„По никакъв начин не може да се издържа семейство в България само с отглеждането на биопродукция. Досега не сме видели никакви субсидии по агроекологичната мярка на фонд „Земеделие". Трябваше да получим пари за 2006 г., но ги отложиха с една година. После трябваше да получим и за 2007 г. и пак подадохме документи, но все още не сме получили нищо, с изключение на преките европейски субсидии за единица площ. За САПАРД не сме си помисляли, защото нямаме толкова сили и средства," каза Милен Стоянов от врачанското село Мало Пещене.

С помощта на съпругата си Таня Стоянова и още 6 безработни роми, наети по програмата за трудова заетост на социалното министерство, обработват 18 дка зеленчукови градини, 35 дка с култивирани билки и 3 дка диворастяща шипка. Обработваемата земя е сертифицирана, както и цялата продукция  от стопанството на Стоянови. Освен първоначалната такса, всяка година фермерите плащат по 130 лв. на дка за проследяване и контрол от сертифициращата организация. Стопанството произвежда по биологичен начин домати, пипер и боб.

Милен Стоянов е завършил военно училище, после учил в УНСС, а с биоземеделие се захванал случайно и по стечение на обстоятелствата. „Започнахме да отглеждаме етерични растения и бъдещ купувач ни постави условие продукцията да е биологична. Спазихме всички нормативни изиквания за сертифициране, нищо че после купувачът изчезна", разказва земеделският производител. Въпреки това се насочва към зеленчукопроизводство.

Най-трудното в биоземеделието, според фермера от с. Мало Пещене, е намирането на пазар и на работна ръка. Сега на склад от 2005 г. насам отлежават готовите масла, които не може да продаде, въпреки че са сертифицирани като биологично чисти и според рекламите са широко употребявани в козметичната промишленост. Продължава да търси клиенти в САЩ и Европа, защото в България със сигурност няма. Познава поне още 7-8 души, които имат същия проблем с пазара и с години държат на склад ценни и скъпи етерични масла. Международните изложения като Биофах не са по джоба им - изискват много средства и фермерите не могат да си позволят да рекламират продукцията си там. Държавата според тях трябва да им подаде ръка, но чуват само обещания.

„Ходиха преди няколко години хора, които трябваше да ни представляват на изложение, но какво стана - не разбрахме. Получихме различна информация - от една страна, било страхотно, а от друга - няма такова нещо. В крайна сметка не съм продал нито грам масло от бял пелин или моминска вратига, а те са рядко срещани масла с много висока цена. При това съм инвестирал много средства, освен да ги отгледам, да ги закарвам на дестилерия, която е на 30-40 км, и да ги варя на ишлеме. Собственикът на дестилерията пък е вложил около 130 хил. лв., а има толкова малко клиенти, че ще му трябват поне 100 години, докато си върне инвестицията", разказва Милен Стоянов.

„Представете си, че тръгвате, правите нещо, казвате си - аха, добре и стигате до праг, който ако прескочите, ставате наистина голям и печелите добре. Е, точно до този праг стигам и не мога да го прескоча", споделя с известна нотка на огорчение в гласа си Милен. Според него почти всички трудности могат да се преодолеят, но не и този праг. Съгласен е държавата да не му дава и стотинка, стига да има работна ръка, смело ще произвежда големи количества биопродукти, с които да излезе извън България. Сега се оправя доста трудно с ромите, „на които никак не им се работи, а и доста често крадат от градините".

За нищо не би заменил биоземеделието с конвенционалната обработка. Пазар, макар и много ограничен, намира в специализирания магазин „Биомаг" в София или във вегетарианския ресторант на семейство Класанови. Лошото е, че през лятото, когато продукцията на зелечуковите градини е най-обилна, няма кой да купува в столицата, защото повечето хора са на почивка, а и стоката е с около 50% по-скъпа от традиционно отгледаната. Съпругата му не може да се начуди как за цяла седмица в специализирания магазин са продадени само 10 кг домати.

Тя смята, че все още в България няма пазар на биопродукция. Въпреки това семейството непрекъснато разширява асортимента на биозеленчуците. Отглежданите на 2 дка домати и на 4 дка пипер са наистина много вкусни, не са наторявани с никакви изкуствени торове освен биохумус, произведен от калифорнийски червеи. Въпреки по-високите цени, все още фермерът не е върнал инвестираните в градините средства за напояване и биозащита. Не се решава и да кандидатства с проект по Програмата за развитие на селските райони.

Смята, че селото, където живее семейството му, е със затихващи функции. В него има само няколко старци, независимо че е само на 25 км от Враца. Наскоро обаче няколко къщи са били купени от англичани и американец. Може пък докато синовете на семейство Стоянови пораснат, селото да живне и сред красивата и чиста природа да се появи поминък и за млади хора. А малчуганите вече карат трактора във фермата.