След консултации с мениджъри на компаниите от отрасъла за нефт и газ, журналистите от Financial Times определят новите „седем сестри" в енергетиката: това са Saudi Aramco, Газпром, китайската CNPC, иранската NIOC, венецуелската PDVSA, бразилската Petrobras и Petronas от Малайзия.

Руската бизнес медия Ведомости напомня, че терминът „седем сестри" е въведен от италианеца Енрико Матеи, основателят на Eni, и означава седемте британски и американски компании, които са законодателствали на енергийния пазар след Втората война.

Нещата се променят, дори за компаниите, които изглеждат непоклатимо могъщи. Седморката е станала четворка в резултат на консолидационни процеси: в играта са останали ExxonMobil и Chevron от САЩ, а от Европа BP и Royal Dutch Shell. Но бъдещето им в светлината на новата конкуренция въобще не изглежда розово.

Последните четири години на високи цени на енергията са породили сериозни промени. Новите „седем сестри", а всички те са държавни компании, контролират над една трета от световните запаси на нефт и газ и около една трета от производството. „Старците в отрасъла" държат все още около 10% от производството и 3% от запасите.

„Първите седем сестри определяха правилата, контролираха отрасъла и пазарите. А днес на транс-националните компании не остава нищо друго освен да приемат правилата на новите „седем сестри"" - коментира председателят на съвета на директорите на PFC Energy.

В скорошния рейтинг на 150 те най-големи не-публични компании в света, FT постави Saudi Aramco на 1во място с капитализация от $781 млрд. Тя е и най-голяма в света компания по производство и запаси на нефт. Saudi Aramco обяви старта на невероятна по мащаби инвестиционна кампания, в резултат на която производствените мощности трябва да се увеличат от настоящите 11 млн. барела в денонощие до 12,5 млн., а после и до 15 млн. До 2009 за тази цел ще бъдат инвестирани $14 млрд., посочват саудитски финансови източници.

По изчисления на МААЕ, в идните 40 години 90% от увеличението на доставките на нефт ще се осигурява от развиващите се страни. За последните 30 години 40% от прираста се падаше на промишлено развити страни.

Измененото съотношение на силите вече се отрази на фондовия пазар: през 2006 Газпром и китайската PetroChina изпревариха BP и Shell по капитализация, заемайки второ и трето място сред енергийните компании. Единствен от „старите" остава да се държи ExxonMobil, капитализацията на която е $404 млрд.

Основната причина за „смяната на властта" се крие в национализацията на енергийните активи в развиващите се страни. Този процес всъщност започва още през 30те години на XX век в Мексико. През 70-те години национализационната вълна достига до Близкия Изток, но на границата на 80-те и 90-те, когато цените се понижиха, нещата позатихнаха.

Заедно с поредния ръст на цените на енергоресурсите, национализацията отново набра обороти. Този месец във Венецуела излезе закон, според който PDVSA получава контрол над находищата на тежък петрол в устието на Ориноко, най-голямо находище на подобен ресурс в света. А Royal Dutch Shell под натиска на руските власти дадоха на Газпром контрола над проекта Сахалин 2. Същото изглежда очаква и BP в Задбайкалския край.

Сегашната национализация се отличава от това, което се е случвало през 70-те години. Тогава западните компании са можели да пренасочат инвестициите си от развиващите се пазари към Северна Америка и Северно море, където тогава е имало много нефт. Но сега запасите са изчерпани и място за отстъпление няма.

След 2000, когато в Казахстан бе открито нефтеното находище Кашаган, западните компании не са открили нито едно находище, от което могат да се добиват на 1 млн. барела в денонощие. После, компаниите от emerging markets водят собствен лов за нови запаси.

Джими Картър, който по време на кризата от 1970те проведе най-решителната реформа на законодателството в областта на енергетиката, коментира ситуацията по следния начин: „Днес се сблъскваме с конкуренция от страна на Индия и Китай - страни, за които не бях и чувал по времето, когато аз бях президент".