Най-лошата финансова криза след Втората световна война не само принуди правителствата в целия западен свят да предприемат мерки за спасяване гигантските банкови институции. Нестабилността също така причини тектонична промяна на центъра на тежестта в банкирането.

Преди десет години списъкът на най-големите световни финансови институции е доминиран от банките на САЩ и Великобритания. Днес само четири компании от топ 20 в него са със седалище в САЩ, все още най-голямата световна икономика.

А HSBC, чиято основна дейност е съсредоточена в развиващите се пазари, е най-високо поставения представител на Великобритания.

След като отписаха активи за повече от $1000 милиарда, основно в сложни дългови инструменти и се принудиха да наберат нови капитали за стотици милиарди долари, много банки станаха свидетели на срив в пазарната им капитализация. 

Поглеждайки 10 години назад във времето, банковият сектор в началото на 1999 г. е все още под влиянието на азиатската икономическа криза и загубите от колапса на огромния американски хедж фонд  Long-Term Capital Management.

И въпреки че малцина го очакваха тогава, индустрията беше на прага на осем години растеж, които в крайна сметка щяха доведат световната финансова система на ръба на срива.

Citigroup, която доминираше в банковия ландшафт през повечето от последните десет години, сега е на дъното на списъка и реално се намира под държавен контрол. 

А британският гигант Lloyds вече е прекалено малък, за да се нареди сред първите 20,  след като спаси най-големия ипотечен кредитор в Обединеното кралство - HBOS.

Новите имена в ранглистата междувременно се появиха сякаш от нищото. Това отчасти е отражение на променящите се икономическо съотношение на силите: трите най-големи китайски банки доминират в класацията след излизането им на фондовия пазар през 2006 и 2007 година. 

Австралийски и бразилските банки също излизат на по-предни позиции , като разместването предлага доказателства за това колко добре различните страни са успели да управляват финансовите си системи.

Канада, например, е високо оценена за своят антирисков подход към регулирането. Преди десет години, нямаше канадска банка в списъка. Сега канадските банки са пет в топ 50.

Въпреки това, сравнението показва преди всичко ужасяващата скорост, с която кризата ерозира доверието на инвеститорите в банковия сектор.

Дори и финансовите институции, които успяха да запазят в някаква степен доверието и оценката на пазара реално се представят зле, пазарната капитализация на HSBC намаля с повече от две трети от върха от  $234 милиарда, достигнат през октомври 2007 година. А трите най-големи китайски банки са загубили половината от пазарната си  стойност за същия период.

Преди десет години, Banc One, Chase Manhattan, JPMorgan и Washington Mutual имаха обща пазарна капитализация в размер на $175 милиарда, а днес, след като JPMorgan Chase погълна останалите изброени банки, както и други като Bear Stearns, е оценена от инвеститорите на по-малко от $100 милиарда.

Има ли в опита от миналото десетилетие насоки за надежда, банките да процъфтяват отново през 2019 година?

Налице са няколко стратегически уроци, които трябва да бъдат научени.

Десетилетието на алчна консолидация направи JPMorgan най-голямата световна банка извън Китай. 

Но Royal Bank, която също водеше политика на агресивни придобивания, сега се контролира от британското правителство и пазарната и оценка е значително по-малка от £20те милиарда, които държавата наля в банката последната есен.

Когато кризата отмине и доверието се върне, пазарните оценки вероятно ще се възстановят, но регулаторите ще са по-силни, а правителствата по-склонни да ограничат ново разрастване.

Банките изглежда ще бъдат принудени да станат по-малки и по-малко глобални.

Данъкоплатци, които са крайните гаранти на финансовата система, едва ли ще са толерантни към глобални гиганти, чийто колапс може разруши фискалните ресурси на родните им страни.

Не и докато сегашната криза не избледнее от паметта и светът не бъде готов за нова банкова експанзия.