Никой не може с точност да прогнозира дълбочината на световната финансова криза и сроковете  на икономическата депресия. Но и без тези сътресения от 1992 г. насам българското земеделие е в състояние на  дълбока криза.

Конкурентоспособността на нашите продукти в прясно и преработено състояние продължава да намалява. Голяма надежда агробизнесът възлагаше на европейските фондове, защото през последните две години производителите трябваше да получат 1,5 млрд. лв., но от тези пари  не са усвоени и 60%. 

На фона на разрастващата се световна финансова криза ще се опитам да прогнозирам какво ще се случи с българското земеделие през следващите 1-2 години. Заетостта в аграрния сектор има пряка връзка с кризата. Според последното преброяване, което направи земеделското ведомство през 2005 г.,  заетите на пълен работен ден в селското стопанство са 254 хиляди, което е 8,2% от всички заети в страната.

Други 750 хиляди (близо 10% от цялото население) са влагали труд в собствени стопанства. Всички те са произвели едва 7,7% от БВП. Производителността на труда остава ниска в сравнение с останалите сектори от икономиката - за 2007 г. е с 56% по-малка от средната за страната и е спаднала с 11% спрямо предишната година. Секторът се характеризира със слаба механизация, раздробена собственост върху земята и ниска инвестиционна активност.

Средната възраст на заетите със селскостопанска дейност е по-висока,  отколкото в останалите сектори. Нищожна част от земеделците се възползват от коопериране и кредитиране. Образователното равнище също е ниско - близо 94% от фермерите имат само практически опит, малко над 4% са със средно специално земеделско образование и едва 2% са с полувисше или висше. 

Статистиката си затваря очите пред миграцията
След 1990 г. се наблюдават две очевидни тенденции, които странно защо официалната статистика не желае да отрази. От една страна,  голямата част от хората в активна възраст, живеещи в селските райони, които са над 80% от територията на страната, мигрират към няколко урбанизирани центрове - София, Варна, Бургас, морските и зимните  курорти.

Друга част са сезонно заети основно в западноевропейски държави. Пенсионерите от големите градове пък се преместват да живеят в селските райони през по-голямата част от годината.

Така 65% от регистрираните тютюнопроизводители се явяват едновременно и строители. Над 50% от работещите в черноморския туризъм са и земеделски производители. В страната функционират около 770 000 малки земеделски стопанства, зад които стоят поне две-три семейства. Благодарение на това оцеляват българите с ниски доходи.

До момента произведените хранителни продукти за собствена консумация са 10% от общия доход на домакинствата в страната. Но финансовата криза вече предизвиква фалити на строителни компании, много български работници в Германия, Испания, Португалия, а скоро и в България ще останат без работа и ще трябва да се връщат обратно в селата. Те нямат друг изход освен да правят земеделие.

В първия момент ще увеличат продукцията, която идва от натуралното стопанство,  и по този начин допълнително ще свият вътрешния пазар на храни. Това ще затрудни продажбите на преработвателите, които разчитат основно на българския пазар.

Латиноамериканският модел
Близо 80% от стопанствата обработват земя до 10 декара, която представлява по-малко от 7% от общата площ. Около 1,4% от стопанствата разполагат с по над 1000 дка и обработват 70% от земята. В страната има близо 2000 земеделски кооперации, а средната площ, която обработват, е около 6 хиляди декара.

Част от производството на малките ферми на физическите лица е предимно за собствена консумация. Продукцията от стопанствата на юридическите лица е предназначена за пазара. Регистрираните съгласно нормативните документи стокови земеделски стопанства, търговските дружества и еднолични търговци са само 1% от общия брой на анкетираните, но те обработват 40% от общата земя.

От една страна, има множество дребни производители, а от друга - едри арендаторски стопанства и големи производствени кооперативи. Българското земеделие продължава все по-бързо да  се доближава до латиноамериканския модел. Така например в Северозападна България се появиха фирми, които арендуват по над 300 хиляди дка на територията на две-три области. Именно те започнаха масово да изкупуват земеделската земя на безценица. Истината е, че тези структури препират мръсни пари и легализират капитали със съмнителен произход.

Европа мисли по друг начин
Общата селскостопанска политика на ЕС обаче е насочена към укрепване на традиционните семейни стопанства, към развитие на многофункционално земеделие, при което се допълват доходите от други дейности - селски туризъм, преработка на уникални местни продукти, от занаятчийство. На практика Европа дава пари, за да се запазят селските общности.

При съвременните условия продоволствената сигурност като основна цел на аграрната европейска политика се разбира като "безопасност и качество на всички храни, произведени в Европа". Това включва развитие на традиционното и биологичното земеделие, което на практика предполага подкрепа преди всичко на семейните стопанства и на кооперациите между тях.

Основно европейските помощи са насочени към фамилните ферми и има лимит на подкрепата - например до 200 или 500 хил. евро на едно стопанство. В малка България не е определен лимит на подкрепа на фермерите. Дали няма да загубим, отдалечавайки се от ценностите на европейската земеделска политика?

Доходите ще запазят сегашните си равнища
Два са факторите, от които зависят доходите. От една страна,  ще продължи нарастването на цените на храните у нас. Индексът за "храни и безалкохолни напитки" е 56 в България, което е най-ниското ниво в Европа. За сравнение в Дания е 142, в Исландия е 164, в Норвегия - 158, в Хърватия е 89, в Турция - 84. Единствено Македония е на нашето равнище.

„Анализът на организационната структурна реформа в България показва, че липсва достатъчна държавна финансова подкрепа на  средна класа земеделски производители и принудително се изгражда двуполюсен модел в земеделието."

Сегашното равнище на цените се задържа единствено поради ниското качество на преработените млечни и месни продукти. Съмнително е обаче ЕС да разреши дълго време у нас да се произвеждат продукти, които не отговарят на задължителните стандарти. С въвеждането на идентификационната система за продуктивните животни  ще се види, че в голямата си част българските колбаси се произвеждат от нискокачествено вносно месо, поради което цените са ниски. 

Участието на страната в Общата земеделска политика на ЕС също има важна роля. България трябва да усвои 3.2 млрд. евро между 2007 и 2013 г. от фондовете за развитие на селските райони (сумата се равнява на близо 13% от БВП за 2007 г.). От тях 2.6 млрд. евро са договорени с ЕС, а 631 млн. евро е националното съфинансиране.

Извън средствата за селските райони общо за периода 2007 - 2009 г. с ЕС са договорени 1.1 млрд. евро преки помощи за производителите и пазарна подкрепа на земеделието - чрез експортни субсидии, интервенция на пазарите на земеделска продукция. Към тази сума трябва да има и доплащания от националния бюджет, които засега правителството икономисва и включва в бюджетния излишък. 

Ако успеем да усвоим огромния потенциал на земеделските програми на ЕС,  земеделието може да се превърне в един добър вариант за изход на България от кризата. Но преодоляването на влиянието на световната икономическа криза изисква промяна в модела на аграрната политика от последните пет-шест години.

Политическите нагласи  обаче не са в полза на такава радикална промяна. Песимистичният вариант е да се запази практиката на безконтролно разграбване на европарите и насочването им към определени групировки. В този случай световната финансова криза няма да има никакво значение, защото България ще продължи да потъва в собствената си криза.

Алтернатива за по-малките
Проучване на маркетинговата компания GfK показва, че в 15-те стари членки на ЕС 94% от потребителите все по-често купуват продукти с етикет "Био". Най-купувани са кисело мляко без изкуствени ароматизатори, наденици без консерванти, яйца от "свободни кокошки" и необработени плодове.

През 2007 г. разходите на европейските граждани за биопродукти са се увеличили с 21%. Европейците не се смущават от значително по-високата цена на биопродуктите, която се оправдава със сложното производство. България има всички дадености за развитие на това производство, което е истинска възможност за по-дребните фермери.

* Авторът е старши научен сътрудник в Института по аграрна икономика и е член на УС на Асоциация "АДН - Европа - България".