Вчера след новината, че Fitch (една от трите водещи рейтингови агенции) понижава кредитния рейтинг на България, не ни остана нищо друго, освен да преглътнем. Страната ни в компанията на Румъния и Балтийските страни получава „негативна" дългосрочна перспектива, предишната оценка бе „стабилна".

Мотиви за това понижение са огромните дефицити по текущите сметки, у нас достигащи 19.5%. Заради глобалната кредитна криза също така е възможно рязко понижаване на входящите потоци на капитали (инвестициите между впрочем се използват от нашите финансисти като оправдание - компенсация за дефицита ни по търговската сметка). Инфлацията застрашително се надига.

Дори и феноменалния 3.8% бюджетен излишък на България за 2007 г. не успя да смили агентите на Fitch и като следствие дългосрочният кредитен рейтинг на България - както в местна, така и в чуждестранна валута, бе понижен. Дали това ще е свързано с последици за реалната икономика на България, тепърва ще видим.

Неприятната за нас новина от вчера дойде едновременно със стряскащото послание от Standard & Poor's за понижен или с предстоящо понижаване кредитен рейтинг на ценни книжа на стойност повече от 500 милиарда долара, свързани с ипотечния пазар в САЩ. Това ще доведе до огромни последици за финансовия свят. Handelsblatt коментира, че в случая надали имаме пример за прекалено голямото влияние на рейтинговите агенции. В действителност агенциите отново изостават след събитията.

Всички знаехме, че новите страни в ЕС работят при голям дефицит по текущите си сметки. Но тъкмо търговията в рамките на единния Съюз и със знака „Произведено в ЕС" трябваше да размие с времето тези дефицити. Ясно е, че за конвергенция на икономиките ни е нужно време. Знаем също така отдавна, че голям брой ценни книжа, гарантирани с нискокачествени ипотеки, нямат вече особена стойност при задаваща се рецесия и падащи цени на жилищата в САЩ. Голямата реакция за понижаване на рейтинги само слага официален печат върху нещо, което всички знаят.

Проблемът на финансовия свят е не че някой разполага с прекалено голям контрол - напротив, точно обратното, сега никой не държи нещата под контрол. Това важи и за рейтинговите агенции. До миналото лято те връчваха отлични оценки на второкачествени ценни книжа и с това подведоха пазарите, като след това се оправдаха, че е станало недоразумение. Добрите рейтинги не обещавали възможност да продадеш актива във всеки един момент - те просто показвали, че рискът по фалит е малък.  

Между другото след като икономическата основа на тези ценни книжа е подкопана, рискът от фалит значително се е покачил. Въпреки това агенциите дълго отлагаха да разбутват рейтингите. Твърде голямо бе притеснението, че нещата ще се влошат още повече, тъй като в математическите модели за оценка на активите, които след това влизат в баланса, рейтингите играят ключова роля.

„Понижението не рейтингите по облигациите ще повреди финансовия сектор. Всички знаят, че жилищният пазар в САЩ пада, необслужваните кредити нарастват, но ако имате надежден портфейл от облигации ... по стандартите на отчетността можете да не обезценявате тези ценни книжа, дори ако пазарната им стойност пада. Обаче ако рейтингова агенция понижава ценните ви книжа от ниво AAA до например AA, то сте задължени да премахнете част от стойността им. Ако рейтингите започнат да се понижават, много компании ги чакат обезценявания на активи", казал е за РБК daily анализатор на Portales Partners.

S&P намали рейтинговата прогноза на Deutsche Bank, Dresdner Bank, UBS, Barclays и Fortis до „негативна". Интересно е, че S&P предупреди оттук нататък за риск предимно в европейски банки. С изключение на 14 милиарда загубени от швейцарската UBS, досега големите обезценки на активи идваха от САЩ. Може би американците са изчистили проблемите си по-бързо и отново сключват сделки, докато в Европа все още се крие кой колко е вложил в американския ипотечен пазар.

Fitch Ratings също се изплашиха и в отчета си, в който дават прогноза за рейтингите през 2008, отбелязват следното: възможност от забавяне на икономическия ръст в света, повишени равнища на пазарен риск, прекъсване на серията от четири години с много нисък брой необслужвани кредити. Тези фактори ще способстват провеждането на по-нататъшни негативни рейтингови действия в течение на текущата година. За отбелязване е намаляването на позитивните рейтингови ефекти, досега идващи от нововъзникващите пазари.

Нека помислим за ефекта от снижаването на рейтинга върху реалната икономика. На първо място може да се очаква свиване на пазара на недвижими имоти и понижаване цените на жилищата на засегнатите пазари, коментирали са от S&P. Прогнозите сочат, че до края на 2008 г. цените на недвижимите имоти в САЩ ще се понижат с 13% по сравнение с 2006. Вероятно дъното ще бъде достигнато чак през 2009.

Ясно е също, че разходите по рефинансиране на финансовите институции ще се увеличат и произвеждащият сектор ще бъде в по-голяма степен затруднен да финансира дейността си, привличайки допълнителен капитал.

Това обаче, което ми се струва още по-притеснително, е концепцията за самоизпълняващото се пророчество. Понякога думите и очакванията имат силата да „случват" нещата. Дали инфлацията се покачва заради някаква магическа „математическа необходимост", или това са на първо място инфлационните очаквания на потребители, производители, търговци и работници?

Подготовката за определени събития прави тези събития по-вероятни. Пример: ако очакваш атака от чужденци и се изплашиш, можеш да се окопаеш в крепостите си, да подготвиш храна и вода, да мотивираш бойците си и бодро да чакаш, гледайки отвисоко от градските стени. На тази стратегия чуждите нашественици могат да отвърнат само с атака - те не виждат вече патрулите по границата и вярват, че държавата е като „разграден двор".

България натрупва огромен бюджетен излишък за случай на финансова беда, но с това пропуска да влее свежи пари в стимулиращи производството сектори. В крайна сметка предпазването не е лошо нещо, но то губи по приоритет пред насърчаването на родното производство.

Ако се работи за една хубава и зелена държава България, държава от щастливи хора, повечето от модерните финансови стратегии, които са допълващи се и много отдавна не робуват на идеологии, ще постигнат целите за едновременна стабилност и просперитет.

След като не успяха да предвидят кредитната криза от лятото, рейтинговите агенции искат да се подсигурят срещу опасността от забавяне в света, за да не загубят съвсем лице. Така станахме жертва на едно про-кризисно решение, което подтиква към отлив на преки чужди инвестиции, които досега „връзваха" баланса ни. Най-уязвими към понижаване на рейтинга се оказаха държавите от Нова Европа, които нямат собствена независима икономическа политика, но следват линията на Европейския съюз.

В момент, в който заради смелите фискални мерки и в случая с балканските държави въпреки задушаваща корупция и икономически пиявици, икономиката започва да надига глава, появява се предприемчивост, започват да кристализират базовите отрасли на икономиката. Възвращаемостта на инвестициите е висока. Нашите политици не трябва да позволят една породена от гузна съвест оценка да се самоизпълни.