В Excel център, комплекс  край доковете на Лондон, в четвъртък президентът на САЩ и лидерите на 20 други водещи държави в света ще се съберат в опит да се намери начин за извеждане на световната икономика от кризата.

Централно място в дискусията на страните от Г20 Среща ще заеме въпросът за това дали хаотичната система на финансиране, която се разпространи  в целия свят през последните две десетилетия, може да бъде контролирана.

Със сигурност няма съмнение, че реформа е необходима. Финансовите регулации, дълго пренебрегвани като нещо представляващо интерес само за технократите, вече имат принципна политическа и публична подкрепа, след като прекалените рискове поемани от финансовите компании доведоха до фалити и загуба на работни места във всички сектори на икономиката.

Но политиците сега трябва да предложат конкретни регулации, много от които при това биха били немислими преди само две години. През миналата седмица финансовият министър на САЩ се оказа затруднен да обясни пред законодателите от Конгреса защо правителството е дало $170 милиарда в подкрепа на практически фалиралия застраховател AIG.

Тогава той каза: „Ние трябва да сме сигурни, че нашата страна никога няма да се сблъска отново с такава ситуация," а някои политици запитаха дали е правилно да се изгражда нова система на финансова криза, при условие, че виновниците за кризата ще бъдат спасени, наравно с останалите.

Но според повечето точно сега е моментът да се приемат промените и реформите, които изглеждаха невъзможни за налагане преди.

Регулаторите също така трябва да стигнат до съгласие за промените, необходими да се предотврати повторение на сегашната криза. Последният доклад от работната група за финансова реформа, водена от бившия председател на Фед, Пол Волкър; председателствана от Жак Ларозие, бивш гуверньор на Централната банка на Франция, в която участва и председателя на британската комисия за финансов надзор Лорд Търнър, показват удивителен консенсус по отношение на сферите, които се нуждаят от най-силни регулации.

Новите правила вероятно ще задължат банките да натрупват по-големи капиталови резерви през добрите времена, увеличаване на проверките на рейтинговите агенции, разтваряне на регулативен чадър, който да обхване всички институции, които поставят под риск финансовата стабилност, създаване на централизирани клирингови къщи и приемане на споразумения за продажбите на деривативи и политиките за големи бонуси на банките.

Авторите на доклада също така са съгласни, че регулаторите и централните банки трябва в бъдеще ясно да могат да формулират системните проблеми и да имат способността да спукват балоните преди те да са станали твърде големи.

Но подобен подход е възможен само при добро познаване на пазара и не може да бъде осъществен при ограничен достъп до информация от финансовите компании.

Според Лорд Търнър финансовата е предизвикателство за досегашните регулации на пазара и на практика за теорията за саморегулацията му, като повечето финансови иновации се оказаха надценени, а пазарната дисциплина в отделните банкови стратегии се оказа неефективна.

Изтощените банки нямат възможност да устоят. Дори Goldman Sachs и Morgan Stanley, които бяха водещите инвестиционни банки на Wall Street, преминаха от слабата регулация на Комисията за търговия с ценни книжа под по-строгия надзор на Фед, когато се преобразуваха в банкови холдинги през миналата година.

Но постигнатият от работната група консенсус прикрива някои въпроси, на които все още е трудно да се отговори. На практика правителствата ще трябва да решават как да се използват парите на данъкоплатците, за да се спаси системата на международните финансови институции и ако политиците не успеят да се справят с този проблем, големите банки с операции в множество държави може да останат в миналото.

Основен източник на притесненията в тази насока е фактът, че тези институции са твърде големи, за да име бъде позволено да фалират, което изкривява понятията за конкуренция и пазарен риск. Една опция е подобни финансови гиганти да бъдат поставени под по-строги регулации, като по-високи стандарти за капитал и ликвидност, така че да се ограничи системния риск от фалит, подход, който Бен Бернанке подкрепи в реч през миналия месец.

Но ако тази опция се окаже недостатъчна. Големите финансови институции може да бъдат задължени да си плащат за удобството да бъдат големи. Кризата засегна жестоко данъкоплатците, които са крайните гаранти на финансовата система. И след края й финансовите компании трябва по някакъв начин да компенсират обществото за това че им дава сигурност. Също така вероятно някои облаги, а които банките се радваха във времената на експанзия ще бъдат премахнати, за да се покрие цената на възможни бъдещи фалити.

Другата и далеч по-неприятна за банките алтернатива е да бъдат накарани да намалят размера на мрежата, активите и експозициите си, чрез забрана да се комбинират различни бизнес линии под един покрив.

Подобен подход беше наложен в САЩ като отговор на Голямата Депресия, чрез закона Глас-Стигал, който разделя инвестиционните от търговските банки, ограничение, което на практика беше премахнато в края на 1990те години.

В усилие да се намали цената на бъдещи спасявания на финансови институции Гейтнер предложи в конгреса през миналата седмица рамка, с която да е сигурно, че освен данъкоплатците  и държателите на облигации и другите кредитори на банката ще споделят тежестта на разходите за избягване на банкрута. Бернанке пък поиска регулациите на Федералната комисия за застраховане на депозитите да важат не само за банките, но и за останалите финансови институции.

Регулаторите трябва да предприемат значителни стъпки. Когато разследват банков гигант като базираната в Хонгконг и в Лондон, водеща европейска банка HSBC, те трябва да събират данни от властите във всяка една страна, в която компанията оперира.

Според Ларозие може да бъде създаден общоевропейски регулатор, който да въведе общи стандарти за отделните страни в съюза и за изненада на мнозина Лорд Търнър подкрепи идеята.

И все пак международното взаимодействие няма как да се превърне в реалност ако не е ясно кой ще плати сметката. Както каза Мервин Кинг преди време: „Глобалните банки са глобални в живота си и национални в смъртта си". Реално точно този сега действащ подход е в основата и на проблема - „твърде големи, за да фалират".

За това Ларозие предлага борда на бъдещата общоевропейска агенция да има 27 члена, по един от всяка страна от ЕС, които заедно да вземат решенията за действия като спасяването или банкрута на европейските банкови гиганти.

Някои политици са съгласни с подобен подход, но едва ли ще се намери правителство, което да се съгласи да плаща за загубите на чуждестранни банки.

И какво ще стане ако политиците не постигнат съгласие? Вероятно десетилетията на финансова интеграция ще отидат напразно. Финансовият национализъм ще тържествува, опасна тенденция, видима в Източна Европа, от която западните банки изтеглят капитал към централите си.

Националните регулатори също така поставят и сериозни бариери. Британската FSA вбеси чуждите банки като поиска от тях да увеличат ликвидните активи на поделенията си в Лондон, като дори системата при която европейските банки могат да предлагат услугите си навсякъде в рамките на съюза без да отварят задължително клон на място е под заплаха, а тя е в основата на единния европейски финансов пазар.

В същото време кризата доведе до консолидация в сектора и до появата на още по-големи банки в най-засегнатите държави като САЩ и Великобритания, където шотландската банкова система практически вече е под контрола на властите в Лондон и английските финансови институции, след като Lloyds погълна HBOS. А след колапса на Lehman Brothers, на всички е ясно, че на нито една банка от подобна величина няма да и бъде позволен фалит.

А и обещанията за координация и сътрудничество остават често само на думи. Ирландското правителство гарантира депозитите в местните банки през миналия септември на 100% без да уведоми европейските власти, а Лондон поиска от RBS да продаде по-голямата част от чуждестранните си експозиции и да увеличи кредитирането във Великобритания в замяна на държавни гаранции за активите й, подход, който ако бъде приложен в обратна посока ще сложи край на лондонското Сити.

Може да се каже, че е дошло времето на регулациите. И за да могат да останат свободните пазари, свободни е необходима наднационална рамка от правила, която да доведе до ограничаване на риска в глобален мащаб и създаване на  ефективни наднационални институции за финансов контрол, като разбира се за целта финансовата система първо трябва да бъде стабилизирана.

Оптимизъм в тази посока дава и наличието на нови лица в Базел. На следващата среща в швейцарския град, където ще се дискутират новите финансови регулации глобални банкови стандарти ще присъстват още седем нови члена. Това са Австралия, Бразилия, Китай, Индия, Южна Корея, Мексико и Русия, които ще увеличат броя на представените страни до 20 и ще дадат наистина глобални измерения на решенията и дискусията, която досега на практика се провеждаше между Европа и САЩ.