Нормално е, работниците да се интересуват от заплащането си, социалните придобивки и сигурността, която работата им осигурява. Много хора се чувстват като хвърлени на произвола на „системата". Един от начините да се ограничи тази уязвимост е като се създадат различни профсъюзи, професионални организации и други обединения, чиято работа е ежедневно да следят за благополучието на подoпeчните си членове.

Фридман коментира тенденцията в САЩ, според която през последните два века, работещите американци са достигнали небивал прогрес, непознат в нито една друга страна. Всяко поколение през този период се е радвало на много по-висок стандарт на живот от предходното. Какво стои зад този прогрес обаче - профсъюзи? Правителството? Или има някакво друго обяснение?

Профсъюзите твърдят, че са успели да извоюват по-високи работни заплати както за членовете си, така и за тези, които не членуват в тях. Според по-задълбочените анализи обаче, това не е точно така. Където професионалните обединения са успели наистина да договорят по-високи заплати за членовете си, то това винаги е ставало за сметка на тези, които не плащат членски внос. Профсъюзите, като едни истински пазители на социалната идея, винаги са се обявявали в подкрепа на най-ниско платените прослойки на обществото.

Милтън Фридман коментира, че най-успешни са не профсъюзите на нископлатените сфери в икономиката, а точно обратното, онези които подкрепят висококвалифицираните кадри. Профсъюзът на пилотите от гражданската авиация е най-добрия пример. Опитите на синдикатите да осигурят по-добри условия на работа при неквалифицираните работници, в повечето случаи са се проваляли.

Правителството на свой ред бърза да си препише икономическия прогрес и просперитета на нацията. Фридман оборва това твърдение с думите, че ако се обърнем назад в историята, ще видим че американското правителство в по-големия процент от случаите повече пречи на естественото развитие, отколкото да го подпомага. Тежката бюрокрация и държавни рестрикции, увеличават разходите за труд и намаляват търсенето на нова работа ръка. Пример за това е въвеждането на минимално заплащане, с което голям брой неквалифицирани хора, остават на улицата.

Милтън Фридман коментира, че една от нежеланите последици от минималното работна заплащане, е именно нежеланието на работодателите да наемат повече млади чернокожи (след средата на 20 век) и необразовани американци, защото не могат да си позволят да ги обучават.

Според Фридман, най-добрата защита за работниците не са нито профсъюзите, нито правителството. С тази задача отново се нагърбва свободния пазар, а в конкретния случай конкуренцията на повече работодатели за свободен работен ресурс. Когато се предоставят условия за висок икономически растеж, конкуренцията за работна сила се изостря, а с това неминуемо се повишават и условията на труд.

Следва: Как да се справим с инфлацията?