Има качествен скок в работата по оперативните програми през последните четири месеца, констатира вицепремиерът Меглена Плугчиева в началото на седмицата.

Според последните данни от май до 30 септември са сключени 1489 договора на стойност 1 208 406 000 лв. Удвоени са и плащанията. Ако през май са били по-малко от 5 млн. евро, сумата вече е нараснала на 10,5 млн. евро. Според Плугчиева коренно е променена комуникацията и координацията, засилен е контролът.

Само ще припомним, че до 2013 г. страната ни има право да получи близо 7 млрд. евро като финансиране на проекти по седем одобрени от Брюксел оперативни програми. Отделно са парите по аграрните програми - за развитие на селските райони и за рибарство и аквакултури, с обща стойност над 3,3 млрд. евро. На този фонд реално платените 10,5 млн. евро са съвсем незначителна сума.

Колко са платените суми в края на тази година едва ли е най-важното, по-съществено е дали са достатъчно одобрените за финансиране проекти. Досега според официалната информация са сключени договори за малко повече от 600 млн. евро.
Най-успешни се оказват оперативните програми "Човешки ресурси" и "Административен капацитет". „Конкурентоспособност", програмата от която най-силно се вълнува бизнесът, се отпуши едва през последните два месеца, след като министърът на икономиката направи кадрови промени в оценителната комисия.

Проблемите с пътния фонд, преобразуван в агенция, и спирането на средства по предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД затрудни работата на оперативните "Транспорт" и "Регионално развитие". Съвсем на опашката е „Околна среда", показват официалните данни.

Не се забелязва напредък в работата по Програмата за рибарството и аквакултурите, чийто управляващ орган е едноименната агенцията към аграрното ведомство. По този повод вицепремиерът Плугчиева се закани всяка седмица да препитва по този въпрос земеделския министър Валери Цветанов.

През миналата година прекалено оптимистично се говореше за оперативните програми, без да има подготовка и заради това правителството трябва да търпи критика и заслужено това беше направено от ЕС, коментира пред „Икономически живот" проф. Стефан Стоилов. Той даде пример с Богослав Либерацки, който е член на Комисията по бюджетен контрол на Европарламента.

Той беше в България преди седмица. През първата година от членството в ЕС и в неговата родина Полша са усвоени под 20% от евросредствата. Там също е имало много скандали, подозрения в корупция. Да си спомняте по онова време да се е писало нещо твърде лошо за Полша?

Така се стекоха обстоятелствата, че страната ни беше навикана и нарочена като най-крадлива и корумпирана, обобщи с огорчение професорът социалист. Той допълни, че с това не иска в никакъв случай да оправдае напудрения оптимизъм от миналата година.

Вярно е, че бяха проиграни много възможности да се подготви капацитет за усвояване на фондовете, признава бившият депутат. Според него далаверите, за които гръмко говори опозицията, засягат няколко десетки милиони евро, а грешките в комуникацията са отчетени и вицепремиерът Плугчиева прави реални стъпки, за да се излезе от положението.

Администрацията демонстратира неуважение към мнението на неправителствени организации. Ефектът вече се чувства, фирмите са обезкуражени, коментира заместник-председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Палатата е направила проучване на нагласите на бизнеса и още преди два месеца е предупредила управляващите, че има сериозни проблеми при усвояване на европарите.

Въпреки че са хвърлени много пари и време, все още хората не са добре информирани. Твърде сложни са процедурите. Човек се чуди дали администрацията е некомпетентна или нарочно създава затруднения, така че фирмите да минават през точно определени консултанти, допълва заместник-председателят на палатата.