За последните три години от износ на нефт Ирак би могъл да спечели до $24 млрд.  - ако отрасълът се развиваше при нормални условия. Това гласи изводът на анализаторите въз основа на най-новите статистически данни за развитието на отрасъла в страната от 2004 до средата на 2006.

Но в условията на война, политическа нестабилност и отсъствие на адекватна законодателна база индустрията продължава да търпи многомилионни загуби. Руската медия „Независимая газета" е ползвала познанията на официалния представител на Министерството на нефта на Ирак Асим Джихад.

„През тази година се навършват 80 години от началото на добива на черното злато в Ирак. Първата сонда е била направена в Киркук през 1927. Но оттогава една война се е сменяла с друга война и иракският народ никога е нямал възможност да се възползва от богатството си. 80 години добив на нефт са се превърнали в 80 години кръвопролития", казва Джихад.

На световните пазари нефтът от Ирак пристига едва през 1953, тъй като западните държави не можели да си го поделят. Към средата на 1950те отрасълът достигнал пика на развитието си и общият добив достигнал до 3,8 млн. барела в денонощие.

Следват размирици вътре в страната, завършили с революцията от 1958 г. По-голямата част от контрактите с чуждестранните компании са били анулирани. Заедно с това е  прекратена почти цялата дейност по разкриването и разработването на нови местонаходища. Нефтената индустрия остава почти изцяло да бездейства до пълната национализация в края на 60те - началото на 70те. През 1980 започва ирано-иракската война, продължила осем години и нанесла значителен ущърб на нефтената индустрия на Ирак. Производството на нефт се сви до 800 хил. барела в денонощие, а износът - до 600 хил. барела. След първата война в Персийския залив, когато Садам Хюсеин нахлу в Кувейт, експортът бе изцяло преустановен, а добивът бе едва 300 хил. барела в денонощие.

През 1997 благодарение на програмата „Нефт срещу продоволствие" обемът на производството достигна 500 хил. барела в денонощие и продължи да нараства до 2002 година, когато достига 2,25 млн. при денонощен експорт 1,63 млн. барела. Но през април 2003 започна нова война - нахлуването на коалиционни сили начело на САЩ. Сами по себе си военните действия не са довели до значителни щети за нефтената инфраструктура, но разграбването бе от такъв мащаб - приблизителните щети се оценяват на близо два милиарда долара - че обемите на добива и износа отново са се съкратили двойно.

И досега няма възможност за тяхното увеличаване. Две са главните опасности за нефтодобива в Ирак - тероризмът и запуснатата инфраструктура, обусловени от причини като политическата дестабилизация в страната и отсъствието на адекватна законодателна база.

Нефтените обекти - независимо дали сондажи, хранилища или нефтопроводи, са изложени ежедневно на нападения - както от страна на терористите диверсанти, така и от банални грабители. Това положение е най-характерно за северен Ирак. Нападенията понякога парализират и износа, основната част от който сега минава през турското пристанище Джейхан за Европа. От 2004 до средата на 2006 „северният път" е бездействал 651 дена, тоест почти две години, или 72% от въпросното време. В парично изражение загубите са възлезли на около $8,7 млрд. Само загубите от повреди ежегодно са от порядъка на $3 млрд.

„Вместо да използва възможността да влага средства във възстановяване и развитие на нефтената инфраструктура, Министерството на нефта е принудено да компенсира многомилионни загуби за осигуряване на безопасността, наемайки охранителни компании за предотвратяване атаките на терористите и бандитите. За съжаление мерките са недостатъчни. Мрежата нефтопроводи по целия Ирак съставлява няколко милиона километра и фактически не е възможно да се следи за всеки участник".

Междувременно нефтодобивната и транспортната инфраструктура са в катастрофално състояние. Действащите сондажи постепенно се изтощават, не се разработват нови местонаходища, даже не се пробиват нови сондажи на вече действащите нефтени полета. Стотици сондажи са в замразено състояние. Не се водят работи по интеграцията на местонаходищата със съответната техническа инфраструктура - системи за изпомпване, съхраняване и т.н.

Днес се работи на 17 от 80 местонаходища, а от наличните 2,300 сондажа добивът продължава само на 1,600. Много сондажи са заплашени от разрушение поради износеното им оборудване и неправилната технология, използвана при консервацията през размирните години. С други думи - ако не се вземат сериозни мерки в най-скоро бъдеще, нефтената инфраструктура на Ирак може фактически да стане напълно негодна.

За да се избегне това, са нужни огромни средства - примерно $ 25 млрд. Но чуждестранните инвеститори не само не бързат да влагат парите си в Ирак заради продължаващите там кръвопролития, а и не могат. В Ирак отсъства необходимото за това законодателство. Досега не е приет закон за нефта и газта, който да установи постоянни норми за справедливо разпределение на доходите от износа на енергоносители. Това не позволява действието също и на закона за капиталовите вложения, регулиращи механизмите за финансиране на отрасъла.

Освен това отсъства координация между министерството на нефта, министерството на финансите и компаниите, заети непосредствено в индустрията. В резултат, за да се започне реализацията на болшинството от разглежданите проекти, е необходимо разрешение не само от министерството на нефта, а и от целия Съвет на министрите. Бюрокрация пречи на излизането от този омагьосан кръг, в т.ч. и честите смени в отрасловото ръководство. За целия период от американската атака, министерството е претърпяло шест големи кадрови смени, или стабилен съставът на ведомството се задържа едва няколко месеца.