„Кризата оряза доходите с 12% за година”, „6 града като Титаник”, „Вадят при нужда 400 млн. лв. от резерва на здравната каса”, „Лоша обществена поръчка - глоба за данъкоплатците”

„Кризата оряза доходите с 12% за година", информира от първата си страница „Сега"
От края на 2008 г. до декември м.г. общият доход на българина е намалял с 11.9%., а наетите са се стопили със 182 099. В най-засегнатите сектори като строителство и хотелиерство съкратени по официални данни са съответно 35 000 и 13 000 българи. Това показват данните на националната статистика.

В негативната класация рекорда държи преработващата промишленост, където 71 000 души са загубили препитание от декември 2008 до декември 2009 г. Доходите на домакинствата са се свили с 11.9% в кризисната 2009 г. , което прави средно по 44.61 лв. на месец. Ако през декември 2008 г. човек е получавал 376.23 лв., година по-късно доходът му вече е 331.62 лв. Доходите бяха на точката на замръзването през голяма част от миналата година, но вече отбелязват намаление и спрямо 2008 г. Това се случва въпреки ръста на средната работна заплата, която осигурява основната част от семейния бюджет и в който статистиката включва още приходи от социално подпомагане, пенсии, заеми, роднини, имоти и др.

Средната заплата у нас през декември е 625 лв., изчислява НСИ. Тя се е увеличила с 25 лв. спрямо ноември, но това вероятно се дължи на изплатените премии в края на годината. Секторите, в които кризата се прояви най-ярко, отчитат намаление на средните възнаграждения към края на м.г. В строителството заплатите падат спрямо ноември с 23 лв. до 552 лв. Заетите в търговията са получавали 480 лв., което е по-малко от ноемврийските им възнаграждения с 21 лв. Дори и при тези намаления обаче заплатите на работещите в двата сектора са по-високи спрямо края на 2008 г. Тогава в строителството са вземали по 463 лв., а в търговията - по 411 лв.

Статистиката отчита и изненадващо намаление на заплатите в държавното управление, които през предходните три месеца бележеха постоянен ръст. Тук спадът е с 16 лв. и това ги връща под нивата от края на 2008 г. Така държавният сектор получава към декември 2009 г. 810 лв.
Още от статията на „Сега"

„6 града като Титаник", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Половин България подгизна. Поне 6 града потъват като "Титаник" с всеки изминал час заради пороите. Готови сме за евакуация на хората от най-засегнатите райони, обявиха от Гражданска защита. В Елхово придошлата Тунджа проби дигите от пясък и потопи половината град. Водата заля трафопост и остави без ток стотици къщи. Ямбол също е с наводнени мазета, но жителите му ходят и жадни заради авария на водопровода. Екипи на Гражданска защита и пожарната отводняват жилища и училища също в Хасково, Любимец, Свиленград, Димитровград.

Повечето язовири започнаха да преливат. От "Студен кладенец" аварийно се изпускат 600 кубика вода в секунда. Кризисни щабове следят нивото на реките Арда, Марица и Тунджа.
Още по темата от „Стандарт"

„Вадят при нужда 400 млн. лв. от резерва на здравната каса", информира от първата си страница „Монитор"
Ако се наложи, ще бъдат отблокирани 350-400 млн. лв. за здравеопазване от резерва на Националната здравноосигурителна каса, съобщи премиерът Бойко Борисов след среща  с представители на големи болници от страната, на която присъстваха и министрите на финансите Симеон Дянков и  на здравеопазването Божидар Нанев.

Борисов уточни, че тези средства биха могли да се отблокират с решение на Народното събрание. Той посочи, че на болниците ще бъде плащано от държавния бюджет за свършена работа.

Борисов посочи също, че ще бъде даден срок от още половин до една година на болниците, "на които не е необходимо много", за да изпълнят критериите на здравната реформа. По думите му това ще бъдат не повече от 15 здравни заведения.

Премиерът подчерта, че основната цел на здравната реформа не е да се правят икономии, а да се спре изтичането на пари от здравеопазването, като същевременно хората да не страдат от липса на лечение. Борисов обеща да се вслуша в конструктивните предложения за реформата в здравеопазването, дадени от опозицията и от директори на здравни заведения.

Финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че досега са дадени на прокуратурата 40 сигнала за неправомерно изразходвани средства в болници. От 6 до 12 месеца отсрочка ще имат малките болници, които няма да могат да отговорят веднага на критериите за сключване на договор със здравната каса стана ясно след срещата вчера. Буферният период се отнася за лечебни заведения, чието разстояние до алтернативни клиники е поне един час, или над 60 километра уточни Божидар Нанев. Според него тази мярка касае около 15-20 болници. Целта на отсрочката е да може в един по-плавен преход здравните заведения да покрият поставените изисквания или да се ориентират в изпълнението на друг тип дейност. Изискванията са да имат по двама лекари в една специалност и да осигуряват 24-часов прием на пациенти. Нанев уточни, че болниците, които не са успели да сключат нито един договор със здравната каса или са сключили договор само по една или две клинични пътеки, "естествено няма да могат да работят". Към момента това са около 20 болници.
Още от статията на „Монитор"

„Лоша обществена поръчка - глоба за данъкоплатците", обобщава от първата си страница „Дневник"
Държавата и общините вече ще могат да сключват договори за изпълнение на обществени поръчки дори когато срещу тях тече разследване от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това предвижда новият проект за изменение на Закона за обществените поръчки, който беше обявен за обществено обсъждане в понеделник от икономическото министерство.

Документът беше подготвян повече от половин година от Агенцията за обществените поръчки. Първият му вариант беше разкритикуван от финансовия министър Дянков, според когото малките поръчки трябва да отпаднат, а останалите процедури да станат по-прозрачни. Затова от агенцията се заеха да направят нов проект, съгласуван с всички министерства.

Предложенията предвиждат предварително изпълнение на поръчките, когато процедурата се обжалва пред КЗК, да бъде възможно само с решение на антимонополния орган. В тези случаи възложителите трябва да докажат, че неизпълнението им ще застраши живота и здравето на хората или "ще наруши държавните и обществени интереси".

Няма да се допуска бързо възлагане на договорите, когато то е мотивирано с икономически интереси, свързани с разходи за отлагане на изпълнение му и откриване на нова процедура.  Полученото разрешение за предварително изпълнение ще може да се обжалва пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му. Съдът ще трябва да се произнесе в седемдневен срок от образуване на производството.

В случай че възложител е получил определение за предварително изпълнение, но впоследствие КЗК докаже, че договорът е възложен незаконно, това няма да отмени договора. Вместо това държавата или общината, т.е. данъкоплатците,  ще трябва да плащат глоба от 2% от стойността му. Потърсени за коментар каква е целта на поправката, от Министерството на икономиката не отговориха до редакционното приключване на броя.

Според новия проект компаниите, които искат да се жалват от провеждането на поръчките, ще го правят не само пред антимонополната комисия, както беше досега, но и пред самите възложители, от чиито решения се оплакват. Възложителите ще имат възможност да се запознаят с мотивите по жалбата и в тридневен срок да се защитят по обвиненията в КЗК, където да изпратят становището си.
Още от статията на „Дневник"

„С 11 млрд. лв. са намалели приходите в пенсионната система за 10 години", съобщава от  първата си страница „Класа"
Приходната част на пенсионната система е намаляла с почти 11 млрд. лв. между 2001 г. и 2010 г. В същото време постоянно се повишават разходите. Нараства и дефицитът в държавното обществено осигуряване /ДОО/ - през 2000 г. той е бил 89 млн. лв., а през тази ще достигне 2,3 млрд. лв., което означава увеличение над 23 пъти. Това съобщи вчера председателят на БСК Божидар Данев. Той заяви, че ако не стартира бързо реформа, има сериозна опасност за финансовата стабилност на страната.

Доказано е, че спадът на БВП води до двойно намаление на приходите в пенсионната система и сега заради кризата навсякъде в света говорят за реформи. За България е характерно, че проблемите в системата са започнали, когато икономиката беше в растеж - от 2004 г. до 2008 г. В момента най-сериозна е атаката върху първия стълб - този на държавното осигуряване. В бъдеще ще има опасност и за другите два, защото пенсионните фондове са загубили над 720 млн. лв., а активите им са се стопили с 25%, каза Данев.

Намаляването на осигурителните вноски е една от причините за олекването на приходната част. По-малкият брой работещи, понижените доходите в реалния сектор и замразените заплати в бюджетния, ръстът на сивия сектор усложняват още повече ситуацията.

В същото време разходите се увеличават, защото с нарастването на безработицата се очаква по-силен натиск за пенсиониране. Съществено е подкопано и доверието в самата осигурителна система.

Балансирането на приходите и разходите ще е възможно единствено за сметка на растяща субсидия от държавния бюджет, който е силно напрегнат, обобщи Божидар Данев. Той предупреди, че в условия на криза намалението на осигурителните вноски е опасно, защото всеки процентен пункт понижение намалява със 150-160 млн. лв. постъпленията. Вноските трябва да падат, но след като страната ни излезе от кризата, т.е., когато БВП отбележи 2% ръст над достигнатото ниво през 2008 г. Проучване на Световната банка и ЕБВР сочи, че има два сценария за страната ни: бързо излизане от кризата е възможно за 4 години, бавно - за 10 години.
Още от статията на „Класа"

„Банките взимат на мушка скъпи имоти", предупреждава „Стандарт"
Банки са взели на мушка скъпите имоти, ипотекирани за кредит. Те товарят с допълнителни лихви и комисиони клиентите си, които са собственици на луксозни апартаменти. Целта е да ги притиснат до стената и да си приберат обезпечението. За това алармираха читатели на "Стандарт". Фирмата на Георги Георгиев има сметки и кредити в една от големите банки. На няколко пъти тя вдигала лихвите, без да уведоми клиента си. Георгиев не знаел, че вноската му е повишена и внасял всеки месец обичайните суми. Така кредитът станал предварително изискуем. Банката веднага предявила претенции за двата апартамента в центъра на София, които били заложени за заема. Тази процедура обаче не се прилага за кредити, където обезпеченията са запуснати складове в полето или машини, твърди предприемачът. Името му е сменено, тъй като след заплаха от съд въпросът с банката бил уреден. Георгиев обаче си платил солените наказателни лихви заради закъсненията.

Задава се вълна от принудителни отнемания на жилища и офиси, придобити със заем от финансови институции. Това прогнозира в свой доклад консултантската компания MBL. В момента банките трупат жилища, офиси и индустриални обекти. Имотите засега не се продават, защото цената им е ниска.
Още от статията на „Стандарт"

„ЕС ще наказва държавите, които бавят парите на фирми", предупреждава „Сега"
Еврокомисията се опитва да въведе солени лихви за държавите от ЕС, ако бавят плащанията си по договори с фирми над 30 дни. Това става ясно от предложение за промяна в евродиректива, която, ако бъде одобрена, ще трябва да се въведе и в България.

Идеята на екипа на Жозе-Мануел Барозу е да се фиксира законово право на лихва върху забавеното плащане, която започва да тече 30 дни след датата на фактурата за предоставената стока или услуга. Лихвата за забава ще е минимум 7% плюс основен лихвен процент (ОЛП) на годишна база. Освен лихвата обаче след изтичането на 30-ия ден фирмата получава право на обезщетение в рамките на 5% от размера на забавеното плащане. На всичкото отгоре държавата ще трябва да плати на дружеството точно фиксирани суми за направените разходи за събирането на парите си. "Това е доста солена санкция и затова още не е ясно доколко държавите ще я подкрепят, защото тя тепърва трябва да се гласува от Съвета на министрите и от Европарламента", подчертаха експерти. Все още не е ясно каква позиция по промените ще защитава България.

Предложението за промяна на директивата е направено през пролетта на 2009 г. То все още се обсъжда в работна група към Съвета на министрите. Целта на Барозу е да се предприемат мерки срещу проблема с бавенето на държавните плащания, който в условията на криза може да доведе до фалит малки и средни предприятия.

Бизнесът у нас подкрепя промените, особено идеята за по-строг режим при забавени плащания от страна на държавни органи, стана ясно от специално изявление на БСК по темата. "Много добър е и текстът, според който в договорите няма да може да се записва, че при забавяне на плащане не се дължи лихва, защото такава клауза ще се счита за явна злоупотреба. Промените ще имат сериозен дисциплиниращ ефект върху публичните институции", обясни юристът в камарата Наталия Събева.
Още от статията на „Сега"

„Кризата и зимата се обединиха срещу трафика в София", обобщава „Дневник"
Колко коли се движат по улиците на София всеки ден? Намалява ли или се увеличава трафикът и кое го определя? Оказва се, че на тези въпроси, основни за планирането на мерки срещу задръстванията, в Столичната община няма кой да отговори. Засега познанията за трафика в града се основават повече на лични впечатления, отколкото на специални проучвания. В същото време се подготвят мащабни инфраструктурни проекти като построяването на 6 кръстовища на две нива например.

Последното изследване на движението в София е правено преди повече от 10 години. През същото време борбата със задръстванията неизменно се обявява като приоритет на администрацията. Прави се и генерален план за движението, който да даде препоръки на кметството за подобряването на трафика.
Кризата на помощ
Кризата като че ли даде глътка въздух на общината, докато търси генералното решение за справяне със задръстванията. От "Московска" 33 неофициално казват, че колите по софийските улици са намалели. Също неофициално като причини за това се сочат финансовата криза и зимата. "Ние не изследваме трафика. Чакаме проучването на консултанта по изготвянето на плана за движението - фирмата "Мот Макдоналд", каза зам.-кметът по транспорта Любомир Христов.

Според представители на кметството задръстванията са намалели заради замразяването на много строителни обекти, с което спрял всекидневният приток на работници от други населени места като Перник, Гоце Делчев, Пазарджик или Елин Пелин. "По бул. "Цар Борис ІІІ" вече няма да видите такива задръствания, както преди половин или една година.

По-малко хора ползват и колите си през зимата заради лошото време и средствата, нужни за поддържането им", твърдят от "Московска" 33.

Анкета на сайта www.dnevnik.bg също показва, че около 30% от отговорилите използват по-рядко колите си в сравнение с миналата година, докато за 35 на сто няма промяна. Едва 5% са отговорили, че по-често се качват на автомобил.

Сред "теренните наблюдатели"  - шофьорите на таксита, мненията са различни. Мнозина са убедени, че трафикът е намалял, и то видимо. Според други  задръстванията в града са си същите.
Косвени доказателства
Косвено потвърждение на впечатленията на общинарите за известно отпушване на движението през последните месеци дават от Центъра за градска мобилност. "Категорично може да се каже, че задръстванията са намалели, тъй като закъсненията на градския транспорт са по-малко", каза Антон Деспотов, ръководител на направление "Експлоатация". Данните на центъра показват, че през последните три месеца на 2008 г. закъсненията при 2.35% от курсовете са се дължали на задръствания.

Година по-късно процентът е 1.72. "В центъра на града почти няма промяна. Задръстванията по бул. "Христо Ботев", по бул. "Раковски" или по бул. "Мария Луиза" си остават. Не са намалели и колите по бул. "Цариградско шосе", каза Деспотов. По думите му по околовръстното шосе и бул. "Цар Борис ІІІ" обаче трафикът се е разтоварил. По-малко коли се движели и в "Младост" заради пускането на метрото. Най-натоварен е трафикът в понеделник и петък, както и в часовете от 7 до 9 и от 16.30 до 19 часа. Не може обаче да се каже дали намаляването на колите по улиците е увеличило пътниците в градския транспорт.
Още от статията на „Дневник"

„Кръчми изнудват таксита за абонамент", разкрива „Монитор"
Шефовете на кръчми и барове в Пловдив изнудвали шофьорите на таксита да им плащат абонамент за стоянките пред заведенията. Стопаните искали от бакшишите между 1000 и 3000 лева, за да им позволят да чакат за почерпили се клиенти пред дискотеките. Това разкриха пред "Монитор" таксиметрови шофьори от града под тепетата.

Другото условие е да возим безплатно персонала на заведенията до домовете им, оплакаха се бакшиши. При отказ да платят абонамента таксиджиите били прогонвани от охраната на клубовете. Според запознати случката се разигравала постоянно пред известни чалга дискотеки в Пловдив. Жалбата на таксиметровите шофьори дойде веднага, след като няколко институции обявиха, че ще започнат внезапни проверки на жълтите коли. Акцията предвижда пускане на тайни клиенти на лов за нелегални бакшиши и е разпоредена на 3 февруари от районния прокурор Димитър Ангелов. Акцентът ще падне върху нощните проверки в района на Водната палата около кръговото на булевард "Васил Априлов" и около ул. "Капитан Райчо", където се намират едни от най-известните чалга дискотеки, научи "Монитор". Тайните клиенти ще следят дали бакшишът им дава касова бележка за платената сметка. По същия маршрут ще бъде наета и друга таксиджийска кола, за да се види дали шофьорът не помпи с апаратчето.
Още от статията на „Монитор"

„Властта се държи като брокер на недвижимости", анализира „Сега"
Не ми се вярва да се е объркал здравният министър Божидар Нанев, като каза пред Ройтерс, че се готви приватизация на държавни болници. А пък и да го е направил, грешката е вярна. Ако внимателно проследим всичките му ходове, откакто заема поста, смайващата вест ни сполетя съвсем закономерно. Реформата вече ликвидира 21 по-малки болници в цялата страна, а други 140 се очаква да издъхнат до края на годината. Освободените средства ще се пренасочат към по-големите лечебни заведения, очевидно с цел да бъдат оздравени предприватизационно. Ако има грешка, тя не е в превода, а в намерението.

Когато един министър каже, че приватизацията на държавни болници ще започне след приключването на реформата, фразата звучи недвусмислено и за най-посредствения преводач. А когато внесе и уточнението, че освен болниците трябва да се приватизират и болничните услуги, се разсейват и последните мъглявини. Да не забравяме, че едни хора вече втори мандат чакат ред за частните центрове по хемодиализа. Но министърът не спира дотук. За да не остане и капка съмнение в помислите му, той разтръбява пред света как държавата сега ще потегне организационно и финансово болниците с парите на осигуряващите се граждани, вследствие на което инвеститорският интерес към лечебниците силно ще нарасне. Сиреч с наши пари държавата ще "разкраси стоката", преди да я шитне на купувачите. Едва ли Ройтерс би си позволила подобни волни интерпретации по най-чувствителната за българите тема.

Езикът е най-големият враг на човека! След "здравната реформа", естествено. Светкавичното опровержение на здравното ведомство само затвърди подозренията. "Министър Нанев никога не е заявявал, че ще се прави или има направена концепция или цялостна програма за приватизация, особено на държавните болници", съобщиха оттам. Тоест не че няма да приватизираме, но просто не е изготвена цялостната програма. По-нататък тонът се разколебава: "За момента приватизацията не е на дневен ред, тя е само една възможност." Интересно защо ли министърът е пропуснал да ни информира и за останалите?
Още от статията на „Сега"

„Забравихме рушветите в строителството", казва в интервю за „Стандарт" строителният предприемач Николай Галчев
Г-н Галчев, управлявате голяма за нашите стандарти компания. Как се справяте в кризата?
- Не е лесно да управляваш 20 търговски дружества, събрани в холдингова компания. Вече втора година сме в холдингова група и се опитваме да създадем общи правила за работа. Кризата ни накара да бъдем по-внимателни към разходната част в бюджета, да планираме перспективно и да обръщаме внимание на детайлите в работата ни. Строителният бранш като цяло е най-засегнат от кризата, най-вече заради експанзията преди 2-3 години. Но браншът е флексибилен, убедени сме, че ще излезе по-силен и с нови възможности.

Кой беше най-трудният ви момент в последните две години като собственик на голяма строителна компания?
- Трудните ми моменти са два, но са преди кризата. Първият бе, когато се налагаше да взема решение как да структурирам холдинговата група. Малко преди това пък трябваше да овладея експанзията от бурния ръст на строителното дружество. В него изведнъж влязоха доста хора, доста активи. Беше определящо да се управляват внимателно. Точно в такива експанзии много водещи фирми са получавали най-големите си трусове. Трябва да си призная, че и при нас това се случи. Но сега всичко е овладяно.

Имате ли ваша рецепта за действие в условията на криза?
- В нормални условия се работи лесно, но в условия на криза се проявява истинският мениджър. Преструктурирахме бизнеса, за да бъдем конкурентоспособни. Не сме прекратили нито един вид бизнес, но намалихме мащаба. Обръщаме внимание на издръжката и допълнителните разходи, които трябва да бъдат минимални, за да можем да предложим на клиентите си очакваните от тях услуги. Важното в кризата е да мотивираш ключовия си персонал. Работата с хората е от огромно значение, необходимо е да ги държиш информирани във всяка една ситуация на промяна. Да са наясно с мерките, които трябва да предприемете заедно, за да се справите с предизвикателствата и да постигнете общите си цели.

Бихте ли прогнозирали кога строителният бранш у нас ще тръгне нагоре?
- Трудно е да се прогнозира кога ще се отлепим от дъното. Според мен е необходимо да вярваме, че пазарът ще се отвори. В последните години водещи на строителния пазар бяха частните инвеститори - те дадоха тласък на развитието на строителството с инвестициите в жилищни, търговски и други обекти, а сега се отдръпват от пазара. Днес голяма роля ще изиграят възможността и опитът на държавната машина да привлече повече ресурс от европейските фондове. Бизнес и държава да се хванат ръка за ръка и да работят заедно. Особено в строителния бранш, такова сътрудничество ще бъде от полза за всички. За да си помогнем, трябва да се погледне малко по-реално и в икономически аспект. Да се помисли за отваряне на производствени мощности, които да увеличат експортния баланс на страната. Да повишим производителността на работната ръка. Все още в България не се работи с качеството, темповете и ефективността на водещите западни индустрии.

Контактувате с ваши колеги от цяла Европа. Как действат те в тази ситуация и каква е оценката им за състоянието и качеството на строителството в България?
- Водещите индустрии, икономики, строителни фирми в Европа предприеха рестриктивизъм в определянето на бюджета и повишаване ефективността на работа. Навлизат на нови пазари, и страната ни е един от тях. В тези условия се създават възможности и за партньорства. Преди европейските компании не ни познаваха и смятаха, че сме прохождащи в бранша, а в момента са респектирани от постиженията на някои наши фирми. Водещите международни компании имат желание за партньорство с нас. И такива партньорства със западни компании са факт и за нашата холдингова група.

Очаквате ли конкретни стъпки от страна на държавата за облекчаване на бизнеса?
- В строителния сектор не можем да се оплачем от внимание от страна на държавата. След последната среща с министър-председателя ефектът бе налице - подписахме споразумение с МРРБ и с финансовото министерство, което дава възможност за оздравяване на бранша. Мисля, че правителството прави всичко възможно да си партнира не само със строителния бранш, но и с целия бизнес. Държа да кажа, че има промяна в диалога между строителния бранш и МРРБ. Има желание за прозрачност и налагане на ясни правила и от двете страни. Това се оценява от европейските ни партньори, не само от нас. Доволни сме от действията на МРРБ, създадени са правила при провеждането на търговете, спира се корупцията. В момента за корупция в нашия бранш не се говори. Правилата, прозрачността и стопирането на корупцията ни прави по-спокойни.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Филчев и Алексей обслужваха БСП", казва в интервю за „Монитор" Емануил Йорданов, бивш министър на вътрешните работи
Г-н Йорданов, като човек, бил години в системата на МВР, как оценявате двете поредни акции "Наглите" и "Октопод"?
- Не разполагам с информация за доказателствата, но смятам, че подобни акции трябва да бъдат подкрепяни от обществото, защото те показват едно голямо желание на МВР за справяне с престъпността и дават така необходимите надежди на обществото, че нещата могат да се променят към по-добро.

По ваше време Алексей Петров беше ли оперативно интересен?
- Алексей Петров по мое време не беше толкова актуален. Той придоби публичната си популярност главно благодарение на това, което успя да получи във времето, когато управляваше БСП. Тогава Петров стана член на Надзорния съвет на НОИ, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, доцент в УНСС. После зае най-високия пост, който е заемал като съветник в кабинета на председателя на ДАНС Петко Сертов. И ми е много смешно, като гледам как се оправдава Сергей Станишев, че едва ли не той заемал длъжност като на портиер в ДАНС, а всички помним какъв беше статутът му и как самият Петко Сертов се появи пред медиите и каза, че не е бил съгласен с назначаването на Алексей Петров за негов съветник. Ако директорът на агенцията не е съгласен, кой може да му го назначи освен премиера, на чието лично подчинение е тази агенция.

Все пак по ваше време Алексей Петров бил ли е обект на службите?
- Ако питате дали е разработван Алексей Петров, по-скоро е имало данни за него, но не и някакви съществени разработки, които да се изпращат в съда.

А бил ли е щатен сътрудник на службите?
- Не, нямам информация да е бил сътрудник. Но за дейността на Алексей Петров искам да припомня нещо, което беше позабравено или не му се обръщаше достатъчно внимание. Алексей Петров е собственик на таксиметровата фирма, чиито таксита оградиха парламента през 2001 година и поискаха сваляне на правителството ни.

Тоест смятате, че Алексей Петров е изпълнявал поръчка на тогавашната ваша опозиция в лицето на БСП да свали правителството ви?
- Не е далеч от ума едно такова предположение, защото в крайна сметка по времето, в което аз бях министър на вътрешните работи, имаше два безкрайно измислени скандала, които се използваха с политическа цел. Първият беше с несъществуващото подслушване на Никола Филчев и вторият беше с битово убийство на малкия Пепи, което много хора се опитаха да експлоатират и да представят като действия на организираната престъпност. Всъщност хората, които направиха тези скандали, по-късно бяха възнаградени от БСП. Никола Филчев - с посланически пост в Казахстан и Алексей Петров - с тези постове, които вече цитирах. Мисля, че в БСП се надлъгват много успешно в последните години. Вие видяхте, че дори при последния случай при ареста на Алексей Петров Румен Петков иска оставката на Сергей Станишев, без да си спомни, че самият той се срещна на басейна "Спартак" с т.нар. Братя Галеви. Сега пък се заговори, че по време на нашето правителство имало едва ли не чадър над Алексей Петров. Бих препоръчал на всички, които го твърдят, да проверят защо през 2001 година, когато е имало сигнали срещу Петров, данните и материалите са били препратени от цивилната към военната прокуратура, които бяха любимците на Никола Филчев.
Още от интервюто на „Монитор"

„Част от бюджета трябва да се управлява рисково, за да носи пари", казва в интервю за „Класа" проф. Иван Белчев, управляващ партньор на „Динамика консултинг" - представител на инвестиционна банка „Ротшилд" за България
Проф. Белчев, бихте ли представили дейността на банка „Ротшилд" в България?
- Банка „Ротшилд" е най-голямата независима инвестиционна банка в света и една от референциите в сектора. Съществува от над 200 години и винаги е била едно от добре познатите имена във финансовия свят. Основният предмет на дейност е предоставянето на съвети в областта на сливанията и придобиванията. „Ротшилд" разполага с екип от над 30 банкери, отдадени на развитието на бизнеса в Източна Европа. Преди малко повече от 2 години банката засили присъствието си на българския пазар на сливания и придобивания и определи за свой представител фирма „Динамика консултинг". В условията на преструктуриране на българската икономика тя предоставя независим и обективен съвет на компании от най-различни сфери, съдейства на компании да продават дялове, да придобиват фирми в страната и чужбина, да намират партньори, да преструктурират дългове и т.н.

Как се отразява икономическата криза на инвестиционния интерес към България според вашите наблюдения?
- В постоянен контакт сме с огромна част от големия бизнес в България. До 2008 г. имаше много добри условия за развитие, но с идването на кризата инвестиционният интерес към страната изведнъж се изпари. В момента конюнктурата в областта на сливанията и придобиванията е много сложна. Проблемите идват от това, че кризата обезцени активите, фирмите ограничиха продажбите, защото търпят загуби и намаляват печалбите си. А един от основните фактори за определяне на стойността на една фирма е финансовото й здраве - дали продаваш добро бъдеще, или предлагаш пропаст. Пазарната стойност на компаниите в България рязко се понижи и по пазарни, и по психологически, и по обективни икономически причини. Получи се голямо несъответствие между ценови очаквания и реални възможности за продажба и това ограничи до голяма степен пазара на сливанията и придобиванията. През последната година броят на сделките по сливания и придобивания силно намаля.

Коя е печелившата политика на една фирма в такъв момент?
- Най-умната политика е да се продаде тогава, когато фирмата печели много и е в цветущо състояние. Опитът на нашите бизнесмени обаче е обратен. Щом компанията е в добро състояние, въобще не мислят за продажба. Едва като се появят проблеми и започнат да губят, тогава търсят възможности за продажба. Получава се несъответствие между очаквания и реалното състояние. В условия на криза тези, които имат пари, изчакват слабите да рухнат, за да купят силно обезценени активи. Най-добре е да се изчака компаниите да се преустроят и когато пазарът тръгне, чак тогава да продават. Нашите съвети към фирмите сега са да не бързат, стига да могат да си позволят това. Така или иначе всеки случай е индивидуален и не би било сериозно да генерализираме.

С кои български фирми е работила банка „Ротшилд"?
- В областта на сливанията и придобиванията въпросът за конфиденциалността е основен. Работим над интересни проекти и мисля, че когато нещата се уталожат, българската икономика ще има по-добри възможности. Позитивни сигнали вече има от действията на сегашното правителство. Искам обаче да заявя категорично, че дейността на банка „Ротшилд" в областта на сливанията и придобиванията, никога и по никакъв повод не се обвързва с политически съображения. Затова и когато говоря за макроикономическата обстановка в България, аз изразявам мнение изцяло в качеството си на професор по валутно-финансови отношения и по европейска интеграция, без връзка с моите ангажименти към банката.
Още от статията на „Класа"

„Компании от САЩ и Европа може да строят новите блокове в АЕЦ "Козлодуй", казва в интервю за „Дневник" изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов
Как кризата се отразява върху дейността на АЕЦ "Козлодуй"?
- Заявките на търговците за покупка на електроенергия постепенно намаляха заради спада в потреблението. Броят им се запази същият като през миналата година. На проведените търгове, които вече са прозрачни и с ясни правила, успяхме да постигнем по-добри цени, по които да им продаваме енергията в сравнение с тези през 2009 г.

Конкуренцията между кандидатите доведе до оферти с изгодни за централата условия. Загубата от 10-11 млн. лв., натрупана от май до август миналата година - по искане на Електроенергийния системен оператор тогава работихме с намалена мощност, почти е покрита. Намалението на мощността също бе резултат от кризата. Покриването стана със съкратените сроковете за годишните ремонти на пети и шести блок, което ни позволи да отчетем нетна печалба от 65.8 млн. лв.

Как ще коментирате твърденията на големите потребители на електроенергия, че им продавате на много по-висока цена в сравнение с тази, на която тя се изнася?
- Разбирам техните желания да купуват евтина енергия в условията на криза, като получат отстъпки, които обаче не можем да им направим. Желанието ни е да продаваме на максимално висока цена продукцията си. Вярно е, че на външния пазар цената, която ние получаваме, е малко по-ниска в сравнение с тази, по която се продава енергията на вътрешния пазар.

Но трябва да се отчете, че при износа се начисляват таксите за капацитет, пренос и износ. Така се натоварва крайната цена.

Не е вярно, че цената в България е по-висока в сравнение с тази в чужбина. Големите потребители са привилегировани потребители, което означава, че те могат на свободния пазар да договорят тарифите и да избират доставчиците си.

Цената ни е конкурентна и затова говори фактът, че потребители, които през миналата година предпочетоха други доставчици, сега се върнаха при нас. Някои от тях изпуснаха търговете и сега чакат следващите. Част от потребителите подписаха шестмесечни договори, други предпочетоха едногодишните. През юни предстои да обявим нови търгове в зависимост от квотата на енергията, която Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще определи за продажба на регулирания пазар. Ако остане свободна енергия, ще продадем такава и за износ.

Ще поискате ли увеличение на цената на тока от юли?
- Когато окончателно бъде готов финансовият отчет, ще подготвим предложение за новите цени, което ще внесем в ДКЕВР. Ще разговаряме с комисията за квотата за регулирания пазар и цената на електроенергията. В момента продаваме на регулирания пазар електроенергия, която е доста под себестойността, защото обезпечаваме ниска цена за крайните потребители за страната.
С приходите от продажбите на свободния пазар успяваме да покрием загубата от по-ниската цена на регулирания пазар. Националната електрическа компания (НЕК) плаща със закъснение получаваната ел. енергия, но има намаление на дължимата сума с 30 млн. лв. до 90 млн. лв.
Още от интервюто на „Дневник"