Немската централна банка, която е известна със скептичната си позиция по отношение на прекалено стимулиращата политиката на ЕЦБ, изрази косвена подкрепа за изявлението на шефа на Европейката централна Банка - Марио Драги от по-рано този месец, че банката вече е направила всичко възможно за да помогне на Гърция.

И в новия месечен доклад, Бундесбанк повтори своята "критична" позиция относно желанието на ЕЦБ да купува суверенни дългови книжа на проблемни в дългово отношение страни от Еврозоната на вторичния европейски дългов пазар срещу строги предварителни условия, особено когато това води до парична политика използвана като решение на проблемите на страните, когато те емитират нови дълг на открития пазар.

"В този контекст е особено важно да се запази внимателното разделение между фискалната и паричната политика", посочва в своя месечен доклад Немската централна банка. Тя също така отбеляза, че трябва да се избегне възможността, паричната политика на ЕЦБ да се използва за обслужване на интересите на фискалната политика на дадена страна-члена на Еврозоната.

Поради това е ясна отговорността на фискалната политика да вземе решение за допълнителна помощ за Гърция, както и да поеме самото финансиране и рисковете свързани с него, посочва Бундесбанк.

Относно германската фискална политика, банката казва, че правителството е позволило забавяне на по-високите от очакваните данъчни проходи за да консолидира финансите на страната. Що се отнася за икономиката на Германия, Бундесбанк посочи, че икономическото развитие в най-голямата икономика на Еврозоната в момента е "белязано от смесената обща картина, която вероятно ще се влоши в наближаване края на годината". Банката каза, че са обезпокоителни несигурността произтичаща от дълговата криза в Еврозоната заедно със смесените икономически сигнали от другите части на света.

Според Бундесбанк, изчезва увереността, че икономиката (на Германия) може да отскочи бързо в нарастваща брой области на икономиката, като има особена загриженост свързана с експортния сектор, тъй като глобалния растеж се забавя, а част от Еврозоната остава в рецесия. "Погрешно е обаче са се смята, че цялата икономика на Германия може да бъде съборена от тези развития", се посочва в този месечен доклад.

Бундесбанк също така каза, че призивите за по-експанзивна фискална немска политика "не са оправдани", тъй като не може да се предположи, че подобни инжекции в немската икономика ще помогнат на страните засегнати от дълговата криза в Еврозоната.

Немската централна банка не смята, че останалият свят трябва да обвинява кризата в Еврозоната за забавянето на глобалната икономика. Според Бундесбанк, Еврозоната не е единствената област на несигурност, като посочва рисковете свързани с т.н. Fiscal Cliff в САЩ. проблемите в Япония и тези свързани с конфликтите в Близкия и Далечния Изток.

Бундесбанк също така отхвърли обвинението на МВФ, че настояванията от страна на Германия за радикални бюджетни съкращения, повишение на данъците и икономическите реформи в страните в трудност в Еврозоната (в замяна на финансовата помощ която те получават) е довело до острата рецесия в редица страни-членки на Съюза, която от своя страна е повлияла на световно икономическо развитие. Немската централна банка отхвърли обвинения за прякото негативно въздействие на строгите мерки на икономии в Еврозоната (помогнали за рецесията в региона), върху глобалното икономическо развитие. Бундесбанк цитира статистика на самия МВФ според която вносът в Еврозоната от останалия свят е отбелязала спад само с 4%г./г. през първата половина на 2012г.

Според немската централна банка, САЩ в частност е изолиран от развитията в Еврозоната, тъй като американският износ към региона е само за около 1.75% от годишното производство във водещата световна икономика. "На този фон, често спряганите аргументи, че слабостта в търсенето в Еврозоната ще бъде в осезаема тежест за икономиката на САЩ е нелогично, поне що се отнася за директни канали за търговия", заяви Бундесбанк.

Все пак Бундесбанк призна, че регионалната рецесия в Еврозоната има по-голямо негативно влияние върху т.н. развиващи се икономики в Централна и Източна Европа, където износът към страните от Единния европейски валутен съюз представлява около15% от техния БВП. Но банката каза, че проблемите в Еврозоната играят второстепенна роля за по-големите развиващи се икономики като тези Китай, Бразилия и Индия.