Според последните данни на Агенцията по заетостта:

"През септември равнището на безработица продължава да спада като достигна 8.44%. Тази стойност все повече се доближава до средното равнище на безработица в Европейския съюз, което за август е 8.0%. В сравнение с предходния месец равнището на безработица за страната намалява с 0.30 пункта, а спрямо същия месец на предходната година то е с 2.05 пункта по-ниско. Броят на регистрираните в бюрата по труда безработни е 312753, с 11000 лица (3.4%) по-малко в сравнение с август. За едногодишен период безработните намаляват със 75795 човека."

Едноцифрени числа на безработицата са нещо, на което не сме били свидетели от началото на прехода. След високите нива на безработицата в края на 90-те години, свързани с крайно закъснелите реформи и преструктуриране на икономиката, настоящите по-ниски нива идват съвсем естествено в резултат на 8 години непрекъснат икономически растеж.

Въвеждането на валутния борд, приватизацията, структурните реформи и намалението на данъците, както и множество други икономически промени, които бяха извършени след кризата от 1996 година, осигуриха ръст на заетостта и доходите - нещо непознато за България в периода от края на 80-те до втората половина на 90-те години на 20 век. Това, вероятно, е и най-важната поука за икономическата политика по време на прехода - липсата на реформи води до икономически спад и обедняване, извършването на реформи ускорява икономическото развитие и увеличава благосъстоянието.

Въпреки позитивните новини по отношение на нивото на безработицата, която изглежда доближава нивата в Европейския съюз /но не и тези в САЩ или Ирландия/, това съвсем не е причина за самодоволство. Съществуват все още много сериозни проблеми по отношение на пазара на труда в България:

  1. Въпреки че отчетеният брой на безработните е малко над 312 хиляди души, трябва да имаме предвид, че това число не включва заетите по програми за заетост, които са почти 80 хиляди души и които очевидно за момента не могат да се интегрират на пазара на труда. Ако прибавим и тях, нивото на безработица нараства с над една четвърт.
  2. Освен безработните и заетите по програми за заетост, към групата на хората без работа се включват и т.нар. обезсърчени - т.е. хора, които искат да работят, но не смятат, че ще успеят да си намерят такава и поради това не търсят. Те са около 270 хиляди души - почти колкото са и безработните, и представляват поне толкова голям проблем колкото и регистрираните безработни.
  3. Не бива да се пропускат и други неактивни лица - например младежи, записващи университет само за да забавят влизането си на неблагоприятния от тяхна гледна точка пазара на труда или хора, които заобикалят регулациите по някакъв начин.
  4. Почти 60% от безработните са регистрирани за повече от една година. Това се потвърждава и от данните на Евростат, според които делът на дългосрочната безработица в България през 2005 година е 6% от работната сила. По този показател България е на едно от последните места в Европа - като делът на хората без работа повече от една година е почти два пъти по-висок от средното за ЕС15, четири пъти по-висок от Ирландия и почти 10 пъти по-висок отколкото в САЩ. Дългосрочната безработица е сериозен проблем доколкото тя води до загуба на квалификация, трудови умения и влошава шансовете за започване на работа и интегриране на пазара на труда.
  5. Може би най-обобщаващият показател, който избягва съществуващите проблеми в статистиката за безработицата, е нивото на заетостта - т.е. на хората, които работят. Според Евростат в България това ниво е по-малко от 56% от населението на възраст между 15 и 64 години при средно ниво за ЕС15 от 65%, Ирландия - 68%, САЩ и скандинавските страни - над 71%, Исландия - над 80%. Целта за заетост, посочена в Лисабонската стратегия, към която се стреми ЕС като цяло, е 70%. Така, виждаме, че страната ни е с почти една пета по-ниска заетост от ЕС и над една четвърт по-ниска от добрите примери в света. Това означава, че още най-малко половин милион /а по-добре един милион/ души трябва да започнат работа, за да достигнем по-приемливо ниво на заетост.
  6. Въпреки че безработицата спада, а заетостта нараства, това се случва твърде бавно и съответно е по-болезнено за много хора, отколкото би могло да бъде. Икономическите реформи имат положителен резултат върху нивото на заетост, но самите икономически реформи се случват бавно и постепенно, което забавя положителните ефекти от тях. В допълнение, твърде регулираният пазар на труда допълнително влошава ситуацията като забавя темповете на създаване на работни места.

Знаейки всичко това придобиваме по-балансирана представа за размера на безработицата. Вярно е, че тя спада значително спрямо пика в край на 90-те години и това е безспорен успех на икономическите реформи. Все още, обаче, значителни групи от населението не са заети, голяма част са дългосрочно безработни и в програми за заетост.

Всичко това показва, че пазарът на труда има нужда от допълнителни усилия, като либерализация на пазара на труда, повишаване на икономическата свобода и конкурентоспособността и съпътстващите ги висок икономически растеж и ръст на заетостта. Вече сме сигурни, че лекарството, наречено икономически реформи действа - това, от което имаме нужда са по-големи и по-чести дози от него.