Във вторник президентите на Украйна и Русия се срещнаха в Москва. Пресконференцията след преговорите между Виктор Ющенко и Владимир Путин започна с приповдигнат тон: двамата лидери съобщиха на света, че са намерили формула за решаване на газовия проблем, която устройва едновременно както Киев, така и Кремъл.

Украйна ще плаща за газа и ще подкрепи членството на Русия в Световната търговска организация (СТО), Русия ще поиска от Украйна приемлива цена и ще предостави сътрудничество в ядрената енергетика.

Само че в хода на разговора е станало ясно, че в отношенията между двете страни има черна сянка. Русия не иска и да чуе за членство на Украйна в НАТО, а Украйна не иска да се отказва от присъединяване към Северноатлантическия пакт.

Путин е нарекъл влизането на Украйна в НАТО нейна вътрешна работа, но също така е призовал Киев да си помисли за последиците. Като пример руският президент е ползвал плановете за американския противоракетен щит в източна Европа. Членството в НАТО означава загуба на държавен суверинитет. Ограничаването на суверенитета носи след себе си бази и противоракетни щитове.

„Смятаме, че те си поставят за цел да неутрализират нашия ракетно - ядрен потенциал, което поставя Русия пред необходимост от ответни действия ... Даже е страшно да си помислим, че в отговор на това Русия ще насочи към Украйна ракетно - ядрените си системи. Ето това ни безпокои" - ясно се е изразил Путин.

Изглежда в сферата на руско - украинските отношения не са възможни бързи и прости решения, коментира руската медия ВЗГЛЯД. При всичкото културно и историческо родство и при наличието на съвместни икономически интереси, Русия и Украйна не могат да намерят пътя към дружбата. По редица причини, сред която газовия въпрос далеч не е най-важният.

На първо място, дори Русия да се договори с президента Ющенко, това не означава, че премиер министърът Юлия Тимошенко ще изпълнява постигнатите договорености. Освен това е нужна и ратификация от парламента, а там пък въобще не може да се гарантира нищо.

Освен това за украинския политически елит отношенията с руската страна носят не толкова прагматичен характер. Украйна все още държи да покаже явно пред света, че Украйна и Русия не са едно и също нещо. Страхът от реасимилация води до упорит отказ да се признае руския език за втори държавен език в страната (макар в Украйна да има много повече рускоезични граждани, отколкото говорещи на шведски във Финландия).

По същата причина украинските политици се страхуват от идеята за федерализация на страната - за да не започнат да се „разпъллзяват" рускоезичните региони.

Тоест Киев не може и не иска да погледне на Москва като на стратегически партньор. Обаче географията не оставя на Украйна шанса напълно да скъса с Русия, така че напрежението се задълбочава.

В интерес на истината, руското възприятие на Украйна също не способства за взаимно разбирателство. В Русия преобладава или високомерно презрително, или равнодушно отношение към бившата провинция. И накрая (за това не се пише): огорчението, че славянският брат е предал идеята заради „съблазънта на Европа".

На украинците идеята за „европейския избор" се харесва много: желанието да бъдат европейска страна и да живеят като в Европа бе един от главните мотиви на оранжевата революция. Само че Украйна надали ще може да стане в обозримо бъдеще член на Евросъюза, а членството в НАТО ще донесе повече главоболия във вътрешен и външен план, отколкото ползи.

И все пак Украйна иска да е Европа. А от Европа и Америка прозрачно намекват, че първото условия за приемане на Украйна в лоното на Запада е отказ от сближаване с империалистическата и авторитарна Русия ...

На пети февруари, след продължили 14 години преговори, Украйна бе избрана за членство в СТО. Financial Times написаха над събитието заглавието: СТО е ключова крачка в усилието на Киев да се освободи от хватката на Москва. И да се придвижи към Европейския съюз и запада. След Русия и Иран, с население 47 млн. души Украйна бе третата по размер държава все още извън СТО.

Първият приоритет на Украйна като член на СТО е подписване на търговско съглашение с най-големия си търговски партньор ЕС, което се очаква да се случи до края на месец февруари.

Брюксел до миналия месец блокираше членството на Киев и даде съгласието си чак след като украинската страна се отказа да намали експортните такси на широк кръг продукти, включително метали и земеделска продукция. Украйна е в списъка на 10 водещи световни производители на метали и зърнени храни. Миналата година икономиката на страната е нараствала с 7%.

Според СТО, вдигането на протекционистичните бариери ще бъде свързано с болезнени изравнявания в някои ключови сектори като производство на захар (едно от дадените обещания е да се увеличи вноса на захар), бързо развиващото се автомобилостроене, както и за по-конкурентен внос. Членството в СТО наложи на Киев да намали максималните мита върху промишлената продукция до 5% и върху селскостопанските стоки до 10.7%. Таксите за износ върху широк списък стоки като стомана, дървесина, фармацевтична продукция, информационни технологии ще бъдат елиминирани.

Киев също така се е съгласил да не субсидира селското си стопанство за износ и да намали помощта за фермерите. Очаква се членството в СТО да доведе до приток на преки чуждестранни инвестиции.

Според анализаторите, членството на Украйна в СТО няма да попречи (макар че би могло) на плановете на Русия да се присъедини към международната организация. Кандидатурата на Русия сега в много по-голяма степен зависи от отношенията на ЕС и САЩ.