„Лорд краде имоти по морето”, „Ножица за пътните на депутатите”, „Удряме дъното това тримесечие”, „България ще изгуби около 120 млн. евро по САПАРД”

„Лорд краде имоти по морето", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Английски лорд с прякор Бързия Еди е въртял далавери за милиони с наши имоти по морето. 43-годишният плейбой и гуляйджия Едуард Дейвънпорт е обвинен миналата седмица с още двама авери в организиране на престъпна група, свързана с измами и пране на пари. Той е известен като лорд Гифордс във висшето общество на Острова. Това е най-голямото международно разследване за мошеничество със заеми в историята. Ужилването е за 12 млн. британски лири, съобщи сайтът Money Marketing. Освен в България скандалният милионер е върлувал в Австрия, Турция, Кипър, Италия, Румъния и Дубай. Дейвънпорт е прочут с пищните партита на баровската лондонска улица Оксфорд стрийт. Чести гости са били принцът на Монако Алберт, Хайди Клум, Мик Джагър, Жан-Клод ван Дам и Виктория Бекъм.
Срещу Дейвънпорт, Питър Райли (62 г.) и Дейвид Хорсфол (54 г.) са повдигнати обвинения от Лондонския магистратски съд. Разследването се е добрало до доказателства за даването на заеми с необосновано високи лихви и до измами с отдаване под наем.
Още от статията на „Стандарт"

„Ножица за пътните на депутатите", съобщава от първата си страница „Монитор"
Депутатите ще разполагат с два пъти по-малко пари за пътувания в чужбина, отколкото бе заделил предишният парламентарен шеф Георги Пирински. В последните дни на поста си той реши да подпише сделка за 4 млн. лв. само за самолетни билети.
Наследникът на поста му Цецка Цачева възнамерява да похарчи малко над 1,8 млн. лв. с ДДС за въздушния превоз на народните избраници и чиновниците в 41-вото НС. Според заместника й Лъчезар Иванов, щом е заложена такава сума, значи тя е напълно реалистична. Той бе категоричен, че парламентът ще се стреми на всяка цена да се вмести в предвидените за следващата харчове. 

Парламентът вече е обявил нов конкурс за по-евтините самолетни билети, след като със сделката на Пирински се зае прокуратурата. Както „Монитор" писа, той се опита да подсигури с билети депутатите в следващия парламент и за малко щеше да натовари новото ръководство с колосалната сума. Още щом седна в шефския стол в парламента, Цецка Цачева разкри, че предшественикът й дори не е направил конкурс за фирма, която да осигури билетите за 4 млн. лв. Съпредседателят на групата на ГЕРБ Красимир Велчев се възмути тогава от действията на бившия парламентарен шеф, като определи за недопустимо да обременява своите наследници с такава сума за билети и при положение че парите на институцията вече са опукани за говорещи асансьори и какви ли не още глезотии. Нещо повече, Велчев осветли скандални факти включително за обиколките в страната. Стефан Софиянски например не спрял да кръстосва шосетата с лимузината, докато не навъртял 330 хил. км, или 8 пъти обиколката на Земята. От документите в гаража на НС станало ясно, че на шофьорите са надписвани извънредни часове, за да вземат допълнителни надници. Освен това, след като Пирински предал щафетата, новите депутати с ужас установили, че техните предшественици са изтъркали подметките си от обиколки.
Още от статията на „Монитор"

„Удряме дъното това тримесечие", прогнозира „Пари"
Икономиката на България ще удари дъното през текущото тримесечие или най-късно през първата четвърт на 2010 г., прогнозират анализаторите от Economist Intelligence Unit. Данните бяха обявени по време на осмата кръгла маса с правителството на България, организирана от Economist Conferences.

Експортът за Европейския съюз и Турция и размразяването на финансирането са факторите, които ще върнат страната по пътя на растежа обясни  Ричард Еймс директор за Европа, Средния Изток и Африка на Economist Conferences.
Още от статията на „Пари"

„България ще изгуби около 120 млн. евро по САПАРД", разкрива от първата си страница „Дневник"
България ще усвои около 73% от предвидените 445 млн. евро по земеделската предприсъединителна програма САПАРД, която приключва окончателното в края на годината. Това означава, че страната ще изгуби около 120 млн. евро. Това прави почти една трета от цялото финансиране по програмата. "За съжаление оценката за приключването й е песимистична", каза пред депутатите от парламентарната комисия по европейските въпроси Силвия Инджова, директор на Националния фонд в Министерството на финансите, чрез който се осъществява разплащането на всички европроекти.

По думите й натрупването на неизползвани средства по САПАРД е започнало след подписването на финансовия меморандум за 2004 г. (Според правилата за всяка година се определя сума, чието усвояване може да продължи и през следващите две). Дотогава е отчитано 100 % изпълнение на финансирането по програмата. САПАРД. Според статистиката през 2004 г. са "хартисали" 27 млн. евро, за 2005 г. - 45 млн. евро, а за 2006 г. се очаква да бъдат около 47 млн. евро.

Новите управляващи се надяват загубената сума да се окаже по-малка, ако започналата проверка за нередности в проекти на обща стойност 12.5 млн. евро установи, че сред тях има и изрядни. Ако МВР, следствието, прокуратурата и ОЛАФ идентифицират такива проекти в близките дни, до 23 декември по тях може да бъде поискано плащане и така загубите ще се намалят. Ако проверките приключат през следващата година, редовните проекти ще трябва да бъдат финансирани от бюджета, обясни Инджова.

Съмнителните сделки по САПАРД са основно с фирми от месопреработващата промишленост, както и на 11 общини. Според директора на Националния фонд някои от пропуските са незначителни - например неизискана от кмета банкова гаранция за добро изпълнение, като документът впоследствие е издаден. В тези случаи се прави корекция в стойността на договора и общината се отказва от една малка сума, за да спаси по-голямата част от средствата. Има обаче и нарушения, които правят проектите неспасяеми - като сключването на договор с втория класиран в конкурса вместо с победителя. "Всички коректни бенефициенти по САПАРД са си получили плащанията", каза за "Дневник" изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Калина Илиева.
Още от статията на „Дневник"

„Държавата вече ще заменя гори и земи по пазарни цени", информира „Сега"
Държавата най-накрая ще прекрати порочната практика да продава или заменя на безценица атрактивни гори и земи. Земеделското министерство е готово с нова наредба, в която се въвеждат по-точни критерии за оценка. "В сравнение с направените от предходната власт сделки държавните масиви ще струват средно 3 пъти повече за вътрешността на страната, а за морето и курортите - дори 7-9 пъти по-скъпо", каза вчера аграрният зам.-министър Георги Костов.

При формирането на бъдещите оценки за масивите освен характеристиките на самата гора като дървесина и животински свят водещ критерий ще бъде и отдалечеността й от морския бряг или границите на националните курорти, от магистрали и населени места, научи "Сега".

Поправката се прави главно заради предстоящите замени на терени с общини за важни социални и инфраструктурни проекти. След големия обществен натиск предишният парламент забрани замените, но с уговорката, че забраната не важи за общини и за големи проекти с национално значение. В новия закон за горите изрично ще бъде уточнено, че държавата може да прави замяна с юридически и физически лица само ако те притежават терени, необходими за построяването на магистрала.

Проверка на заменките, одобрени по време на кабинета на Сергей Станишев, показа, че държавните масиви са оценявани на 5 до 20% от реалната им пазарна цена. Средната цена е била по 8.05 лв. за квадрат, а гори край София бяха харизвани и за по 5 лв. за квадрат. Само за година и половина с подписа на ексшефа на горската агенция Стефан Юруков (БСП) бяха заменени 18 000 дка гори, срещу които държавата получи от частници чукари във вътрешността на страната. Преди това ДПС замени други 8000 дка, като апетитните масиви отидоха главно в едри бизнесмени, близки до БСП и ДПС. Юруков и бившият земеделски министър Валери Цветанов (ДПС) в момента са обвиняеми за тези сделки.

Идеите са в съзвучие и с промените в Закона за държавната собственост, който скоро ще влезе в МС. Те предвиждат собствениците на имоти извън населени места, през които ще минава магистрала или друг обект с национално значение, да не получат нито 1 лев обезщетение. Според управляващите така ще се намали спекулата с огромните обезщетения, които собствениците на имоти успяват да постигнат чрез съда.
Още от статията на „Сега"

„61% от компаниите у нас запазват инвестициите, една трета ги вдигат", информира от първата си страница „Класа"
Над 60% от глобалните компании с бизнес у нас ще продължат инвестициите си, а една трета дори ще се възползват от настоящата ситуация и ще ги увеличат. Това показва проучване на Economist Intelligence Unit, проведено между 23 октомври и 20 ноември т.г. измежду 70 водещи мениджъри на глобални компании. То бе представено вчера на Осмата кръгла маса с правителството на България. Добрата новина е, че само 12% планират да свият капиталовложенията си у нас.

Най-основните притеснения за мениджърите са свързани с макроикономическата нестабилност - 75% дават този отговор. Други 55% посочват корупцията, 43% се опасяват от липсата на политическа воля за реформи в бизнес средата. Повече от половината изследвани компании очакват да видят резултати от антикорупционната дейност на правителството в следващите месеци, а 17 на сто вече усещат сериозната борба с организираната престъпност.

Финансовата криза се е отразила на анкетираните предимно чрез свиване на приходите. За всяка трета компания те са намалели с до 10%, а една пета отговарят, че спадът е над 30 на сто. 63% от мениджърите на водещи корпорации пък посочват като най-негативен ефект на кризата свитото потребление. Всеки трети е изпитал липсата на кредити или недостатъчната намеса на държавата.

Половината от изследваните фирми смятат, че инфраструктурните инвестиции са една от най-добрите възможности за правене на бизнес у нас.

Изпълнителният директор на „Мобилтел" Андреас Майерхофер посочи, че строителството на магистрали и развитието на железопътната инфраструктура ще бъдат двигател за развитието на икономиката и за привличането на чуждестранни инвеститори.
Още от статията на „Класа"

„Плащат на строители с държавни облигации", информира „Стандарт"
Държавни облигации на стойност около 180 млн. лв. ще пусне през февруари Министерството на финансите. С набраните пари държавата ще се разплати със строителните фирми, каза вчера регионалният министър Росен Плевнелиев.

Общият размер на задълженията на държавата към строителния бранш е 250 млн. лв. На заседанието си днес Министерският съвет ще гласува да бъдат отпуснати 20-30 млн. лв. за изплащане на част от тези дългове, каза Плевнелиев. След това надеждите ни са, че Министерството на финансите ще отпусне още 44 млн. лв. до края на годината, допълни той. Така до януари ще бъдат изчистени около 60-70 млн. лв. от публичния дълг към строителните компании. За изплащането на останалите около 180 млн. лв. ще бъдат пуснати облигации през февруари.

Най-ниската цена да не е определяща при обществените поръчки, предвижда подготвяна от Министерството на икономиката и енергетиката процедура. Това ще е възможно само в случаите извън откритите процедури, коментира Росен Плевнелиев. В момента тече процедурата за съгласуване на идеята с бизнес организациите и агенцията за обществени поръчки, така че ограничителната процедура да се измени и да дава възможност други критерии да определят печелившия кандидат, допълни министърът.
Още от статията на „Монитор"

„Парцалки стават "Армани" в магазина", разкрива „Монитор"
Вносителите на фалшиви маркови дрехи са измислили нов начин за заобикаляне на закона и премятане на клиентите. Перфектните копия на световно известните марки минават границата с предварително разшити етикети, които се поставят отново преди да влязат в магазина. Врътката идва оттам, че на границата дрехите минават като евтини парцали, а вносителите печелят милиони от контрабанда и невнесен ДДС.Свалените етикети понякога дори пътуват заедно с дрехите.Пришиват се на стоката след минаването на граничния пункт в склад на фирмата вносител, съобщиха пред "Монитор" отлично информирани източници.
Следващата стъпка на фирмите е да вкарат дрехата в лъскав магазин. Заради етикета на "Армани", "Версаче", "Бенетон", "Найк" или "Адидас" цената на облеклото почти никога не пада под 100 лева, въпреки че за нея са платени жълти стотинки. Купувачите се лъжат от лъскавия магазин, броят парите и получават усещането, че са си купили маркова дреха.

В голяма част от случаите стоката влиза контрабандно по различни канали и се покрива с фактури от стари вносове. По този начин в държавата не влизат милиони от ДДС. Ментетата се произвеждат  в три държави Турция, Китай и Грузия, като почти винаги се вкарват през Капитан Андреево. "Марковите" дрехи се внасят с пътнически автобуси или с т. нар карго пратки. Последните месеци има тенденция да се използват рейсове, защото в тях може да се натовари почти същото количество стока, каквото и в един ТИР. Обикновено търговци потеглят в неделя от България или Румъния за Турция и се връщат във вторник или сряда.

"Такива са механизмите на пазара в южната ни съседка, стоките се купуват до средата на седмицата. Поради тази причина от понеделник до сряда митничарите трябва да са нащрек за пътнически автобуси", обясни пред "Монитор" запознат с бизнеса с дрехи. За да няма проблеми с митническите власти, търговците дават на шофьора на рейса по 10 евро на човек, а водачът от своя страна предава парите на митничаря, сочи оперативна информация на разследващи. Подобна случка се е разиграла преди 3 дни, когато двама митничари от "Капитан Андреево" са пропуснали турски автобус на фирма "Мурат".
Още от статията на „Монитор"

„Архитектурни ценности си отиват "социализирани", разкрива „Дневник"
"Социализация" на сграда - паметник на културата. Ако чуете този израз, застанете нащрек. Нищо чудно всъщност да става въпрос за строеж на хотел, сграда с офиси или жилищна кооперация в центъра на София. Виждали сме вече как между старите и с ценна архитектура къщи изниква билдинг от стъкло, алуминий и бетон. После се оказва, че в него е "вграден" паметник на културата, който обаче трудно се различава, особено ако не знаете какво е имало на същото място. В столицата има 1600 сгради с различна степен на защита, т.е. на застрашеност.

Опасността идва оттам, че е напълно възможно погубването на паметника чрез "социализация" да бъде съвсем законно.  Възможно е и новата стъклобетонна сграда, вписала нещо от старата, да е със статут на паметник на културата. Или старата постройка да остане без защита, след като е изгубила ценността си при реконструкция, въпреки че са били изпълнени всички препоръки. София дава подобни примери. И докато компетентните институции недоволстват от "обезличаването на града", продължават да си прехвърлят отговорността и да се обвиняват в "липса на воля".

Според зам.-министъра на културата Тодор Чобанов, главния архитект на София Петър Диков, арх. Валентина Върбанова от столичното дружество "Стара София" и Владимир Калинов от строителния контрол в София най-виновен за всичко е Институтът за паметниците на културата (бившият НИПК). В Министерството на културата сочат института като "фрапиращ пример за конфликт на интереси". Затова и новото ръководство прехвърли със закон от института към себе си административните правомощия по допускането на строежи. Със същия закон, който влезе в сила на 20 ноември, беше уволнен и директорът на института Георги Угринов. В министерството смятат, че това е достатъчно, за да се пресече практиката за обезобразяване на архитектурни паметници.

Главният архитект на София Петър Диков казва, че той нищо не може да направи, ако институтът е допуснал строеж, който може да увреди паметник на културата. Органите, които трябва да следят дали се спазват предписанията на института за паметниците на културата или своеволно се разрушават стари сгради, като строителния контрол обясняват, че правомощията всъщност не са техни. Ако някой не си върши работата, то това е НИПК, те имат правомощия да съгласуват, но и впоследствие да контролират, а ако установят нарушения - да подадат съответните сигнали, коментира пред "Дневник" Владимир Калинов от строителния контрол в София. По думите му вместо това от института само пишели писма до останалите контролни органи и си "измивали ръцете".
Още от статията на „Дневник" и още по темата от „Дневник"

„Приватизацията - екобонусът за България", анализира „Пари"
Благодарение на приватизацията България е преизпълнила изискванията за намаляване на емисиите парникови газове, заложени в Протокола от Киото. Добре, но страната ни не се е възползвала да продаде оставащите хиляди тонове емисии и да спечели пари, с които да инвестира в други екологични проекти. От няколко месеца новият екоминистър твърди, че ако България беше продавала неизползваните квоти, щеше да е получила около 1 млрд. EUR.

По отношение на Протокола от Киото страната ни е отличник. От една страна, много от тежките замърсители са направили съоръжения, с които се намаляват емисиите на парникови газове. От друга обаче, има ТЕЦ, които са забавили с години изграждането на сероочистки. Не е ясно как ще се отрази на страната тяхното спиране, т.е. дали няма да има енергийна криза. В същото време обаче не може да се отлага повече изграждането на пречиствателните съоръжения, защото при евентуална наказателна процедура те хем ще трябва да хлопнат кепенците, хем всички ние да плащаме десетки хиляди евро глоби дневно. Други пък нямат пари, за да изградят сероочистките. Ако започнат да ги правят, всички ние ще трябва да ги платим през по-високата цена на тока след години, твърдят различни експерти.

Освен това през 2007 г. Европейската комисия отдавна оряза квотите за търговия с парникови газове на страната ни. Така индустрията беше принудена още веднъж да намали емисиите на производството си. Трудно е да се изчисли с колко е спаднало нивото на парниковите газове за последната година при намалените, а дори и често спираните производства, например на циментовата индустрия. При всички случаи обаче след прехода и приватизацията кризата също допринася за намаление на мръсните газове. Дали обаче ще успеем да изпълним критериите от Киото до 2020 г. да намалим с още 20% мръсните газове или дори с още 30%, както се обсъжда от вчера в Копенхаген - предстои да разберем.
Още от статията на „Пари"

„Sms за оборотите издънил "Есприт", разкрива „Стандарт"
Есемеси с информация за дневните обороти на магазините издънили официалната вносителка на германската марка "Есприт" Диана Муратева. Всяка вечер всички 10 магазина в страната пращали съобщения с обема на продажбите. Тези цифри обаче коренно се различавали от официално фактурираните продажби. Така антимафиотите от отдел "Изпиране на пари" в ГДБОП преценили, че бизнес дамата укрива данъци. Те влязоха в магазините на Муратева, иззеха документация и компютри.

След зрелищната полицейска акция управителката на фирмите, които официално внасят "Есприт", Диана Муратева е обвинена в 4 престъпления. Първото е организирана престъпна група, второто е за укриване на данъци, следващото е за пране на пари. Четвъртото обвинение е уникално - че чрез укриването на данъци е измамила съдружничката си Рая Цинцова. Обвинението за престъпна група, в която задължително трябва да има трима души, също "виси" - в групата са Муратева, счетоводителката й Мария Малинова и неизвестно лице.

За тези 4 обвинения Диана Муратева лежи 2 дни в ареста миналата седмица - една нощ в 9-о РПУ и една нощ в ареста на Националното следствие.

При претърсване на дома на Муратева полицаите открили 19 600 лв. За 4 години, откакто работят фирмите й, които внасят "Есприт" в България, Диана Муратева успяла да укрие над 2 млн. лв. данъци, твърдят антимафиотите. Не е ясно обаче как бизнес дамата е изпрала парите. Засега не можем да твърдим подобно нещо, уточни снощи прокурорът Николай Русинов. Той замествал за малко титулярния прокурор Пламен Панайотов по време на арестите.

За да разшири престъпната си дейност, шефката на "Апарел" създала нови 3 фирми, регистрирани като собственост на адвоката на Муратева Христо Митровски и управлявани от счетоводителя Симеон Артинов, твърдят антимафиотите от "Изпиране на пари".

"Нелепо е да пера пари, продаваме на едни цени в цяла Европа", заяви вчера обвинената Диана Муратева. Според нея зад сигнала до ГДБОП стои съдружничката й в "Апарел" Рая Цинцова, която държи 33 на сто от капитала.
Още от статията на „Стандарт"

„По-страшно от кризата е бавното излизане от нея", казва в интервю за „Сега" банкерът Стоян Александров
Г-н Александров, одобрявате ли финансовия план на държавата за 2010 г. и намирате ли за точни сметките на министър Дянков?
- Съгласен съм с онези, които казват, че това е бюджет на оцеляването, не на развитието. Но това е положението. Факт е, че за първи път от 20 години насам се прави бюджет в такава неизвестност и в условия на падащи приходи, а не на растящи. Иначе в дискусиите по приемането му нямаше нищо ново - опозицията винаги твърди, че приходите са подценени, а управляващите - че това е пределът. Опозицията вижда едва ли не още 2 млрд. лева резерв. Но в същото време държавата ще приключи 2009 г. с близо 2 млрд. лева неразплатени задължения към бизнеса. Така че, ако приходите се окажат повече, правителството, което ще влезе в новата година с минус 2 млрд. лева, ще може да балансира бюджета.

Но това е стъкмистика - да се прехвърля дефицит за догодина, за да отчетем, че бюджет 2009 не е "на червено"?

- Честно казано, нямам еднозначен отговор. Да се отчете балансиран бюджет за 2009 и да се състави такъв за 2010 г. в международен мащаб, има голямо значение. И за влизането в преддверието за еврозоната, и за излизане на България на външните капиталови пазари. Действа и дисциплиниращо вътре в страната. Фактът, че "Стандард енд Пуърс" вече даде позитивна оценка на случващото се в България, е показателен.

От друга страна, неразплащането на 1-2 милиарда създава допълнителни напрежения. В условията на криза и голяма задлъжнялост бизнесът още повече закъсва. Това, че правителството обещава да се издължи през януари-февруари, не грее особено фирмите, защото някои са на ръба на оцеляването и дотогава може да фалират. Уверявам ви, че банките проявяват максимална толерантност, като предоговарят и разсрочват кредити. БНБ също помогна, като промени регулациите, а и изрази позиция, че може би отново ще занижи изискванията, за да могат банките да направят жест към тези фирми.

Защо упреквате финансовия министър, че говори за намаляване на ДДС?

- Това няма как да стане в близките година-две. ДДС осигурява огромна част, 40-50% от всички данъчни приходи, в бюджета. Тези приходи за бюджета са като носещите стени, трегерите в една сграда. Това е последното, което се пипа, като се прави ремонт. А не виждам чудеса - икономиката да се изстреля нагоре или пък да се направи радикална реформа на приходната администрация и на контрола, така че да се компенсира намалението на ставката.

Защо сте такъв песимист? Вижте само как НАП погна цели гилдии за укрити доходи.

- Да, подгониха певци и футболисти. Всички трябва да си плащат данъците, но защо трябва да се вдига толкова шум? А в строителството? От години се знае, че изповядването на сделки на фаза "груб строеж" е начин да се крие ДДС, и то в огромни размери. Никой не пипа в тази област и сега няма промени.
Така че има много резерви за повече приходи, но дали ще компенсират това, което бюджетът би загубил от намаление на ставката? А ако някой разчита, че цените ще паднат, лъже се. Хлябът струва 1 лев и ако ДДС падне от 20 на 18%, ефектът, ако изобщо го има, ще е 2 стотинки. Ако парното е 100 лева месечно, ще спестите 2 лева. Разбирате ли, за отделния човек ефектът няма да е много голям, но за бюджета загубата ще е сериозна.
Още от интервюто на „Сега"

„При нови избори малките партии са в зоната на здрача", казва в интервю за „Монитор" социологът Живко Георгиев
Г-н Георгиев, как ще коментирате факта, че депутати започнаха да напускат парламентарни групи?
- Би било странно, ако този парламент е първият, в който не наблюдаваме подобни процеси на роене и разпадане на парламентарни групи. Общо взето сме свикнали с това. Не е изненада. Само че нека не забравяме, че самата "Ред, законност и справедливост" се оказа в Народното събрание по същата тази логика. Това е една от трайните характеристики на парламентарния ни живот. Затова не съм сигурен, че с промени в правилници, морални ангажименти или с други хитри тактики може да се удържи целостта на една парламентарна група, която не е сплотена с нищо друго освен с широко разпространеното индивидуално желание да си в партийния живот. Далеч съм от мисълта, че има пъклен план за разпада на тази група. Но не мисля, че това ще се отрази силно върху качеството на парламентарния живот у нас. Не очаквам някакви сериозни трусове. Разбира се, ще има промяна на ролите в 41-вото Народно събрание, една значителна част от поддържащите ГЕРБ сили навярно от време на време ще си позволяват да бъдат автономни и критици на статуквото. Но това няма как да се случи скоро. Поне в момента политическата ситуация и нагласите са такива. Капацитетът на СДС, ДСБ, РЗС и на "Атака" е такъв, че всичко онова, което би направило актуален въпроса за предсрочни избори, силно би ги обезкуражил. Шансовете на всички тези поддържащи партии са много малки при едни евентуални предсрочни избори в близката година. Спорен е въпросът, дали всички те биха се оказали в парламента след това.

Защо започна да се повдига въпросът за предсрочни избори?

- Тази теза се повдигна от ГЕРБ, защото това безспорно е коз в техните ръце. Само те имат възможност в краткосрочна перспектива при едни избори да подобрят постижението си. Другите по-малки партии са в зоната на здрача. Едва ли те виждат себе си като сигурни участници в следващия парламент. А опозицията в лицето на Коалиция за България и ДПС засега няма особена полза от предсрочни парламентарни избори.

Все пак очаквате ли ново люспене в парламента след тези процеси в РЗС? Знаете, че началото на отцепването в 41-вото Народно събрание всъщност даде Венцислав Върбанов.

- Единствената политическа фракция, където е най-малко вероятно да се случи такъв процес, е ДСБ. При всички останали е възможно, като имам предвид групата на поддържащите партии. Не виждам вероятност за отцепване и от ГЕРБ в обозримо бъдеще.

Какво липсва на българския парламентаризъм, след като вече няколко месеца наблюдавате работата и на новото Народно събрание?
- Липсва качествен парламентарен живот, качествени парламентаристи. Парламентът за съжаление открай време функционира като институция, доминирана изцяло от мнозинството. Ако се върнем назад в годините, ще видим, че доверието в парламента е почти изцяло функция на доверието в мнозинството. Имам предвид, че в известна степен за българина парламентът е управляващото мнозинство. Това е лоша тенденция и превръща институцията парламент в заложник на партиите, в частност на управляващата партия. В нормалните страни рейтингът на парламента е институционален и той се влияе от рейтинга на партията, която представлява парламентарно мнозинство. Защото партиите имат по-лабилен рейтинг. У нас това го няма. Дори много често в края на мандата на управляващото мнозинство наблюдаваме рейтинг на парламент 10-11%. Това е страшно за една демокрация от парламентарен тип. Това де факто е рейтинг на демокрацията.

Това означава ли, че Народното ни събрание все още не е "изчистило" образа си в очите на обществото?
- Така е. Е, сега има малко по-високо доверие, защото все още има доверие в управляващата партия по логиката, която казах. Но пак симптоматично по-нисък. Парламентът, народният представител не са фигури, които за съжаление се ползват с онова равнище на доверие, което трябва да е характерно за една парламентарна демокрация. А и парламентът за съжаление работи по начин, който няма как да провокира респект. Това е тенденция на българския парламентаризъм. Качеството на парламентарния дебат е отчайващо. Почти не останаха парламентаристи от качествен тип. Дори с носталгия можем да се сещаме за Великото народно събрание, където виждахме парламентарен дебат на едно добро ниво. А сега вземете за пример дискусиите около бюджета.
Още от интервюто на „Монитор"

„Бургас-Александруполис" не е бил договорен в наш интерес", казва в интервю за „Класа" посланикът със специални поръчения по енергийната сигурност в МВнР Петър Попчев
Г-н Попчев, от миналата седмица тече задочна кореспонденция между руската и българската страна за трите големи енергийни проекта. Може ли според вас да има някаква нова договореност по тях на предстоящата среща на междуправителствената комисия? Какво се договорихте сутринта на срещата при премиера?
- Правителството на европейското развитие на ГЕРБ пристъпва към тези разговори по-подготвено и с много по-ясни цели и виждания за националните интереси откогато и да е било преди това. От българска страна няма елемент на ултимативност в отношенията между двете страни, дори напротив - позицията ни е коректна, гъвкава и чрез нея се стремим да намерим решение на проблеми, които съществуват по отделните енергийни проекти. Не виждам елементи на ултимативност и в официалната руска реторика. Изключение прави вчерашното изказване на говорителя на „Газпром" Сергей Купрянов, чието съдържание за съжаление не допринася за добрия тон. Не бих коментирал повече това изказване, то отразява позициите на една компания. Човекът, който ще води делегацията в София, е руският енергиен министър Сергей Шматко, който е спокоен и разумен политик. Надявам се, че този тон ще надделее на смесената Българо-руска икономическа комисия. Руската страна държи да има ясна политическа позиция от наша страна, в смисъл "да" или "не". Страхувам се, че някои от проектите съдържат нови важни елементи, които едва ли позволяват такава дефинитивност.

От наша страна разговорите ще се водят от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Не бива да се дават предварителни оценки за това, какво ще каже той на руснаците. Договорености биха се родили в резултат на открит и принципен диалог.

Напоследък в публичното пространство се заговори много за проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис". Може ли да се каже, че има проблеми с него и какви са според вас?
- Проблеми с проекта има, в смисъл, че и трите страни по него си задават въпроса, доколко са защитили своите интереси при създаването на международната компания за осъществяване на проекта. В България има много институции и хора, които смятат, че още при първоначалното договаряне не са били постигнати възможните ползи за българската страна. Това обаче е пропуснато и трудно може да се върне. Някои неща, предполагам, все пак могат да се предоговорят. Ключова точка в целия проект е входът на тръбата у нас и е добре по този въпрос нашите партньори да проявят разбиране. Трябва да се потърси такова решение на екологичните заплахи, което би устройвало изцяло Бургас и района. Това е проблем, с който правителството на ГЕРБ е особено ангажирано.

От строежа на тръбата ще бъдат засегнати интересите на хората по цялото Южно Черноморие. Друг висящ въпрос е запълването на тръбата с петрол. Този въпрос стои пред България и Гърция, но ангажиментът на Русия е най-голям. По принцип става въпрос за количества и от Казахстан.

Алтернатива ли е нефтопроводът „Самсун-Джейхан" на нашия проект?
- Турският проект изглежда освободен от потенциалните рискове, с които „Бургас-Александруполис" има да се справя. Като цяло българската тръба е в по-напреднал стадий, но ако руският петрол не стигне и за двата петролопровода, по-благоприятни стават условията за проекта „Самсун-Джейхан". Това е така, защото в Казахстан, откъдето могат да дойдат бъдещи доставки на нефт, работят компании, които ще участват и в строителството на турската тръба. Има една своеобразна конкуренция между двата проекта, която може впоследствие да се окаже, че надделява в полза на другия проект. Шансовете за „Бургас-Александруполис" обаче се запазват.

Заради проблемите с плащанията на вноските на страната ни към проектната компания смятате ли, че има възможност компанията да се разпадне?
- Не знам условията на фирменото споразумение, защото договореностите са си само между компаниите. Но говорейки по принцип, за да се разпадне една проектна компания само заради неплащането на вноските, би било израз на формален подход. Не очаквам това да се случи.

Преговорите за строежа на „Южен поток" също са в доста начален стадий, като някои експерти свързват строителството с подписването на нов договор за доставки на газ с „Газпром". Смятате ли, че ще има развитие по тази тема?
- Аз не бих искал да предрешавам виждането на българския енергиен министър по въпроса. По принцип обаче по проекта „Южен поток" има много още да се говори в двустранен и многостранен аспект. Все още се говори за няколко варианта за преминаване на тръбата през България. Дори и само това е достатъчно основание да се проведат едни по-задълбочени разговори между експерти. На политическо равнище допускам, че ще бъде потвърден интересът на страната ни към този важен газов проект. Личното ми мнение е, че има още доста да се работи по различни аспекти на проекта. И те трябва да се разглеждат не само между двете страни, ами и между всички участници в проекта, тъй като, за да успее, „Южен поток", трябва да придобие статут на "проект от европейски интерес" по подобие на „Северен поток" и „Набуко".

Има ли вариант „Южен поток" да заобиколи страната ни според вас?
- Такава възможност никога не трябва да се изключва. От друга страна, логиката на проекта не допуска подобно отклонение. Дълбоко съм убеден, че Русия има няколко варианта за трасета на тръбата извън тези, които споменава, защото „Южен поток" е система, а не газопровод. Той ще представлява и навлизане на реална руска собственост в пределите на ЕС, защото руски фирми биха притежавали поне половината от тази система. Това предопределя и големия интерес към него.

Като се говори за „Южен поток", за страните - членки на ЕС, диверсификацията на доставките остава приоритет. Така както Русия диверсифицира търсенето на свои енергийни ресурси в Китай, Корея, Япония и САЩ, така и ЕС, като най-голям потребител на газ в света, търси възможност да разнообрази трасетата на доставка, източниците и доставчиците на синьо гориво. „Южен поток" диверсифицира само маршрута, а енергийната политика за Европа цели диверсификация също на източници и доставчици. ЕС ще подкрепя и реализира все повече проекти в рамките на Южния коридор, който е негово стратегическо начинание. Казано иначе, Европа има нужда както от руски, така и от неруски природен газ.

Няма развитие и по строителството на АЕЦ „Белене", особено след оттеглянето на германската компания RWE от проекта. Можем ли да очакваме Русия да продължи проекта само със собствени средства?
- Руската страна има изключителен интерес да се построи АЕЦ „Белене" поради много причини. А за RWE аз оставам с впечатлението, че компанията не е взела окончателно решение. Тя се оттегли на този етап. В Германия настъпва ренесанс на ядрената енергетика, тамошният пазар става по-интересен за компанията, отколкото българския. Но все още има възможност да се включат в проекта, при условие че българското правителство направи една международна тръжна процедура за намиране на консултант, който да направи пълна оценка на проекта. Той да прецени колко точно инвестиции са необходими в ядрената мощност и да постигне такава ефективност, че токът от АЕЦ „Белене" да бъде конкурентоспособен на цените не само от региона, но и в България. Това са сложни изчисления, които не са правени по такъв начин досега.
Още от интервюто на "Класа"

„Земята може да се уедрява и с проекти по селските райони", казва в интервю за „Дневник" изпълнителният директор на "Адванс терафонд" АДСИЦ Радослав Манолов
Как възникна идеята за комасация точно в землището на село Катунец?
- От 2000 г. насам министерството на земеделието инициира няколко пилотни проекта за комасация в региони с голяма концентрация на държавни земи, но те се оказаха неуспешни. Нашата амбиция е проектът ни да бъде успешен, още повече че от 14-те хиляди дка обработваема земя в землището на Катунец нашият фонд плюс останалите по-големи собственици притежават над 6 хил. дка. Интересно е и като землище, защото в него освен обработваема земя има също гори, мери, река. Един от критериите за сполучливост на даден проект е след комасацията средният размер на имотите да нарасне най-малко с 20%, което в нашия случай става още в началото на комасацията, и то с по-висок процент.

Второто много важно предимство на проекта е съчетаването на комасацията с проектиране на инфраструктурата - напоителни системи и пътища, необходими за използването на имотите след окрупняването им. Тази идея ни беше подсказана от нашите консултанти, холандската служба DLG, които са приложили богатия си опит не само в Европа, но и по света. Така изработеният проект има и друго предимство - който и да е бъдещ собственик на имотите ще разполага с един добър макет за подредбата на нивите, а не като сега - да се работи на парче.

Сегашната ситуация е хаотична - все едно започвате да проектирате един квартал на града с безразборно поставени къщи, без улици, паркинги или зелени площи. Затова комасационният ни проект включва освен окрупняване и групиране на имотите по вида на отглежданите култури - едногодишни, градини, лозя и др., също проектиране на пътища, дори екопътеки, тъй като в землището има и много гори. Предвижда се още обособяване на хабитати за запазване на биоразнообразието, защото има ценни видове птици, изграждане на изкуствени водоеми, които да се използват за напояване.

Доста утопична картина на фона на сегашното състояние на земята, при която незаконно се обработват чужди парцели?
- За да има контрол върху имотите и да се защитават интересите на хората, имотите в даденото землище трябва, първо, да бъдат добре подредени, второ, да са достъпни с изградена инфраструктура и, трето - да се спазват законите. Ще дам за пример Германия. Там всеки може да си купи земеделска земя, но е длъжен да живее на границата на този имот. Ако сте зъболекар в Берлин, не може да купите в Мюнхен 500 дка, защото трябва да си смените местожителството и там да се занимавате с вашите имоти. В тяхното законодателство има едно изискване, което съществува и при нас, а именно, че собственикът на имота е отговорен за това какво се случва върху тази земя. Ако например върху вашата земя утре някой изсипе токсични вещества, утре вие ще бъдете отговорен, защото вие сте собственикът.

Защо пилотни проекти като вашия не могат се приложат по-масово в практиката?
- Не е тайна, че на този етап "Адванс терафонд" финансира голяма част от разходите по проекта. Подкрепата от холандската DLG е на база на междуправителствено споразумение, което изтича в края на тази година. Холандското правителство плаща разходите на техните консултанти по проекта, всички останали такси по репарцелирането и проектирането са за наша сметка. Ако примерно земите на фонда са 20 или 80% от стойността на проекта, то и разходите са пропорционални на това участие.

Парадоксът идва оттам, че плащаме тези такси към държавата, която в същото време декларира, че комасацията е сред приоритетите й. Ако държавата стане инициатор на подобни окрупняваният, каквото е нашето предложение, ние ще бъдем освободени от тези такси, което ще бъде голямо облекчение за участниците. Защото разходите по тези проекти са много - за издаване на скици, за нотариална заверка, такса за проектиране и др. На практика точно тези административни тежести отказват дребните собственици на имоти да участват в подобни комасационни проекти.

Това обаче рефлектира негативно върху земеделския бизнес в определения регион, защото той остава неефективен. Ако държавата даде своята подкрепа, тогава и бизнес климатът ще се подобри, а всички знаем високия дял на земеделието в брутния вътрешен продукт на страната.

Значи вашето искане към държавата е комасацията да бъде освободена от такси, така ли?
- Не само това. Според нас е редно комасацията в някои случаи да има препоръчителен характер. Например, за да се кандидатства по определени мерки и програми за развитие на селските райони, държавата може да заложи като изискване към инвеститорите да стартират и комасационен проект. Подобен проект е в полза на абсолютно всички собственици, включително и общините, които, като оптимизират размера на парцелите, ще могат и по-ефективно да ги управляват.
Още от интервюто на „Дневник"