Имайки предвид силно уязвимото състояние на американската и европейска икономика в момента, хубаво би било да се замислим над това, какво би станало ако изведнъж Китай започне да изостава. За сега само малък процент от анализаторите, правят сериозни прогнози за подобен развой на събитията.

Невероятната китайска издръжливост при последните две икономически кризи от 2001 г. и 1997-98 г. (азиатската финансова криза), накара инвеститорите да вярват, че скоро двуцифреният икономически растеж на Китай няма да приключи. Вероятността за икономическо забавяне на Китай до под 6% през следващите няколко години, се оценява на 50%. С продължаващия ценови натиск, забавени пазарни реформи и ограничен износ обаче, 2008 г. може да предостави сериозни предизвикателства пред китайските икономисти.

Естествено, има и скептици на теорията, че Китай може скоро да забави икономиката си. След невероятния икономически растеж от 11.4% през 2007 г. и наближаващите олимпийски игри в страната това лято, би било смешно да вярваме, че скоро китайската икономика ще се забави. Дали обаче това е така? С цялото ни уважение към страната и нейните невероятни постижения, Китай все пак се изправя пред икономически, финансови, социални и политически трудности, както всеки друг развиващ се пазар. В познатата ни история, нито един подобен пазар, не е успявал да се справи с всичките си проблеми, без да изпадне в по-сериозна, макар и временна криза.

Китайската инфлация вече гони нивата над 6%, което според експерти е доста сериозен проблем. Тези, които отдават високата инфлация на прекалено многото пари в обращение, са прави. Китайската валута е строго контролирана от правителството, което наводнява пазара с китайски юани. Огромното парично предлагане е в съзвучие с рекордния валутен резерв от $1.4 трлн. Големият въпрос в случая е, как цените успяваха да се закрепят в ниските нива толкова време?

Държавата трябва да укроти инфлацията на всяка цена, което може да се окаже изключително трудна задача. Китайската икономика е странна амалгама от свободно пазарно стопанство с тежки държавни регулации. Опитът от тази система показва, невъзможност за контрол на икономиката от монетарните лостове на централната банка. До сега, Китай лесно поддържаше баланса, тъй като милионите преселници от селата към градовете, изискваха ниска работна заплата. За съжаление, квалифицираните кадри започнаха да стават все по-малко, а тези които останаха да работят в страната, повишиха главозамайващо изискванията си.

Държавният протекционизъм е друг съществен риск пред икономическата стабилност на страната. С увеличаващата се разлика в средното заплащане в Китай и това в развитите страни, европейските и американски политици започнаха да говорят за налагане на предпазни мита на стоките идващи от азиатската страна. Ако това стане факт, износът на Китай ще се забави чувствително и страната ще бъде принудена да предприеме отлаганите реформи във финансовата сфера.

Най-сериозният проблем за Китай обаче, идва от голямата разлика между отделните социални класи в страната. Според статистика на Световната банка, неравенството в Китай е надминало дори това в САЩ и Русия, което се смята за изключително негативна тенденция. Това само по себе си, поставя политическата система под огромен натиск, а общественото недоволство надхвърля нормалните граници. Решението на правителството да се справи с инфлацията като замрази цените на хранителните продукти, е ясен пример за неадекватното поведение на икономическите експерти.

След дълги години на пазарна ориентация, управляващите в страната политици, като че ли започнаха да губят авторитета си сред масите и решиха да се намесят в ограничаването на бурната експанзия. Това доведе до приемането на страховити псевдоикономически закони, като купонната система и замразяването на цените. От историческа гледна точка, големите кризи в развиващите се пазари, са се появявали именно когато правителството реши да се върне към стария икономически строй.

Вместо да се прави, че ограничава инфлацията с налагане на ценови контрол, Китай просто трябва да освободи валутата си. В момента юанът се поддържа изкуствено слаб спрямо долара и еврото, за да спомага конкурентоспособността на износа. Ако Китай започне да забавя икономическото си развитие, докато Европа и САЩ все още изпитват сериозни икономически проблеми, спокойно можем да забравим за висок световен растеж. Вече започна да се забелязва пренасочване на инвеститорското внимание от изоставащата американска икономика, към изпълнената със скрити проблеми китайска икономическа система.

Авторът на статията е професор по икономика към университета Харвард, както и бивш главен икономист в централата на МВФ.