
  2.  Стойност на акциз - 635.00 лв.
  3.  Начислен ДДС - 262.00 лв.

Цена за директна реализация: 1,572.00 лв.

Както е видно от приложения пример, производствената цена е 675.00 лв. за 1000 л., а тази на акциза и ДДС върху същите тези 1000 л. бензин са 897.00 лв. Това обаче не е всичко, към цената 1,572.00, която е цена на едро, идва и печалбата за търговеца на дребно (бензиностанцията). Днес литър бензин А-95Н се търгуваше за 1.73 лв. (1,730 лв. за 1000 л.), което ще рече, че плащаме и начислени печалби от още 160 лв. на 1000 л., или към 0.16 лв. на литър.

Това, което е видно от всичко изписано до тук, е че от производствена цена 675.00 лв. за 1000 л. (0.68 ст. на литър), ние заплащаме 1,730 лв. за 1000 л. (1.73 лв. за литър) на бензиностанцията. Ако погледнем в процентно отношение излиза, че таксите, акцизите и печалбите на 1 л. гориво са около 61% от цялата цена. Производствената цена в такъв случай е едва 39% от цялата заплащана от потребителите.