По повод изготвения държавен бюджет за следващата година и пътищата за противодействие на световната финансова криза вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин каза миналата седмица: "Има идея, ако Европейската комисия се съгласи, да финансираме изграждането на още индустриални зони". Обяснима е загрижеността на вносителите на проекта за бюджет 2009. Налице са първите симптоми на икономическата криза и в България.

Едно от намеренията на държавата за отпор срещу спада на чуждите инвестиции е чрез индустриалните зони, чието изграждане да бъде подкрепено от бюджета в периода до 2013 г. с общо 120 млн. лв. С тази сума трябва да се изгради инфраструктура върху терените, които бъдещи инвеститори желаят да наемат или купят, за да издигнат свои промишлени предприятия.

Стар лек за нова болест
Идеята за тях е стара - още от 1916 г. е, когато в Англия се сетили да заделят парцели, където да развиват съществуващия бизнес и да привличат нови капитали. У нас островният опит първо бе въведен преди години най-вече със социална цел, за да се съживят крайграничните райони. Но тяхната запуснатост се оказа непреодолима пречка.

Проектите бяха погребани заради липсата на квалифицирана работна ръка, заради това и най-добрите постижения се измериха с манифактурни цехове, наети в преобладаващата си част от гърци и турци, в които шевните машини бръмчат в изоставени училища или бивши ТКЗС-та. Тогава прозираха и мераците на случайни хора с малко пари да се докопат до апетитни имоти, които да ползват с години.

Друга опасност в тия проекти някои сързяха в желанието на ДПС да уреди своя „крайграничен" електорат с поминък, който да замени западащото отглеждане на тютюн. Агенцията за чуждестранни инвестиции поне от 2004 г. говори за

неохдимостта от индустриални зони
но не бе чута. Дори предлагаха да се мине на варианта да се строи на държавна или общинска земя на принципа на публично-частното партньорство, но в зони на кръстопът на пътни артерии. Обяснимо - такъв е опитът на Чехия, Унгария и Словакия, които успешно привличат експортни производства.

Идващите у нас мераклии инвеститори се оплакваха от неуредената собственост на терените, където смятат да строят, и немалко си отидоха разочаровани. Явно не само ниските данъци, евтиният труд и квалифицираната ръка са достатъчни, за да привличат. И както много неща по нашенски и индустриалните паркове започнаха полека-лека да се появяват в различни краища на страната.

Работят на различни принципи, но бизнес моделът е един и същ - земята е общинска, а кметството прокарва пътищата, тока и ВиК мрежата, после намира наематели или продава парцелите. По-бърза става реализацията, когато строителството се повери на частник, както постъпи строителната фирма „Сиенит", изграждайки зоните в Пловдивска област - край с. Куклен, град Раковски и до село Радиново - община Марица.

Изгодите
Освен наличието на удобни пътни връзки и местоположение, за съществуването на индустриалните зони е важна и квалифицираната ръка. С децентрализацията на властта за областните управители, кметовете и политиците те се оказват интелигентно спасение: решават проблема с работната ръка, от работещите предприятия събират повече данъци и такси и пълнят местните хазни и на последно място по важност - заплатите хранят гласоподаватели.

Възможност за изграждане на промишлени паркове даваше програма ФАР. За целта Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) организира два конкурса. Условието за кандидатстване в тях бе общинските или областни управи да имат земя публична собственост, върху която да изграждат нужната за инвеститорите инфраструктура.

В първия етап МРРБ отдели от кандидатстващите 90 общини 24, като уверяваше, че спазва изискванията по проекта ФАР от 2005 г. Да оказва техническа поомощ беше определена гръцката фирма „Икап" АД, от което си спечели 976 910 евро.

Във втората фаза трябваше да се определи след с търг за обществена поръчка кой да изгражда и кой да рехабилитира прилежащата и вътрешната инфраструктура за общо 18 млн. евро (по ФАР 13.5 млн. евро, а останалите от държавния бюджет). За строителство се предвиждаха 13.5 млн. евро, като 3.2 млн. отиваха за подготовка на тръжните документи, а 1.3 за строителен надзор.

Във фризера
Но Еврокомисията замрази раздаването на всички свои пари. В писмо генералният директор на дирекция „Разширяване" Майкъл Лий до заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски изтъкна като причина (специално за индустриалните зони), че „в оказваната техническа помощ има директна намеса във вземането на решенията за обхвата и увеличението в бюджета на договорите след приключването на оценката на търга и преди подписването на договора" (намек за корупция).

Недостатъци се намериха и при изготвянето на документите. За да не бъде замразена идеята за строителството на индустриалните зони, държавата реши да ги финансира със 120 млн. лв. до 2013 г.

Неизвестните
Завод „Монтюпе" е в Русенската индустриална зона - произвежда алуминиеви цилиндри и глави за автомобилни двигатели. Тя бе създадена, след като Министерският съвет прехвърли безвъзмездно на общината недвижим имот в местността Слатина. В завода французите са вложили 40 млн. евро. В него има 500 работници, предвижда се до три години да станат 1500. Тогава годишният оборот на компанията трябва да е 100 млн. евро.

По време на откриването на завода през юли покрай суперлативите министър Петър Димитров призна: „Все още не е ясно как общините ще могат да кандидатстват за 120-те милиона лева държавни пари и по какъв начин ще предоставят терените на производителите. Преди изграждането им предстои институционализирането на понятието индустриална зона. Това ще стане или чрез отделен закон, или чрез промени в Закона за насърчаване на инвестициите."

Не е така в Чехия, коментира главният секретар на Българската агенция за инвестиции Людмил Михайлов. Там се дават преференции на строителите на индустриалните зони. Подходът за привличане на инвестиции явно трябва да се промени, твърдят в агенцията. Трябва да се търси качеството на преките чуждестранни инвестиции.

Очакванията
В сектора на индустриалната собственост държавата залага на бързото развитие на нови индустриални зони и на центрове за логистика. Тъй като дейността на повечето търговски компании не е свързана само с дистрибуторска, но и с производствена дейност, е логично те да търсят оптималното решение за развитието на своя бизнес. Най-добрият вариант е производството, складът и офисите да са на едно място, нещо, което по света се предлага именно в тези индустриални зони.

Целта на очакваната, но още не приета Експортна стратегия, е до 2013 г. да се обърне дефицитът по текущата сметка. Един от начините е това да стане с влизането в действие на планираните 100 индустриални зони. Другият е да бъде възстановена дейността на агенция  БУЛТрейд към Агенцията за малките и средните предприятия, която да координира експортната дейност в рамките на държавата. Все още обаче сме в подножието на хълма, който сизифовски предстои да бъде изкачен.