„Може ли на нашия хал да строим воден канал Русе - Варна?", пише в. „24 часа"
Интересно ми е ще набъбнат ли като великденски козунаци очите на Бойко Борисов, когато на заседание на Министерския съвет прочете предложението за прокопаване на 192-километров воден канал от Русе до Варна. То няма да е първоаприлска шега, нито идея на някой смахнат учен, а напълно сериозно решение на коскоджамити Регионален съвет за развитие на Северен централен регион. Решение, взето тази седмица, с цели 27 гласа "за" и само един "въздържал се".
Не по-малко от изненадания министър-председател бих искал да видя и лицата на тези 27 отговорни хора от регионалния съвет, родили тази гениална идея, скромно наречена от тях - просто екстравагантна.
Интересно ми е кои са тези мъже и жени, които смятат, че бедна България, макар и с чужди инвестиции, може наистина да прокопае 192-километров канал - широк 33 метра и дълбок почти 5, при положение че в последните години не е в състояние не да прокопае, а само да почисти много по-къси и плитки корита на реки, което предизвиква постоянно бедствия с човешки жертви и щети за десетки милиони.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Крепостни туристи", пише в. "Стандарт"
Почивките под строй са далавера само за калпавите хотелиери
По искане на част от туристическия бранш ще бъде внесено предложение за законова промяна, с която да се въведат ваучери за почивки в родните курорти. Идеята е 60 лв. от заплатата да се получават като талони за почивки всеки месец. Целта на мярката била да се помогне на хотелиерите, тъй като сезонът е пред провал заради отлива на руски туристи. Както и да се осигурят безплатни ваканции на тези, които не могат да си го позволят от години. Никой обаче не обяснява, че всъщност почивките не са безплатни, тъй като 60-те лева не са допълнително върху месечното възнаграждение, а ще бъдат част от него. Така със законова промяна ще ни накарат да се лишаваме от тези 60 лева месечно, за да почиваме след това под строй на родното море. Не е ясно обаче дали ще можем с талоните да плащаме във всеки избран хотел и по всяко време. Искрено се съмнявам, че хотелиер, който има договор за юли-август с голям немски или скандинавски туроператор, ще ни намери място за избраните дати за "безплатната почивка". Ако се осъществи идеята, за собствениците на ваучери ще им се наложи да се борят с управители и рецепционисти да намерят място по родното Черноморие. Както и да събират тен през май, септември и октомври, тъй като през останалото време за хотелите си има други клиенти. Така цялото семейство ще планира отпуската си според благоволението на родните хотелиери или пък ще почива в по-нетърсените места, при по-ниско качество, но във високия сезон.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Цветан Василев финализира кражбата на БТК" е заглавиe от в. "Труд"
Темата за отмъкването на „Виваком" от страна на избягалия бивш банкер Цветан Василев беше широко отразена в последните месеци. Телекомът е основният актив, придобит с пари на вложителите в КТБ, а компанията Цветан Василев винаги е считал за своя, въпреки че банката плати близо 400 млн. лв. за покупката є през 2012г.
Цветан Василев отмъкнал БТК още през юли
След затварянето на КТБ през юни 2014 г. и докато никой не беше наясно какво точно се случва, Василев побърза да скъса връзката между кредитите от банката и собствеността на „Виваком", като контролирано от него дружество - SHCO 79 S.a.r.l. - Люксембург, на практика придоби 43% от телекома, заплащайки смешната цена от 20-ина хиляди евро. Видно от документите в Търговския регистър в Люксембург, SHCO 79 S.a.r.l. всъщност се оказа лична собственост на Василев (виж документ 1).Така издирваният от българската прокуратура и обвиняем за длъжностно престъпление Василев получи най-голямата част от собствеността в БТК, като остави държавата да носи тежестта на несъбраните кредити на банката от бившите вече собственици - „Технотелинвест" и ТЦ-ИМЕ.
През февруари 2015 г. Василев успя да овладее и управлението на военните заводи „Дунарит" и „Авионамс", като за прокурист беше назначен никому неизвестният белгиец с издаден в Русия паспорт - Пиер Мишел Луврие.
Прочети още от в. "Труд"

"БТК, "Дунарит" и ТВ 7 може да имат нов общ собственик" е водещo заглавиe на в. "Сега"
БТК е на път отново да смени собственика си. В сряда вечерта излезе съобщение от името на LIC33, че "група инвеститори от Европейския съюз купуват мажоритарния дял във "Виваком" (търговското наименование на БТК). Вчера пък стана ясно, че идния вторник LIC33 ще даде нарочна пресконференция, за да обяви намеренията си за придобиване и на други компании в България. Вероятно става дума за "Дунарит", "Авионамс" - бившия военен завод "Терем" за ремонт на авиотехника, ТВ7 и др.

LIC33, регистрирана в Париж, се контролира и управлява от Пиер Луврие - белгиец с руски паспорт, който живее в Париж, а наскоро за кратко стана прокурист на русенския завод за боеприпаси "Дунарит". Пиер Луврие се представя като инвеститор с 15-годишен опит в сектори като IT, хранително-вкусова промишленост, биотехнологии, химикали, опаковане, логистика и други с общ годишен оборот над $10 млрд. В групата LIC33 освен Луврие влизат Брус Бауър, украинецът Анатоли Кайро, френският генерал Бертран Кавалие и Жан Жакобе. На сайта на LIC33 в графата "текущи проекти" пише, че компанията е в процес на придобиване на контролни дялове в голям телекомуникационен оператор и телекомуникационна инфраструктура, дружества в сферата на отбраната и авиацията, както и активи в медии и агенции за недвижими имоти. Бъдещият нов инвеститор твърди, че с придобиването на БТК се ангажира да рефинансира задължения за около 900 милиона евро.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"1159 свлачища лапат къщи" четем на първа страница във в. "Монитор"
1159 или две трети от всички свлачища в страната пряко застрашават домовете на хората в стотици села и градове. За укрепване на най-спешните пропадащи терени са необходими 500 млн. лв., като в същото време в бюджета на регионалното министерство за това са заложени само 1,2 млн. лв. за тази година. Това съобщи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков пред БНР.
Близо 30 нови свлачища са се образували за три месеца.
От началото на годината досега са регистрирани 28 нови свлачища, каза Нанков. По думите му заради лошото време картината се променя ежедневно.
Към края на 2014 г. регистрираните свлачища са били 1851, което е 0.2% от територията на страната. От тях 1159 се намират в урбанизирани територии. Това са опасни свлачища, които пряко застрашават домовете на хората, каза зам.-министърът на регионалното развитие.
Останалите 692 свлачища са по републикански и общински пътища
и в земеделски земи. При нужни 500 млн. лв. само 1.2 млн. лв. са заложени в бюджета
Прочети още от статия та на в. "Монитор"

"България изтегли ударно 3.1 млрд. евро външен дълг", четем във в. "Капитал Daily"
България изтегли наведнъж 3.1 млрд. евро от международните финансови пазари, с което постави рекорд в историята си като емитент, изненада инвеститорите и почти изпълни лимита си за набиране на външен дълг за годината. Заемът бе изтеглен на три транша, с падежи след 7, 12 и 20 години, при доходност съответно 2.17%, 2.73% и 3.26%, по предварителни данни към 17:30 ч. в четвъртък. Финансисти определиха резултата като успешен за България, но не крият изненадата си от това, че правителството не изпълни първоначалните си намерения да вземе заемите на два пъти през годината. Според тях, ако дългът беше взет чрез стандартизирани емисии обем от по 1.5 - 2 млрд. евро през пролетта и есента, можеше да се постигнат и още по-изгодни условия. Факторите за успеха на емисиите сега са няколко - лихвите по света са рекордно ниски и има жажда за риск и за по-доходни инструменти, както и високата ликвидност у инвеститорите заради политиката на централните банки. Новият дълг ще се използва за рефинансиране на стари задължения и за покриване на бюджетен дефицит. До края на деня от Министерството на финансите отказваха всякакъв коментар и обещаха такъв, след като приключи цялата процедура.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Здравният ни модел се върна 15 г. назад, но срещу много повече пари", пише в. "Сега"
В едно отношение България може да изпревари държавата на раздаването Гърция - процентът на хората, чиито здравни осигуровки се поемат от хазната. Вероятно дори в Гърция няма такова нещо - държавата да осигурява близо две трети от населението. С което приликите с южната ни съседка приключват, защото там, за разлика оттук, срещу здравната осигуровка действително се осигурява здравна грижа.

От има-няма 7 млн. души у нас държавата поема осигуровките на над 4 млн. от тях - деца, пенсионери, социално слаби, държавни чиновници, полицаи, военни, студенти. Неосигурените се водят близо 2 млн. души, но не е ясно каква част от тях реално живеят у нас. По данни на НАП около 2 млн. са хората, които сами си плащат вноските и до един горчиво съжаляват, че са принудени да го правят по силата на трудов договор или медицинска принуда. Защото за своите осигурени държавата плаща под 1 млрд. лв. годишно - 978 млн. лв. за 2015 г. Работещите, работодателите и самоосигуряващите се внасят 2 млрд. лв., с което издържат цялата система, а когато им се наложи да я ползват.
Прочети още от в. "Сега"

"Публичните компании с право да купуват ниви у нас" пише в. „Труд"
Публични компании, листвани на фондовата борса, ще могат да притежават ниви в България дори ако сред техните акционери има офшорни компании или граждани на страни извън ЕС. Това прие единодушно на второ четене бюджетната комисия към парламента с промени в Закона за пазарите на финансовите инструменти.
Поправката беше внесена от депутатите Мартин Димитров, Румен Христов и Настимир Ананиев от Реформаторския блок.
"Внасям поправката, защото не бива да има ограничение пред инвестициите в България", посочи пред "Труд" Мартин Димитров. Той уточни, че с друг текст, приет вчера, се разписва, когато офшорни компании закупят акции от публично дружество инвестиционните посредници по сделкато до 7 дни трябва да дават на НАП информация за действителните собственици, стоящи зад офшорката. Този текст бе предложение на Менда Стоянова от ГЕРБ.
Прочети още от в. „Труд"

"КЕВР: Газът поевтинява с 13,17% от 1 април", четем във в. "Монитор"
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се е съгласила изцяло с предложеното от „Булгаргаз" намаление на цената на газа от 1 април, а именно - с 13,17 на сто. В общия случай това би следвало да доведе до намаление на цената на парното с около 9%. Председателят на КЕВР Светла Тодорова обаче обяви, че част от намалението на газовата тарифа ще отиде към топлофикациите, което означава, че парното ще поевтинее по-малко.
Ако след откритото заседание за газа в събота КЕВР реши да запази този процент, това означава, че през следващите три месеца синьото гориво у нас ще се продава на цена от 523,72 лв.за 1000 кубически метра (без ДДС и акциз). От нея 9.12 лв. са надценка на „Булгаргаз", а 5,61 лв. - за възстановяване на недовзет приход от предходни периоди.
Исканото от „Булгаргаз" намаление от малко над 13% е комбинация от няколко фактора, става ясно от доклада на КЕВР. Първият е спадът на цените на алтернативните горива, който според договора с „Газпром експорт" се взема за период от девет месеца назад. Според данните на „Булгаргаз" мазутът е поевтинял средно с 24%, а газьолът - със 17 на сто за въпросните 9 месеца. Доларът е другият основен фактор, като в цената се залага осредненият курс за 90 дни назад. В случая той е заложен на 1,66 лева за долара, което е нарастване с близо 8% в сравнение с първото тримесечие. От „Булгаргаз" предупреждават, че ако доларът се задържи на 1,80 лв., колкото е сега,
ще претърпят 25 млн. лв. загуба.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Контрол върху тръбата на "Лукойл" ще има след няколко уточнения", пише в. "Капитал Daily"
Макар и с леко забавяне управляващите не са се отказали от идеята да поставят измервателни уреди на всички данъчни складове за горива в страната, включително на тръбопровода на "Лукойл". Това коментираха представители на ГЕРБ и Реформаторския блок, които са вносителите на допълнението към закона, след заседанието на бюджетна комисия в четвъртък. Предишния път текстовете не бяха приети окончателно, за да се уточни какъв срок да се даде за монтирането уредите.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Добре е фирмите ни да изнасят под една марка", пише в. "Стандарт"
Искаме по-малки данъци за инвеститорите в индустриалните зони, казва Любен Петров
Привличането на инвеститори в индустриалните зони у нас е сред основните задачи, които си поставя Министерството на икономиката. Какви стъпки предприема ведомството за привличане интереса на инвеститорите и какво се прави за насърчаване на експорта, попитахме заместник-министъра на икономиката Любен Петров.
- Господин Петров, какви мерки предприема икономическото министерство за развитието на индустриалните зони, които са държавна собственост?
- Целта ни е да направим индустриалните зони лицето на България пред инвеститорите. Възложили сме едно проучване през нашите търговски представители основно в съседните държави и в държавите от бившия соцлагер за това как работят тамошните индустриални зони и как привличат инвеститори. Сравнявайки се с тези държави, виждаме колко тотално сме изостанали. Ето, например в Босна и Херцеговина, които имат както държавни, така и частни и смесени зони, не се плащат ДДС, мита и такси за внос, безплатно е прехвърлянето на печалби и инвестиции, освободено от мита и такси е оборудването. В Македония инвеститорите са освободени от корпоративен и личен подоходен данък за първите 10 г., както и от ДДС, данъкът върху имотите е 0.1-0.2%, без акциз и митнически задължения са суровините. В Турция, където има различни видове зони, също има големи стимули. В техните технологични паркове заплатите на заетите са освободени от всички данъци до края на 2023 г., а 50% от разходите на работодателя за социално осигуряване се поемат от правителството в продължение на 5 г. В индустриалните им зони няма ДДС за придобиване на земя, освобождават се за 5 г. от данъци върху придобиване на имоти, дават се преференциални цени за вода, природен газ и телекомуникации, няма данък за обединяване и разделяне на парцели, както и данък сгради. В Турция имат и свободни зони, където освобождаването на мита и корпоративен данък за производствените компании е 100%, няма ДДС и подоходен данък за работещите, ако са във фирми, които изнасят най-малко 80% от продукцията. Ще представим този анализ на Министерството на финансите, за да видим какво може да се направи в България.
Прочети още от в. "Стандарт"