Мантра на бизнеса и политиците от развития свят е, че технологиите ще осигурят решението на покачващите се глобални емисии. А между впрочем борбата с глобалното затопляне може да се окаже доста добра за бизнеса.

Така General Electric претендира да бъде лидер в опазването на околната среда, тъй като продава вятърни турбини. Wal-Mart също стана зелен, тъй като иска от доставчиците си да оценяват своите емисии, докато произвеждат продукти за Wal-Mart. Търговията с въглеродни емисии определено може да бъде печеливша: в месец на унищожителни финансови новини от САЩ, борсата Climate Exchange в Чикаго видя акциите й да поскъпват с над 20%.

„Вярваме, че технологията може да реши някои от въпросите за чиста енергия и правейки това можем да изкарваме пари за нашите инвеститори", каза Джеф Имелт, главен изпълнителен директор на „Дженерал Илектрик" по време на конференция в Калифорния този месец.

Но вятърните турбини, хибридните автомобили и пазарите на въглерод са решения от и за развития свят. Те игнорират другата огромна част от пъзела на промяната в климата: как най-добре да се помогне на хората в развиващия се свят, които вече чувстват ефектите от глобалното затопляне.

„Има тенденция решенията да се търсят чрез технологични интервенции и големи инвестиции - което е измамливо, тъй като те не винаги ще работят за бедните страни", казва Гонзало Овиедо, автор на въздействащ доклад за ефекта на измененията в климата върху бедните хора в развиващия се свят, публикуван тази седмица от Международния Съюз за запазване на природата. „Това, което заявяваме е, че в много бедни страни уязвимостта е висока и се нуждаем от друг вид решения".

Светът се движи бързо към откриване на начина как да се намалят емисиите с помощта на технологията. Много по-малко е направено да се помогне на бедните хора да се адаптират. Докладът е озаглавен „Коренните и традиционните жители и измененията в климата" и включва нещо като каталог на свързани с климата страдания, вече проявяващи се сред най-бедните хора на земята.

В западна Никарагуа села са лишени от жизнено важно снабдяване, тъй като нивото на реката, служеща като транспортна артерия, е твърде ниско и тя не е вече плавателна. „Базови стоки като сол и питейна вода не могат вече да достигат до селата", пише в доклада. „В добавка на това, ниското ниво на водата означава, че замърсяването става по-концентрирано и хората са по-уязвими към холера и туберкулоза".

Сред племето бака в Камерун валежите са станали по-нередовни и по-трудни за предвиждане. „Жените, които обикновено хващат риба в бентове построени на малки поточета в сухия сезон, често не са в състояние да практикуват традиционния риболов, тъй като закономерностите в нивото на водата в реките се променят", пише още в доклада.

В Бангладеш покачване на морското ниво с 1,5 метра ще залее 22 хиляди квадратни километра земя и ще измести 17 милиона отчайващо бедни хора, над 15% от населението на страната. Къде ще отидат те?

Тук в Ню Йорк тази седмица срещнах моето лично свързано с климата неудобство: заради глобалния недостиг на зърно, създаден отчасти заради треската за биогорива, цената на хлебчетата се повиши до $1.20 от 60 цента миналата година. Нюйоркчани са поразени от това поскъпване, но поставено до по-големите проблеми то бледнее.

В по-голямата част от развиващия се свят отговорът на измененията в климата ще изисква инвестиции и в по-ниско технологични идеи, а не милиардите хвърлени във високи технологии, твърди Овиедо. Възвращаемостта ще бъде човешки живот и опазване на застрашени видове и култури - а не високата възвращаемост на въглеродните опции.

Докладът на Международния Съюз за запазване на природата също така изтъква, че коренните жители хиляди години са се адаптирали към променящите се климатични модели и се предполага, че богатите страни даже могат да се поучат от техния опит (Да си спомним, че вятърните турбини еволюираха от скромните вятърни мелници).

„Правейки плановете си, вземащите решения трябва да се поучат от коренните жители и техните стратегии - това е ново поле на изследване и има голям брой добри примери", казва Овиедо.

При няколко години с ниски валежи, например, много племенни култури в Северна Африка сурово ограничават пашата на добитъка. Тревата се коси на полето и добитъкът се храни извън пасището, за да се предотврати свръхпотреблението на ресурси.

По сходен начин селата в Южна Америка са си изградили каменни канали за събиране на вода под земята, така че водата да не се изпарява при преноса си от едно място на друго. „Проблемът е, че точно когато започват да стават необходими, тези традиционни практики изчезват".

В момента международният отговор на климатичните промени облагодетелства големи проекти за съкращаване на глобалните емисии. Има например щедри инициативи за преобразуване на мръсните електроцентрали на въглища в Китай в по-чисти технологии, но няма подкрепа за другата кауза: да се помогне на фермерското село в Африка да се настрои към по-горещи температури и деградацията на земята му в пустиня.

Овиедо казва: „Трудно е да си представим как ще се финансира подобен род неща, но това е абсолютно фундаментално".

Преведе Димитър Събев