Петролът е във взривоопасна територия и реакция на цените (надолу) е неизбежна, вероятно това ще стане доста скоро. Но това не означава, че докато сме живи, ще се върнем към евтиния петрол - счита Хамиш МакРей, икономически анализатор на The Independent.

Преди само година на практика никой не предвиждаше, че цената на петрола ще се покачи до $120 за барел. Големите петролни компании в началото на миналата година все още изготвяха разчетите си при цена $40 за барел, а само преди няколко седмици в неформален разговор шефът на един от петролните гиганти е посочил, че ако разполага с пълна свобода на изследване за нови залежи, дългосрочната базова цена на петрола ще е под $50 за барел.

Само че оттогава се случиха някои неща, които промениха ситуацията и от „обтегната" вече можем да я опишем като „дива". Най-очевиден фактор бе поевтиняването на долара на САЩ до $1.60 спрямо евро. Част от поскъпването на петрола се дължи чисто и просто на доларовия ефект.

Макар формалният деноминатор да е доларът, де факто цената се определя спрямо кошница от валути, в която кошница най-важно е евро. Може да се види, че има пряка зависимост между съотношението долар / евро от една страна и цената на петрола, деноминирана в долари, от друга. Част от причината да се вярва в това, че петролът е ненормално скъп, е вярата, че доларът е ненормално евтин.

Действат и други фактори - глобалното търсене е силно, най-вече заради икономическия бум в БРИК. САЩ реагира с намалено потребление на петрол, но несъпоставимо по-слабо, отколкото по време на петролните шокове от 1970те и 1980те.  Икономиката на САЩ се забавя, спадът в потреблението на петрол съответно може малко да се ускори. Ако - както се очаква - и икономиката на Европа се забави, още един голям потребител на петрол ще съкрати вноса.

В миналото забавянето на големите развити икономики оказваше рязък ефект върху цената на петрола. От Longview Economics показват взаимовръзката между водещия икономически индикатор в ОИСР и промените в цената на петрола след 1990 година. През 1999 във времето на последния икономически бум цената на петрола се бе удвоила. Когато през 2001 г. индикаторът вещаеше криза, цената се съкрати наполовина. Сега индикаторите на ОИСР отново сигнализират за криза, макар не толкова сериозна както в началото на 1990 и 2000те, така че може да се очаква цената на петрола да се понижи. Но засега това не е станало.

Така че можем да се попитаме дали страните от БРИК и особено Китай не са променили всичко с относителната си тежест в глобалния икономически ръст. Формата на икономическия цикъл определено е променена, след като през миналата година за пръв път от столетие Китай допринесе за по-висок ръст в търсенето, отколкото САЩ. Но ако погледнем към абсолютния обем на търсенето, развитият свят все още използва далеч повече петрол от новите икономически сили. Така че ако старците действително намалят потреблението си, това несъмнено ще отслаби натиска върху цените.

Само че в дългосрочен период въпросът е предлагането. Имаше две големи новини през последните дни. Едната е, че производството в Русия през януари и февруари е спаднало и се предполага, че производството за цялата година ще е по-ниско от предходната. Властите потвърдиха, че подобно нещо може да се случи. Русия е вторият в света производител на петрол. Другата новина дойде от най-големия производител, Саудитска Арабия. Али Наими, министърът на петрола, предупреди за ограничен капацитет сред производителите от ОПЕК. „Всеки може да направи много малко. Няма достатъчно свободен капацитет, с който да помогнем".

Саудитска Арабия отдавна е „променлив" производител, единственият член на ОПЕК, който може да настройва производството си спрямо промените в търсенето, затова това изказване носи голяма тежест. Има по-широки притеснения за размера на резервите на Саудитска Арабия и следователно за дългосрочната способност на арабската държава да съхрани производството си, но сега става дума за текущата ситуация, не за следващите няколко години.

Доставчиците на петрол извън ОПЕК са по-големи, отколкото ОПЕК: първите произвеждат малко над 50 млн. барела дневно, картелът около 30 милиона барела. Само че доставчиците извън ОПЕК работят на пълния си капацитет, така че единственият ръст на доставките може да дойде от ОПЕК. В дългосрочен период изобщо не е сигурно, че производителите извън ОПЕК могат да запазят нивото на производство, защото трябва да се разработят нови залежи, за да се компенсира спадът на добива от съществуващите, включително от Северно море.

Предвид всичко това, защо да очакваме спад в цената на петрола? Capital Economics предвиждат понижение на цената до $85 до края на годината. Според анализаторите, доларът може да падне още спрямо евро, до $1.70, но в края на годината ще се възроди до $1.50. Самото осъществяването на тази прогноза означава, че в краткосрочен период петролът ще поскъпне до $125 за барел, слизайки в кря на годината до $100. Това ще се обуслови отчасти от свиването на търсенето, отчасти от закриването на спекулативни позиции.

Изглежда логично и ако стане така, това ще е от голяма полза за световната икономика. Всяко поевтиняване на петрола води до по-ниски цени на енергията. Петролът е главна съставна част на торовете и е един от факторите, повишаващи цената на храните. Ако цените на храните спаднат, глобалната инфлация би могла да се понижи. Това от своя страна ще даде възможност на централните банки да намалят лихвата, икономическият ръст ще се засили.

Можете да видите известно успокоение, ако погледнете така в бъдещето, пише МакРей. Но нищо от това не променя глобалната картина и тя е, че енергийните доставки през следващото поколение ще са обтегнати. Петролът е толкова удобен, а инфраструктурата така базирана около него, че в предвидимо бъдеще основният енергиен източник ще остане петролът. Някъде в бъдещето друга технология ще го подмени, но не знаем кога и каква ще бъде тя. Междувременно ще трябва да свържем нещата, да се опитаме да консумираме по-малко петрол, надявайки се множеството малки промени да доведат до голяма.

Предимството на сегашната цена на петрола е, че тя насърчава спестовността. Предходните шокове, свързани с цената на петрола, имаха временен ефект: светът намаляваше потреблението на петрол, но само щом цените се връщаха, забравяше за икономиите. Тоест се нуждаем от перманентно високи цени на петрола, така че след шока да не се върнем към лошите си навици. Изглежда така ще стане, макар че в следващите няколко месеца можем да очакваме известно поевтиняване.