Ако тези пари бяха оставени във фонда, никой нямаше да се възползва от тях, затова се форсирахме да бъдат използвани в рамките на шест месеца, а не на година, допълни той.
Стоян Христов обясни първите действия от страна на ръководството на фонда по отношение на използването на средствата с факта, че по същото време е стартирала програма САПАРД, където условията за финансиране са значително по-изгодни за земеделските производителите.
Тоест, те ще откажат да кандидатстват по проекти към фонда, защото САПАРД им предлага по-добри алтернативи.
Христов беше категоричен, че при взимането на решения по проекти към фонда не е имало еднолични решения нито от негова страна, нито от страна на министър Върбанов.
Това нямаше как да стане при положение, че е необходимо решение на управителния съвет, заяви той.
Христов заяви пред съда е, че не е имало натиск спрямо него от страна на Върбанов по какъвто и да е повод. Между двамата обаче са били провеждане редица „конструктивни" разговори по основните проблеми на фонда.
При назначаването на Стоян Христов за изпълнителен директор на фонда на 9 септември 1999 г., Венцислав Върбанов е провел с него разговор, по време на който са били очертани основните кризисни моменти и проблеми за решаване във фонда: краткосрочното кредитиране, създаването на ясни схеми за трансфер на парите и стартирането на програма САПАРД.
В първите месеци от встъпването в длъжност на Христов той е предложил на Върбанов и на УС на фонда за всички потребители, пресрочили кредитите, да се даде възможност да преподпишат договорите си с нов анекс, според който трябва да изплатят 20 % от задълженията си и да разсрочат останалите.
След като предложението е било прието, по думите на Христов, само малка част от земеделските производители са се възползвали от това, в резултат на което са били заведени 4 200 дела срещи всички останали нарушители.