Според информационната агенция, българският министър на околната среда е призовал Сърбия да заплати за щетите от замърсяването. Информацията на Reuters е, че петното е било дълго 90 мили и широко 100 - 150 метра - чувствително повече, отколкото сръбската страна признава.
„Сърбия трябва да плати компенсации на България за замърсяването на река Дунав според Дунавската конвенция" - цитира изказването на министър Чакъров по БНР световната медия.
„България има право да изисква компенсация според международния екологични закони. Няма да е справедливо нашите данъкоплатци да бъдат натоварвани с нещо, което те не са причинили", добавил Чакъров.
Според министъра на околната среда на Румъния г-жа Барбу, заплахата от замърсяването на Дунав с петролни продукти е приключила, съобщава днес информационна агенция Фокус. На пресконференция в Букурещ е обявено, че извършената проверка по протежението на реката не е установила следи от замърсяване.
Засиленото патрулиране ще продължи до 20 ч тази вечер и след това ще се премине в нормален режим на работа.
За ограничаване на щетите от замърсяването са използвани 15,5 тона биологични агенти и 1,6 км плаващи заграждения. Освен това Румъния е предоставила като помощ на България 6,5 тона биоагенти и 200 м плаващи заграждения. По думите на министър Барбу според предварителните изчисления разходите на Румъния за справяне с кризисната ситуация са 988 000 румънски леи (около 281 000 евро).
До момента не е регистрирана повишена смъртност при рибите и птиците в засегнатите от замърсяването райони, посочва министърът.
Министър Барбу е поискала тристранна среща с колегите си от България и Сърбия. На срещата трябва да бъде обсъдена кризисната ситуация от тази седмица и да бъдат набелязани бъдещи мерки за действие. Барбу е получила положителен отговор от българския си колега Джевдет Чакъров, който през следващата седмица ще пристигне в Румъния с екип от експерти, като все още се очаква отговор от сръбска страна.
Румъния вече е изпратила данните за разходите, които е направила по почистването на реката, в Международната комисия за опазване на река Дунав. Румъния и България са се обявили за прилагането на европейския принцип "Замърсителят плаща".
Документът, който регламентира подобни ситуации, е Конвенцията за опазване на Дунав, която ратифицирана и от Сърбия.
Тревожната тенденция според НД „Екогласност" и група граждански организации, е „укриването и разгласяването от Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) - Монтана, на невярна информация за състоянието на дунавското крайбрежие и крайречните тераси от Видинска и Монтанска области", за което е изпратен сигнал на Главния прокурор на България.